Чак в четвъртия месец, водена от суеверие. Тъпо, ама....всичко става.
- Публикувана: 6 март 2008, 12:25 ч.
- Последно мнение: 11 март 2008, 12:44 ч.
кога да кажем че ще имаме бебе
Казах на всички веднага щом разбрах. Не съм суеверна.
Между другото току що с тази тема каза на 67 710 потребители, така че си мисля, че и твоите близки е хубаво да знаят
Между другото току що с тази тема каза на 67 710 потребители, така че си мисля, че и твоите близки е хубаво да знаят
Имах колежка със случай като на Сълзичка, много беше неприятно, когато загуби бебето - на всички трябваше да обяснява, че го загубила, след като беше разгласила, че е бременна. На нея самата й беше гадно, а и колегите се чувстваха притеснени как да се държат.
Като се позакрепят нещата и започне да ти личи, така или иначе всички ще разберат.
Аз самата казах на близките си почти веднага, а на шефа - преди да ми личи, защото исках да ми обучат заместник овреме. Всички останали, които заподозряха, си мълчаха дискретно, докато не започна да е очевидно.
Като се позакрепят нещата и започне да ти личи, така или иначе всички ще разберат.
Аз самата казах на близките си почти веднага, а на шефа - преди да ми личи, защото исках да ми обучат заместник овреме. Всички останали, които заподозряха, си мълчаха дискретно, докато не започна да е очевидно.
Това е доста личен избор. Аз отидох рано на преглед и доки каза, "че си бременна си бременна", ама не се знае дали плодния сак е пълен. Каза ми, че най-добре е да се види дали наистина ще има ембрион и дали този ембрион ще има сърдечна дейност и тогава да се хваля. Казахме след 3я месец, когато бебка вече си имаше ръчички, крачета, сърдечна дейност и на прегледа в 12 седмица доки написа " 1 жив ембрион"звучи гадно и статистически но... Дори доки ми обясни, че преди това не се води ембрион, а май зигота... Риск в една бременост винаги има, не съм суеверна, но евентуално ако беше станало нещо трябваше на 1000 човека да обяснявам защо вече не съм бременна.
Аз първо помислих че имам някаква инфекция и затова не ми идва цикъла и отидох много рано на лекар. Знаех, че съм бременна в 3 г.с. и бебчето се виждаше като една много дребна точица. Още тогава не можах да се стърпя и казах на бащата веднага след прегледа,а на родителите ми след 1-2 дена, защото тогава успяхме да се видим 
Много исках да го запазя в тайна до третия месец, но не успях. Казах на майка ми, мъжа ми и свекървата. Свекървата казала на свекъра, той на бабата, тя пък на братовчедка си, тя на приятелка и т.н.
Когато кажеш, че нещо е тайна хората имат още по-голямо желание да го кажат на колкото се може повече хора.
Дано всичко да е наред и суеверието да не важи при мен!
Когато кажеш, че нещо е тайна хората имат още по-голямо желание да го кажат на колкото се може повече хора.
Дано всичко да е наред и суеверието да не важи при мен!