Хиперактивност с дефицит на концентрация - 2

Понякога си мисля, че дислексията и аутизма са две крайности, напр. моят дислектик е изключително чувствителен за емоциите на човека срещу себе си, както пише в една книжка, той знае какво чувстваш, преди ти сам да разбереш. Друг е въпроса дали може да го обясни с думи. Но понякога не е нужно.
А доколкото разбирам при аутизма е обратното, децата могат да научат математика или четене, но не разбират чувствата.
Ама знам ли, това изглежда доста опростено.

За метода на Деивис е важно самото дете да има самосъзнание и доста силна мотивация, ама ние имаме проблем с това, и докато продължаваме без желание всичко ще е много трудно. дано се променят нещата.

Веселче, пишеш по -горе за мнения за издухване на носа, аз търсих, търсих, ама не можах да намеря, че малкия в момента е със сериозна хрема. Между другото и аз съм учила навремето физика, ама не устисках да я завърша 

Иначе за хелациите, направо е много трудно и тежко да си на такава диета. Аз бих пробвала лично преди да дам на детето (и без друго имам някое килце в повече )
Мисля че наистина е възможно да се извежда елемент от организма, като се замества с друг.
На една позната сина и, около 30 год. по едно време ходеше по доктори и се беше много притеснил, защото го боляха костите и направо се чудеха за рак, ама се оказа, че защото от години пие само минерална вода, при това една и съща и се е получила замяна на един елемент от костите с друг. Та оправи се. А самото гладуване също води до химична промяна на организма, напр, ацидоза, т.е. подкиселяване на кръвта. което вероятно за кратко е полезно, защото има гладолечение, но човешкия организъм по природа е алкален.

Флора, мненията за издухването на носа са в темата за аутизма и започват оттук
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=225036.msg6975138#msg6975138

Всъщност, мойто дете не прилича на аутист (това, за приликите между ХА и аутизъм). Когато човек го види за пръв път, би го оприличил като хиперактивно, нервно и опако дете. Това е и най големия ни проблем - ХА. С упорита работа със специални педагози, вече повече от година, той успява да се концентрира все повече и повече. Напоследък седи 30-40 мин. на стол  и изпълнява поставените му задачи. Реши ли обаче, че ще реве и ще се тръшка, все още нищо не помага. Мойте опити да го убедя или отвлека вниманието му, НИКОГА не дават резултат. Оставям го да му мине, без да се надвиквам с него.
По някое време почва сам да се пита "защо ревеш", "а, защо ревеш"  и кризата почти е преминала  . Има си и някои аутистични прояви, но те се забелязват от хора, които са по близо до него. Дъжи се така пред хора, като, че ли почти няма проблем  . Само, дето говори не както трябва и трудно застава на едно място.
До колкото ми е известно, ХА ДВ е симптом от аутистичния спектър  .

 Момичета вижте каква тема намерих в дира. Много ме заинтригува гледната точка на авторката.

http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=parents&Number=194401 … p;part=1&vc=1
 

Танюшка, много благодаря, много ми хареса!
И аз тъкмо се чудех въз основа на какво се поставя днес диагноза хиперактивност и защо в повечето случаи тук се отнася за деца преди училищна възраст. Не е ли рано?
От всичките ми деца най-големия ми син беше най-буен, като си го спомня като малък, в момента в който отвори очи скачаше и се превръщаше в "летяща вятърна мелница" и така докато отново заспи. Това за "летящата вятърна мелница" ми хрумна още тогава. Почти изобщо не можеше да седи на едно място, никога не седна да си играе с играчки, като ролева игра. Винаги само оглеждаше играчката или предмета, виждаше как работи, ако може, защо работи и какво има вътре. Не го спираха нито "не" , нито заплахи нито бой по дупето, ако трябва и тази цена ще заплати. В училище седи, но през цялото време тропа с крак, щрака с химикалка или чука тихичко с нещо по чина, и обикновено гледа с леко стъклен поглед, пореди което много учители ми се оплакват, че спи в час, докато не разберат, че въпреки вида си той е чул всичко което е казала госпожата. Сега от 2 седмици е с колело и почти не слиза, като в неделя кара с приятел от младост3 до площад Славейков и обратно. Като беше малък ходенето на гости в подредена къща ми е било най - големия кошмар. Добре че живеехме далече от баби и прилежни домакини, сигурно щяхме да сме по лекари.
Учителката му в първи клас беше страхотен педагог, и в нейния клас имаше много деца, които не можеха да си седят на дупетата, обясняваше им, че четенето е невъзможно, когато читанката ти е на чина, а краката ти са вече на облегалката. От никое не се оплака нито веднъж, нито му постави диагноза, само от време на време пускаше всеки желаещ да обикаля училището, 1, 2 пъти или 6 , на който колкото му трябва и после децата можеха да седят без проблеми на чиновете си.
На такива деца енергията трябва да се канализира, а не да се спре, а бих казала и на всички, защото честно казано почти не познавам кротко дете, и ако видя ми се струва странно.

