Ех, Ивона...Направо ме отказа да си давам детето на ясла...Че и за градина ми иде да се замисля...
- Публикувана: 6 март 2008, 16:59 ч.
- Последно мнение: 26 ноем. 2008, 14:07 ч.
Защо кърмите толкова дълго?
А може и да си промени мнението, а? 
Аз имах намерение първо да кърмя до 6 м., после до 9 м., после до 1 г., а сега спрях въобще да го мисля, даже като ме попитат докога ще кърмя, казвам, че не знам. Така че, може и Ивона след 1 г. да е сред дългокърмещите. А за учебниците, с най-добри чувства, може би наистина трябва да ги ревизираш, малко са старички, аз не съм специалист, но чета заради детето ми, и в по-новата литература не се препоръчва насилствено ранно махане на памперс например.
Аз имах намерение първо да кърмя до 6 м., после до 9 м., после до 1 г., а сега спрях въобще да го мисля, даже като ме попитат докога ще кърмя, казвам, че не знам. Така че, може и Ивона след 1 г. да е сред дългокърмещите. А за учебниците, с най-добри чувства, може би наистина трябва да ги ревизираш, малко са старички, аз не съм специалист, но чета заради детето ми, и в по-новата литература не се препоръчва насилствено ранно махане на памперс например. 
Ако някой ми беше казал преди години, че ще кърмя над 2 години сигурно щях да го помисля за смахнат. Не можех да си представя, че може да се спи с бебе в едно легло или, че ще се съобразявам с някой друг освен със себе си. Но Живота е най-добрия учител.
Исках да кърмя и се постарах да се подготвя теоритично, като голяма част от материалите открих тук в този форум. Като премина мъчителния първи етап и кърменето потръгна реших, че ще кърмя поне до годинката. Но след годинката кърмата все още беше основното ядене на детето и не ми тежеше и реших да отложа отбиването. Постепенно с времето успях да намаля кърменията до минимум - само за приспиване вечер и за ранна закуска.
Сега синът ми ходи на ясла. Адаптацията беше много бърза и безболезнена. Всички много го обичат, защото е много усмихнат и закачлив.
Кърменето не се оказа и сега проблем.
Иначе казано - кърмя все още, защото така се случи. Доставя ни удоволствие и на двамата.
Исках да кърмя и се постарах да се подготвя теоритично, като голяма част от материалите открих тук в този форум. Като премина мъчителния първи етап и кърменето потръгна реших, че ще кърмя поне до годинката. Но след годинката кърмата все още беше основното ядене на детето и не ми тежеше и реших да отложа отбиването. Постепенно с времето успях да намаля кърменията до минимум - само за приспиване вечер и за ранна закуска.
Сега синът ми ходи на ясла. Адаптацията беше много бърза и безболезнена. Всички много го обичат, защото е много усмихнат и закачлив.
Кърменето не се оказа и сега проблем.
Иначе казано - кърмя все още, защото така се случи. Доставя ни удоволствие и на двамата.
Ивона, кърменето на дете над година няма нищо общо със социализацията му (макар че именно кърменето поставя основите й - не случайно новороденото вижда на около 20 см, което е точно разстоянието от очите му по време на кърмене до очите на майка му). Моля те, не си представяй, че кърмено дете на 2 години е денонощно залепено за циците на майка си - не е така. А колкото до това дали е нормално или не - за мен пък не е нормално да отбивам детето си, за да му заместя човешкото мляко с краве. В това няма никаква логика. Никой бозайник не прави така.
Защото ме мързи 
Защото е лесно и удобно и приятно и за мен и за сина ми. Защото съм неорганизирана и би ми коствало огромно усилие да предвидя за колко време ще изляза и колко АМ вода и биберони трябва да взема. Защото обичам да пътувам и нося толкова дрехи, че не остава място за стерилизатори, биберони и т.н. Защото не виждам смисъл да го отбивам и да започна да купувам краве мляко, пък и спестените пари ми идват добре Освен това малкия има периоди (когато е болен или му никнат зъби) когато не иска нищо да яде и само суче. Кърменето ми дава спокойствие, че все пак нещо яде и пие и се успокоява, така изкарваме трудните периоди много по-леко.
Разбирам защо е зададенвъпроса. Преди да родя аз самата нямах никава идея колко време се кърми. Знаех, че искам да кърмя, но някакси мислях че няколко месеца се кърми... Никога не съм се замисляла. Като родих-разбрах за изключителното кърмене до 6 месеца и тогава си казах, че някъде до годинката ще кърмя-за да може бавно и постепенно да го захраня с твърди храни. После като наближи годинката вече знаех, че кърменето е лесно и удобно и бях убедена, че за детето е по-добре кърма отколкото краве мляко.
