Работещи майки - тема 1

Въх и моята!Честито и!
Така и така не спя-дребна легна в 12 и стана в 5.Кво му стана на туй дете?Имам да пиша реферат икак и курсова.И колегите са изтеглили предварителни дати, ма толко предварителни, е са другия месец.А аз от очни/дето и на половоната едвам ходих/-та на работа и сме в едни обуения, дето и се натоварваш доста и време за писане на задачи не остава.Та-подозирам учебен провал.Отделно-в яслата-на дребна леглата не са готови,т.е.-взимаме я на обяд, т.е.-аз вече си изервапх вариациите за взимане, детегледачаката ни поема друго детенце и незнам вече как ще се справя.
Обаче-някак съм спокойна.Не ме тресе нервата, че времето не стига.Обаче се разболях.И като се знам-цяла зима ще влача...

Предпочитам да не пиша засега.
 

В подобни моменти съм най-организирана и продуктивна. Ще се справиш

да се запиша и аз тук.  синът ни става на два месеца утре, но от седмица се върнах към работата си. работя от вкъщи като преводач на свободна практика. засега е малко трудно да се намери баланса между гледането на беб и работата, но ще се справя някак. че и сесия се задава  много ми е хубаво да се грижа за него, но не мога без да работя 

Записвам се без да съм чела цялата тема.
Аз започнах работа, защото така съм по-организирана. И време да сготвя ми остава вечер, и да си поиграя с хлапетата, и пералня да пусна, че и да изгладя даже. Е, вярно, чувствам се доста изморена, като си лягам, но някак денят ми е пълен. А и работата ми не е тежка, на компютър е, така че имам предоволно много време за форума. 

1:1 като при мен.

Много хубава тема!
Веднага се присъединявам!
Жалко,че не мога да изчета всички полезни теми поради липса на време,но тази опередлено ме впечатли с искреността на работещите майки-в много от тях виждам самата себе си и прочитам признания,които лично трудно бих споделила с близки,роднини или колежки!!!
Аз работя от 3 години,дъщеря ми беше на 2 години и я поверих на грижите на майка ми.Вярно,че ми беше тежичко първите 2-3 дни,но след като активно се потопих в работната среда,се почувствах екстра-тонизирана и много полезна!Не съм изпитвала угризения,че съм си "зарязала детето",както доста други майки се изразяват.Напротив!Чувствах се полезна,че допринасям за семейния бюджет,че съм в професионалната си среда и се развивам,а детето е заобиколено с обич и грижи през цялото това време.Депресията и апатията изчезнаха,отново се развихрих да се обличам модерно и да изглеждам добре,запознах се смного нови хора,вечер вместо изморена,се прибирам заредена с енергия и с мъжът ми си говоримс часове за какво ли не-а той е най-доволен,че като се прибира в къщи вече не вижда една изнервена помалана в анцунг,която едва ли не го изкарва виновен,че той с е трудил цял ден и е имал п-интересно ежедневие от нейното!С една дума работата спаси бракът ми!Дори да имам и още едно детенце,пак съм убедена ,че ще се върна на работа и то възможно най-бързо!Такъв тип жена съм!Единствено и аз както повечето от вас си мечтая за един по-кратичък работен ден,или поне 2 пъти в седмицата да си тръгвам по-рано за сметка на обедната почивка,която никога не мога да ползвам,за което ми идва понякога да  някой от шефовете,заради факта,че правата на жената и на майката не се почитат и е толкова трудно да си вземеш болнични или да се извиняваш,че си закъснял ,защото е тр да си закараш детето на градина и е имало трафик...но вие сте наясно!Е,сега ми олекна,като споделих и аз!Пожелавам ви приятен ден майчета трудолюбиви!

Ученето може ли да се приеме като работа? Пак си е вид заетост и невнимание към детето 

Що така?При мен е обратното-когато не ходя на работа,вечер съм ухаеща,с маникюр и педикюр,често с някакъв експеримент с косата(все пак детето и спи понякога ) ...абе не се оплакваше мъж ми.Сега се прибирам,ухаеща на зъболекар,колко ли възбуждащо му действам

Абе дали ще си с маникюр и прическа ,дали ще ухаеш на фин парфюм -е въпрос на желание .Едва ли решението е в това ,че ходя на работа ,а не съм в къщи с детето-и в двата случая ако се организират нещата както трябва ще се намери време за това.Друг е въпросът коя от ситуациите-грижите в къщи за деца и домакинство или работния ден и контактите стимулират и зареждат повече една жена с енергия и желание да се погрижи за себе си.Има жени ,които се зареждат в първата ситуация ,има жени които се ентусиазират при втория случай.
Аз познавам много момичета,които се чувстват перфектно в дома си ,не милеят за професията си ,нямат желанието и амбицията да се връщат на работа.Това е нещо непонятно и неразбираемо за мен.Аз лично не бих се чувствала комфортно така.Но има хора и хора.
Та зависи  само от жената-каква е тя ,какви са нейните предпочитания.

Аз пък от както се захлади, се чувствам много изморена, а цял месец бях в отпуска.
Есенна депресия ли е кво ли, незнам.

Цял месец...сигурно сега се адаптираш още.Пробвай с малко йога,при мен върши чудеса
daninka ,права си,естествено,аз говорех конкретно в моя случай и то конкретно за ноктите и уханията,а инак щом съм в темата....ясно е какво и как ме зарежда

Ох ако мога да се организирам да спортувам, ще е супер.
Ама сега цяла нощ не спим (никнат зъби) и сутрин нямам сили да стана рано за фитнес, в обеданта почивка може би, защото вечер бързам да си ходя при детето,за да може бабата и дядото да си починат.
Къде ходиш на йога?
опс сега видях че си от Горна Оряховица 

Може, как да не може. И аз така започнах. Детето ми беше на една година, когато се върнах да си продължа висшето. А учех в друг град редовно.

Тия дни ми е малко тегаво. И двете ми деца са болни, не са много зле(единият е  с кашлица, малката е с хрема), но ги спрях от градина и училище и са при бабите, защото аз не смея да си взема болнични. Първо защото съм на нова работа и после в отдела ни сме само трима + шефката, а работата е много и специфична за всеки. На единия колега му се роди бебе и има по-голяма нужда да отскача до болницата, а на другата колежка баща й е много тежко болен и често ходи при него. Реших, че и аз ако отсъствам, съвсем ще се оголим и засега удържам положението.

Аз се прехвърлих задочно и тука един месец го избутахме, макар че много тежко ми беше, защото не го виждах малкия по цял ден. Сега трябва да уча ама със малко бебе  е трудно... диваненце е голямо!

Добър ден,

и аз да се включа по темата. 2 години не бях на работа и от 1.09 дъщеря ми тръгна на ясла (на 19 месеца). Във фирмата, където излязох по майчинство ми казаха, че не им трябвам повече, защото много дълго време съм си гледала детето!!! Да си търся нова работа... Така, разбира се веднага намерих работа, изчаках адаптационният период от 1 месец в яслата и от 01.10 съм отново работеща.
Работното ми време е от 8.30 (излизаме от нас в 7.05 и сме първи вяслата в 7.20) и тръгвам в 16.30 най-късно (прибирам малката в 17.30 - един час имам път сутин и вечер. Около 18.00 сме в къщи. И тогава почва драмата - пери, готви, чисти, къпи дете, къпи себе си, приспивай дете и то стане 100 часа... Сутрин ставам в 6.00, за да съм готова, когато я събудя.
Искам да кажа обаче, че въпреки, че се изморявам адски много - и на работа и самото отиване и прибиране, не бих седяла повече секунда в къщи, бях полудяла вече