Не мога да кажа, дали сина ми който е с дислексия е хиперактивен или не, бих се притеснила не по-малко ако беше кротък и никога не правеше пакости. Като мъничък беше по-кротък от батко си, като че ли сега прави повече пакости и проблеми от недомислие.

Зададох този въпрос на психоложката, която работи с Мими. Попитах я как определи, че моето дете не е аутист, като покрива доста от симптомите. Отговорът и беше, че един от най-ярките симптоми (ако може въобще да се нарече симптом) е липсата на символна игра у аутистите. Ще се опитам да обясня. Например, виждайки химикалка, за аутиста това си е химикалка и нищо друго. Докато другите деца могат да отъждествят химикалката с нещо друго и да я ползват да речем като телефон ( на ужким). Слагат химикалката на ухото и започват да си играят. Ох, дано ме разбрахте, че такова обяснение направих... Например моята Мария взима хавлията за ръце, която стои закачена в кухнята и казва "Аз имам престилка, готвач съм" и си я слага на кръста, кара ни да и я вържем. Докато за детето аутист това си е хавлия и точка!

Мари Анка , много добре си го обяснила. Моят син редовно използва разни предмети като телефон  за моя радост в последно време се случва например следното : Синът ми си слага някакъв предмет на главата и казва ;"това шапка" . Аз го поправям :" Не , това не е шапка , това  е...." . Той се ядосва и крещи:"Нееееее, това шапкаааааа!" . Доста дълго време не можех да схвана(именно заради тази нагласа, че при аутистите липсва играта "на уж"), че това може да е символна игра и много упорито го поправях, защото си мислех, че просто не знае детето  . Сега се опитвам да обясня , че нещото прилича на шапка т.е че в случая го използваме като шапка.... Не знам дали успях да обясня добре 

Наде, и аз в началото изпадах в същата ситуация. Обяснявах че това не е шапка, а еди какво си (ще ползвам твоя пример, че е по-удобен) После като разбрах за какво иде реч, започнах да и казвам, да наистина това е ...., но прилича на шапка или е като шапка. И сега вече и тя ползва словосъчетанието "прилича на..."

Тази тема в дир  бг   бях  я чела преди    2 години  , противоречиви са  мненията  дали да се изпозлват медикаменти или само    терапия  без медикаменти .

От няколко месеца  гледаме игрални  филмчета   записах му  Емил от Льонеберя  и Пипи Дългото  Чорапче   гледа ги  със  голям  интерес ,всяка серия  на Емил след това се разиграва по негово  желание като театър  , в едната  серия Емил си  е  захлупил супника на главата и  т.к нямаме  супник си слага на главата една пластмасова кутия  а аз съм лекаря  голям смях пада 
Мисля  че до голяма  степен използването  на   различни предмети за други  цели     е въпрос на фантазия,въображение ..и развитие на това въображение   

Докато   писах   и Марианка е писала   на нас  ни трябваше  време да разберем  и    какво означава думата "Приличам "  или  ще дам един пример  бяхме учили зимата  за снежния   човек  то какво се прави и какво  използваме за нос   шапка  очи копчета (   вместо копчета има  камъчета  вместо   шапка тенджера   вместо  нос  има морков)  и тн 
Това   се показваше с картинки    в последствие    това се усвоява ,и детето разбира смисъла на думата приличам,вместо,и "на уж" но  това става с примери   с картинки   с  приказки и с  обяснения   .

Моят син използва не "'прилича на" , а "като". Това с използването на картинки е нож с две остриета. Нали повечето животни ги вижда основно на картинки и снимки и знаете ли какво се случва? Като види живо животно и казва:"Това като заек"  Сега се опитвам да обясня, че едното е 'живо", "истинско", а другото е "рисунка или снимка на ....". Много ми помагат филмчетата на Бейби Айнщайн. Там нещата  се появяват така - в естествена среда, после рисунка , после играчка... И аз се опитвам да обясня. Има надежда май    Казва; "това кола", "това играчка кола" ... Днес видя в един научно популярен филм костенурка и каза , че е Франклин 

Аутиста може да научи много неща.Има показатели за поставяне на диагнозата и за щастие много от тях ни спестяват психолозите /подозирам, че ни щадят за да не ни демотивират/.
Наистина много ярък показател е играта на ужким, но по скоро влизане в ролята на лиричния герой - точно като репликата на малката готвачка - аз съм готвачка.При нея и идва отвътре, но и това  може да научи и аутиста /надявам се/.
Bluevelvet, дала си много добър пример за развиване на това "влизане в роля". 


