Ок.
Но не мислите ли, че ако бяхте прилично информирани, ако не директно за следосиновителния период и вероятните реакции на детето, то поне в правилното тълкуване на поведението му по време на предосиновителния период, по време на срещите, щяхте да си спестите доста излишни притеснения и травми?
Ще доразвия темата за "НЕ" - то на Ирина, за да илюстрирам нещо, което се случва всъщност често, да не говорим при по-големите деца.
Като нормален човек и донякъде благодарение на форумните мистични разкази за трепването на сърцето, познаването на "моето" дете, както и веселото втурване на същото в майчините обятия... аз реших, че тя не ме желае!
Не ме харесва, не ме иска, казва го ясно!
Разбира се, бях отчаяна и се разплаках от безпомощност. Това не го бях предвидила. Аз бях решила, че първото обаждане ще е и първото ми дете. А сега, накъде?
Тогава се включи моят инатлив механизъм - ти сега мислиш, че не ме искаш, но аз те искам и ще ти покажа, че ще бъда най-добрата майка!
Сега ми е смешно.
Как можех да очаквам дете на 4 години, живяло там от третия ден на раждането си, да влезе и да скочи в прегръдките ми. Или поне да не ме погледне... и като види там безпределната ми любов, да не се усмихне?!
Дезинформация. Това е думата.
Вчера една от водещите фигури на въпросната организация, каза нещо много просто, вярно и хубаво, докато се смеехме над този епизод:
Обикновено това НЕ е най-отчаяното ДА на света.
То значи: Вземи ме, моля те, вземи ме въпреки всичко и ми покажи, че ме искаш на всяка цена, че съм важен за теб, макар аз да те отблъсквам...
Ето един незначителен на пръв поглед епизод как може да промени изцяло две съдби. Аз бях на крачката да се отдръпна, макар и с голяма болка, заради неправилно изтълкуваните знаци. Колко ли като мен са го сторили вече?