Никой не знае предварително как точно ще постъпи в дадена ситуация. Ако говорим хипотетично - по-скоро бих.
- Публикувана: 7 март 2008, 08:54 ч.
- Последно мнение: 7 март 2008, 19:33 ч.
Бихте ли оставили детето си в Дом, ако...
Навлизаш в много дълбоки и опасни води. И аз се опитах преди време, но предпочетох да приключа....и темата да се затрие.
Защоо
Ако модератор реши, нека я заключи или изтрие
Не мислиш ли обаче, че точно заради страха да не навлезеш в опасни води, този проблем е толкова наболял и все още нерешен
Трябва да се говори открито, това е част от нашето общество, тези деца са част от нс - не виждам нищо спорно и опасно
Ако решиш като Шанел да си оставиш детето - ок. Трябва да има подходящи домове с подходящи и обучени за възпитанието им кадри
Ако пък избереш да си го гледаш, трябва да си наясно какво те очаква
Никой не може да прецени трезво, докато не му се случи
Човешкото сърце е способно както на голяма жестокост, така и на голямо състрадание и жертвоготовност
Не можем да съдим нито едните решили да го дадат, нито другите
Нека говорим открито и не съдим никого
С риск да бъда разпъната на кръста, те подкрепям за инициативата. Именно заради табуто "дете с недъг" има толкова много изоставени здрави деца и деца с проблеми в развитието. Трябва да се говори. И Най вече: ДА СЕ ПОДКРЕПЯТ МАЙКИТЕ НА ТЕЗИ ДЕЧИЦА!Аз не бих си оставила детето за нищо на света! Аз може да не се храня, да не пия вода, но за него всичко ще дам!
Защоо
Ако модератор реши, нека я заключи или изтрие
Преди време бях пуснала също тема след предаването на КАрбовски и, без да искам, изпуснах една своя мисъл да се облече в думи.
След това се осъзнах и помолих първо да заключат, а после-да изтрият.
Въпросът, който си задала, е прекалено личен, смятам аз. Малко или много тази тема ЩЕ СЕ превърне в осъждане на другомислещите, дори и индиректно.
Изоставих детето си, писала съм подробно кога, как и защо в темата за деца с увреждания - Синдром на Даун.
Бог ми даде втори шанс и сега се наслаждавам на всеки миг с мойта прекрасна дъщеря!
Не бъдете категорични, повярвайте ми, има много фактори, които оказват влияние и могат да ви подведат да вземете грешно решение.
Бог ми даде втори шанс и сега се наслаждавам на всеки миг с мойта прекрасна дъщеря!
Не бъдете категорични, повярвайте ми, има много фактори, които оказват влияние и могат да ви подведат да вземете грешно решение.
Гледах един път предаването на Милен Цветков. Нанди беше там, ставаше въпрос отново за Могилино и изоставените деца. Тя каза, че лекарите са я посъветвали да остави детето си в дом. И той я попита защо не го е направила. Тя каза "Ама как ще я оставя? Тя е моето дете!".
Това изчерпва всичко, което мисля по темата. Това може да бъде моето дете и аз не бих го оставила.
Това изчерпва всичко, което мисля по темата. Това може да бъде моето дете и аз не бих го оставила.
Зависи от много фактори. Ако не мога да му осигуря грижите, които в специализиран дом ще получи, то тогава с какво детето ще е по-добре у нас? И мисля, че това не е никак лесно решение. Мои познати бяха изправени пред тази дилема, и ти гарантирам, че не е толкова просто, както изглежда.
Много по-лесно е една майка да реши "аз съм майка, ще съм до детето си винаги", отколкото "въпреки че съм му майка, ще се науча да живея далеч от него, защото това е по-добре за НЕГО (не за МЕН)".
Да се молим на по-малко хора да се налага да вземат такова решение!
Много по-лесно е една майка да реши "аз съм майка, ще съм до детето си винаги", отколкото "въпреки че съм му майка, ще се науча да живея далеч от него, защото това е по-добре за НЕГО (не за МЕН)".
Да се молим на по-малко хора да се налага да вземат такова решение!