Логично ми звучи да си гледам детето така, както природата е определила и даването на АМ ми звучи като риск (съвсем субективно) и предпочитам да го избегна ако мога.
Защото е лесно и удобно и приятно и за мен и за сина ми. Защото съм неорганизирана и би ми коствало огромно усилие да предвидя за колко време ще изляза и колко АМ вода и биберони трябва да взема. Защото обичам да пътувам и нося толкова дрехи, че не остава място за стерилизатори, биберони и т.н. Защото не виждам смисъл да го отбивам и да започна да купувам краве мляко, пък и спестените пари ми идват добре Освен това малкия има периоди (когато е болен или му никнат зъби) когато не иска нищо да яде и само суче. Кърменето ми дава спокойствие, че все пак нещо яде и пие и се успокоява, така изкарваме трудните периоди много по-леко.Разбирам защо е зададенвъпроса. Преди да родя аз самата нямах никава идея колко време се кърми. Знаех, че искам да кърмя, но някакси мислях че няколко месеца се кърми... Никога не съм се замисляла. Като родих-разбрах за изключителното кърмене до 6 месеца и тогава си казах, че някъде до годинката ще кърмя-за да може бавно и постепенно да го захраня с твърди храни. После като наближи годинката вече знаех, че кърменето е лесно и удобно и бях убедена, че за детето е по-добре кърма отколкото краве мляко.
Логично ми звучи да си гледам детето така, както природата е определила и даването на АМ ми звучи като риск (съвсем субективно) и предпочитам да го избегна ако мога.
Засега успешно кърмя и се надявам и занапред да е така,след неуспешното кърмене с дъщеря ми видях,колко е по-лесно,когато се кърми!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Е, явно всеки си има гледна точка 
Но сестра ми ходи до 3,5 години с памперс,прекрасно дете е, в момента е във втори клас , най-добрата ученичка в класа- в добро училище и говори перфектно трите си *родни* езика...
Живота не е писта на която да се състезаваме кой пръв ще си върже обувките
Всяко дете си има индивидуалност, която трябва да се уважава - това всеки педагог трябва да го знае ...
Ще следя темата, надявам се и ние да се справим добре с кърменето...
Но сестра ми ходи до 3,5 години с памперс,прекрасно дете е, в момента е във втори клас , най-добрата ученичка в класа- в добро училище и говори перфектно трите си *родни* езика...
Живота не е писта на която да се състезаваме кой пръв ще си върже обувките
Всяко дете си има индивидуалност, която трябва да се уважава - това всеки педагог трябва да го знае ... Ще следя темата, надявам се и ние да се справим добре с кърменето...
Специален поздрав за Ивонка 
Ива на 3г и половина, понавежда се вече детето
Ива на 3г и половина, понавежда се вече детето
когато родих преди 11год.никой нищо не ми каза за кърменето,да показаха ни как,но никой не ни каза защо.Излишно е да казвам схемата със сокчетата,нишестетата,киселите и кашите.Можах да кърмя Лаура само 3 месеца.Не знам това ли е причината,но тя наистина беше много болнаво дете-алергии,сливици и какво ли още не.Когато забременях си помислих,че би било хубаво да кърмя поне до 6мес.Но колкото по голям става толкова по трудно ми изглежда отбиването,той е направо пристрастен и просто заради удоволствието което изпитва кърмя толкова дълго
А, защо да не кърмим?
Смятам, че е по- удобно за мен и детето ми, по -здравослово и каквото и по- да кажеш. Още в родилна зала ми казаха, че нямам достатъчно кърма и да дохранвам, не ги послушах и на инат и с помоща на майките тук се справих, та до сега. Ходя на работа, но това не ми пречи да продължавам да кърмя, детето ми не знае какво е биберон, пие от чаша, а до 8 м. е бил изключително кърмено бебе, не е ял пюрета и тем подобни, захранван е педагогически. Но сравнавайки го с др. деца, който не са кърмени смятам, че се развива мн. по добре. физически и умствено. От година и 6м. е започнал да си казва името , годините и от къде е, и др. подобни, проходи преди година. Да чукна на дърво досега не се е разболявал сериозно, но в двата случая, когато е хващал вирус съм разчитала на кърмата да го изхранвам. Може пък и да е др. причината за това му развите, но важното е, че за себе си правя вс. необходимо за развитието на моето дете, все пак вс. индивидуално избира как ще гледа детето си.