Има един тест, който си има едно сложно име, което не помня  .
Прави се следното:Специалиста показва на мен и детето един предмет и после го скрива някъде.Детето вижда къде е скрит предмета.Помолват мама да излезе за малко от стаята.През това време специалиста  и детето скриват предмета на друго място.Когато викнат мама специалиста пита детето  -  "Мама къде ще потърси предмета" и ако детето покаже първото скривалище - тоест мястото където мама е видяла скриването на предмета - то тогава вече можем да кажем, че диагнозата аутизъм е под въпрос - поне.В нашия случай Мишо веднага отиде да извади предмета от второто скривалище.Тоест той не можа да съобрази, че мама не е видяла преместването на предмета докато не е била в стаята.По добре от това не мога да го обясня - дано ме разбрахте.
Имаме задача да разиграваме тази ситуация в къщи.И ако детето схване идеята - а той или ще я схване, или не - то тогава вече ще мислим за съмнения за диагнозата.Но това вече е много високо ниво на функциониране.

Моят син преди няколко дни ми извъртя един невероятен номер и вследствие на прочетеното от мен си навлякох неприятности с екипа в детската градина.Да се оплача малко.Сложи ме да си лягам и ми изигра сценката как го слагат него в детската.Каза, че той е Вени /психоложката/ а аз съм Мишо.Зави ме и ми се скара да заспивам.После  си донесе една възглавница и ми викна хайдеееее бой и кат се започна един бой с възглавници и един кикот.Реших естествено, че тази сцена се е разигравала в детската градина.
Вчера разбрах, че те изобщо нямат възглавници в детската, а психоложката сериозно се обиди, че повярвах на този непедагогичен метод /според нея/на приспиване.След дълго мислене и анализи ни дойдоха някои идеи - дано са добър показател тези му действия.Ще се се търсят още мнения.Подозирам, го вече и в лъжи  .Да си призная много се зарадвах, че влезна в ролята на психоложката, но пък както казвам това е много тренирано и може и да е схванал идеята.

П.С. Мари_Анка - ти да не вземеш сега да се притесниш нещо.При вас не може да става дума за аутизъм според мен.То не, че съм специалист де, ама ти чета постовете и имам мнение.

Точно в тази насока е и моя въпрос, който искам да ви задам. Как се справяте с приспиването на децата, какви методи и трикове прилагате?
Моето дете не е с поставена диагноза, но смея да твърдя че доста от характеристиките на хиперактивните деца ги притежава. Заспиването е една от най-трудните ни процедури - трябва ни поне половин час на тъмно докато се укроти и заспи. Най-трудно е да легне и да седи мирно в леглото - непрекъснато се става и ляга, мърда всеки милиметър от нея, не помагат хитринки като идеята да гушне куклата и да заспят или каквото и да е друго.... Просто искам да споделите вашия начин.

Всяка  вечер  от   3 год насам    преди  да заспи учим и  четем  така се измаря за около час .По негов избор моливко   да пишем или Ръка за Ръка,Анубис  от тетрадките .От една две седмици  купих Пипи  дългото  чорапче и Емил от Льонеберя    и  четем белите на Емил.С две думи  приспиваме  се  след   занимания   той с   уморява  и  заспива   така не се налага да викам и  хабя нерви защо  детето не му се спи.Правя му  куклен театър и от скоро   игра на сенки   правя  птички кумчо  вълчо    беше  много  впечатлен. С две думи занимания   

Това ми звучи много познато, ние сме същите или почти същите. Ако я оставя в леглото тя става, ляга, смее се, точно когато уж трябва да й се спи, тя е най-игрива, но вече се научи сама да ми казва, "ляга в леглото, спи.." тогава разбирам, че вече иска да си лягаме, а се улисам с домакинска работа, става вече игра, смее се, чакаме да си лягаме заедно, като си легнем, когато е и по-навреме 22,30 ч. може да си говорим 1 час, не заспиваме веднага, разказва си някакви нейни преживявания, нещо което я е впечатлино, може и отдавна да е било, но тя си ги наваля, иначе си я гушкам, галя по косата /много обича/, казвам й "спокойно", казвам си молитвата "Отче наш", благодаря на Бог, че сме живи и здрави.. и заспиваме, тя се нугуши в мен и така гушнати си заспиваме.
Аз много трудно мога да си легна рано, това е почти изкл, не мога да разигравам сценки.. няма как, като другите в къщи не спим, не може да е тихо... иначе невроложката ми е давала пример за сценки, да си облечем с Гери пижамите и да симулирам, че и аз ще лягам, да е тихо наоколо, все едно вече всички сме легнали.... да, ама не става, аз в 9 ч. не мога да съм в леглото, това означава може би и аз да заспя, а Гери като е заспивала рано /с хапчета за сън Мелатонин/ се е будила рано сутрин и в 5 и в 6 часа, а после аз като обеля очи от тъмни зори , а всичко друго спи, не можеш да тропаш...
за това не използвам тези варианти, а си лягаме 22,30-23 ч. доизглеждам Шоуто на Слави в леглото, докато тя бъбри.. да й мине желанието за споделяне /а психолога каза да я оставяме да говори, защото тогава тя искала/ и така... до 23,30 -00 ч. сме заспали и към 8,45-50 я вдигам сутрин и към 8,20 се изнасяме от вкъщи и към 8,40-45 я оставяме в детската градина, от там мен, че съм и аз от 9,00 ч. на работа и таткото завършва обиколката.