Това е много болна тема за доста хора тук, затова. [/quote]
А не мислиш ли, че има семейства, които просто искат подкрепа и разбиране. Права си, че не трябва да осъждаме и оценяваме нечий избор. Така е. Но като хора трябва да се подкрепяме и разбираме.
Работила съм с деца с проблеми в развитието-адски е трудно и емоционално-изтощително! Но те не са избарли този си живот, нито родителите им. Просто да се подкрепяме!
А не мислиш ли, че има семейства, които просто искат подкрепа и разбиране. Права си, че не трябва да осъждаме и оценяваме нечий избор. Така е. Но като хора трябва да се подкрепяме и разбираме.
Работила съм с деца с проблеми в развитието-адски е трудно и емоционално-изтощително! Но те не са избарли този си живот, нито родителите им. Просто да се подкрепяме!
Гледах един път предаването на Милен Цветков. Нанди беше там, ставаше въпрос отново за Могилино и изоставените деца. Тя каза, че лекарите са я посъветвали да остави детето си в дом. И той я попита защо не го е направила. Тя каза "Ама как ще я оставя? Тя е моето дете!".
Това изчерпва всичко, което мисля по темата. Това може да бъде моето дете и аз не бих го оставила.
Това изчерпва всичко, което мисля по темата. Това може да бъде моето дете и аз не бих го оставила.
Жозефина е права.
Дълбоки чувства, чужди хора, за които не знаем нищо.
Четох преди време едва майка си остави детето, защото нямаше условия за гледането му - изискваха се специални скъпи апаратури за поддържане на живота му.
Когато раждах първото си дете в съседната стая имаше една жена, на която и беше предложено да остави ббето си. Екипа на болницата беше тактичен и я оставиха сама в стаята през време на престоя и. Чувах я как плаче цялата нощ, на сутринта беше решила да си го вземе.
Има разлика от недъг до недъг, такива, с които човек преценява че ще успее да се справи, и такива, които са непреодолими за човек. Искрено пожелавам на всички майки да не бъдат изправяни пред подобен избор. И никого не мога да съдя за решението му.
Дълбоки чувства, чужди хора, за които не знаем нищо.
Четох преди време едва майка си остави детето, защото нямаше условия за гледането му - изискваха се специални скъпи апаратури за поддържане на живота му.
Когато раждах първото си дете в съседната стая имаше една жена, на която и беше предложено да остави ббето си. Екипа на болницата беше тактичен и я оставиха сама в стаята през време на престоя и. Чувах я как плаче цялата нощ, на сутринта беше решила да си го вземе.
Има разлика от недъг до недъг, такива, с които човек преценява че ще успее да се справи, и такива, които са непреодолими за човек. Искрено пожелавам на всички майки да не бъдат изправяни пред подобен избор. И никого не мога да съдя за решението му.
Изоставих детето си, писала съм подробно кога, как и защо в темата за деца с увреждания - Синдром на Даун.
Бог ми даде втори шанс и сега се наслаждавам на всеки миг с мойта прекрасна дъщеря!
Не бъдете категорични, повярвайте ми, има много фактори, които оказват влияние и могат да ви подведат да вземете грешно решение.
Бог ми даде втори шанс и сега се наслаждавам на всеки миг с мойта прекрасна дъщеря!
Не бъдете категорични, повярвайте ми, има много фактори, които оказват влияние и могат да ви подведат да вземете грешно решение.
Горгона Медуза , мисля, че вторият шанс на тази майка е - тя си е взела същото това дете, което е изоставила и сега на него се радва и си го гледа.
А не мислиш ли, че има семейства, които просто искат подкрепа и разбиране. Права си, че не трябва да осъждаме и оценяваме нечий избор. Така е. Но като хора трябва да се подкрепяме и разбираме.
Работила съм с деца с проблеми в развитието-адски е трудно и емоционално-изтощително! Но те не са избарли този си живот, нито родителите им. Просто да се подкрепяме!
Предполагам, че така разсъждават и много други хора. Те, обаче, просто не пишат по форумите .