Та, защо да не кърмим след като природата ни е устроила така?
Смятам, че е по- удобно за мен и детето ми, по -здравослово и каквото и по- да кажеш. Още в родилна зала ми казаха, че нямам достатъчно кърма и да дохранвам, не ги послушах и на инат и с помоща на майките тук се справих, та до сега. Ходя на работа, но това не ми пречи да продължавам да кърмя, детето ми не знае какво е биберон, пие от чаша, а до 8 м. е бил изключително кърмено бебе, не е ял пюрета и тем подобни, захранван е педагогически. Но сравнавайки го с др. деца, който не са кърмени смятам, че се развива мн. по добре. физически и умствено. От година и 6м. е започнал да си казва името , годините и от къде е, и др. подобни, проходи преди година. Да чукна на дърво досега не се е разболявал сериозно, но в двата случая, когато е хващал вирус съм разчитала на кърмата да го изхранвам. Може пък и да е др. причината за това му развите, но важното е, че за себе си правя вс. необходимо за развитието на моето дете, все пак вс. индивидуално избира как ще гледа детето си.
Та, защо да не кърмим след като природата ни е устроила така?
Обаче ще ме прощавате....дете на година и половина или две,което ходи,говори и борави с вилица и лъжица и в същото време да виси на майка си на цицата.....По никакъв начин не го възприемам за нормално!Всяко нещо си има и друга страна...От един момент нататък имате задължения не само към тялото на детето си /в смисъл че за да е здраво сте длъжни да му предложите кърма/, но и психиката!Разбирам да приема каши с кърма или да яде кърма от шише ама да яде от гърдата дете над година и половина...меко казано е ненормално!След тази възраст детето ви има нужда от социални контакти,общуване с деца а не да виси на гърдата на майка си и да хленчи за цица!!!!Особено когато става въпрос и за момченце....Това разбира се е лично мое мнение!Според мен всяко нещо си има разумни граници!За мен едно дете след година и половина не би трябвало да яде от гърда - природата е преценила че в тази възраст започва да борави с прибори!
Съжалявам, че ще върна темата пак към мнението на Ивона, но това е нещо, което ми е страшно трудно да разбера. Аз тепърва очаквам първото си дете, не знам как и колко дълго ще кърмя, и изобщо се моля да мога безпроблемно да го правя, така че в никакъв случай не съм пристрастна по темата за дългото кърмене и не проповядвам...
Думите ти, Ивона, са едно към едно с тези на свекърва ми и ме изумява как хората се стараят сами да си насаждат някакво неудобство, притеснение.. Защо е ненормално едно дете да иска да суче, защо е срамно да посегне към деколтето на майка си или да си каже, че иска да суче?
Признавам си, ядосвам се, и то не защото кърмя или съм решила да кърмя толкова дълго, а защото зорлем хората се опитват да ми насаждат някакъв срам и да ме карат да мисля, че върша нещо неприлично.. Кому е нужно? Колкото и да е смешно, чета темата за говорещите кърмачета с леко свито сърце, защото явно са ме стинали проповедите на свекърва ми.
А нужно ли е да си го причинявам? Не мисля. Не знам приемаш ли съвети, но ако да - не тръгвай по този път, нима някой има нужда от това напрежение.. никой няма полза да слугува на криворазбрани норми за приличие.
Magrat,
съгласна съм с теб. Основното обаче според мен е всеки да решава за себе си и според детето си. Всички имаме предразсъдъци, колкото и да се стараем да нямаме и не бива да съдим другите за техните предразсъдъци. Много е трудно това състояние, което наричат "open minded" и крайно нетрайно всъщност. Понякога дори да искаме нямаме време, сили...да се погледнем отстрани. И ако предразсъдъците ни не са чак вредни за живота и здравето на другите и нас самите - а може би само малко нащърбват щастието ни - ами... какво пък, и това е част от живота!
Аз знаех, че искам да кърмя, НАДЯВАХ СЕ да мога да кърмя до 6 месеца (в най-смелите си мечти - 9 месеца), после си казвах - най-добре поне годинка да стане- сега незнам вече колко още - най-верочтно ще чакам да се отбие естествено, защото кърменето е едно от малкото неща ( може би даже единственото), които карат детето ми да поседи на едно място, да заспи, да се успокои. Трудно ми е от гледна точка на това, че не заспива сам, трудно е да го оставя на някой друг- дори на баща му. Майка ми ми обяснява, как ще го взима, когато го отбия (сигурно си мисли че иначе няма да може)...
И ето виждаш - други предразсъдъци, други проблеми...но пък аз съм си избрала да бъде така и сякаш така по-малко ми тежи, защото контролът на ситуацията е у мен! Е, затова убедено казвам - да живее личния избор!!!
съгласна съм с теб. Основното обаче според мен е всеки да решава за себе си и според детето си. Всички имаме предразсъдъци, колкото и да се стараем да нямаме и не бива да съдим другите за техните предразсъдъци. Много е трудно това състояние, което наричат "open minded" и крайно нетрайно всъщност. Понякога дори да искаме нямаме време, сили...да се погледнем отстрани. И ако предразсъдъците ни не са чак вредни за живота и здравето на другите и нас самите - а може би само малко нащърбват щастието ни - ами... какво пък, и това е част от живота!
Аз знаех, че искам да кърмя, НАДЯВАХ СЕ да мога да кърмя до 6 месеца (в най-смелите си мечти - 9 месеца), после си казвах - най-добре поне годинка да стане- сега незнам вече колко още - най-верочтно ще чакам да се отбие естествено, защото кърменето е едно от малкото неща ( може би даже единственото), които карат детето ми да поседи на едно място, да заспи, да се успокои. Трудно ми е от гледна точка на това, че не заспива сам, трудно е да го оставя на някой друг- дори на баща му. Майка ми ми обяснява, как ще го взима, когато го отбия (сигурно си мисли че иначе няма да може)...
И ето виждаш - други предразсъдъци, други проблеми...но пък аз съм си избрала да бъде така и сякаш така по-малко ми тежи, защото контролът на ситуацията е у мен! Е, затова убедено казвам - да живее личния избор!!!
Основното обаче според мен е всеки да решава за себе си и според детето си. Всички имаме предразсъдъци, колкото и да се стараем да нямаме и не бива да съдим другите за техните предразсъдъци.
...
Е, затова убедено казвам - да живее личния избор!!!
...
Е, затова убедено казвам - да живее личния избор!!!
He, никакъв случай не бих спорила, избора е индивидуален и много личен, наистина
За да влезем в тона на темата отново - аз се моля да мога безпроблемно да кърмя и то по-дълго, защото вярвам, че е най-добрия старт за детето, особено когато в семейството има усложнения. В семейството на съпруга ми и тримата братя имат различни алергии и/или астма, като мъжа ми е най-зле от тримата. Каквото зависи от мен - ще бъде направено.
Аз искам да върна темата с малко въпросче...аз неискам да кърмя, но детето иска.Неиска да яде , а аз неискам да го кърмя.А сега де...кое е по-лесното ?Аз да се мъча или да мъча детето си .Защо кърмя толкова дълго?защото се подведох по разни препоръки, които явно не се отнасяха за моето дете.Сега искам да спра , а не мога.
Който иска да кърми дълго трябва да е наясно с последиците за него и за детето.Не винаги е супер да се кърми
Който иска да кърми дълго трябва да е наясно с последиците за него и за детето.Не винаги е супер да се кърми
Аз от мързел.
Кърменето ми беше трудно първите месеци,може би до 5тия, когато се прави по често и количеството кърма е колебливо.
После се превръща в най-лесния начин да нахраниш и успокоиш детето.
С първата си дъщеря, която гледах според съветите на педиатъката си - т.е. всичко под час и ранно захранване, и незнайно защо изцеждане след всяко кърмене-
изобщо не съм подозирала колко лесно, приятно и без рев може да бъде гледането на бебе до 2 години.
Слагаш го на цицата и настава мир и спокойствие
А иначе също не планирах да кърмя до 2 години и 4 месеца
бях принудена със заплахи и пистолет от едрото 2 годишно кърмаче - Крали Марка
Кърменето ми беше трудно първите месеци,може би до 5тия, когато се прави по често и количеството кърма е колебливо.
После се превръща в най-лесния начин да нахраниш и успокоиш детето.
С първата си дъщеря, която гледах според съветите на педиатъката си - т.е. всичко под час и ранно захранване, и незнайно защо изцеждане след всяко кърмене-
изобщо не съм подозирала колко лесно, приятно и без рев може да бъде гледането на бебе до 2 години.
Слагаш го на цицата и настава мир и спокойствие
А иначе също не планирах да кърмя до 2 години и 4 месеца
бях принудена със заплахи и пистолет от едрото 2 годишно кърмаче - Крали Марка