Живеем си аз ,съпруга ми и малкото ни момченце.Доколкото се познавам не бих могла да живея с роднините ни. 
(дано да не ми се налага де) 
(дано да не ми се налага де) - Публикувана: 10 март 2008, 15:38 ч.
- Последно мнение: 14 март 2008, 22:31 ч.
с роднини ли живеете?
ООО в никакъв случай при роднините,направо ми побеля косата от свекървата въпреки че не сме се карали,друго си е да сте сами и да няма кой да ти казва кое къде да седи,защо си направила това а,не онова, 
постоянно питах кое къде е 
,гости на спокойствие не можеш да поканиш 
не можеш на всички да угодиш,все ще има недоволни и мн.др. затова по добре квартира или заем .
постоянно питах кое къде е ,гости на спокойствие не можеш да поканиш не можеш на всички да угодиш,все ще има недоволни и мн.др. затова по добре квартира или заем . Не ми допада идеята да живея с родителите ни и никога не сме го правили.Още по-малко бих се преместила,за да има кой да ни помага за децата-лично мнение .Сигурно има и плюсове такова съжителство,обаче минусите са толкова много...
.Сигурно има и плюсове такова съжителство,обаче минусите са толкова много...И аз мисля така.
Живяла съм 3-4 месеца с малката ми зълва, докато правехме ремонт и открих, че не съм "съвместима" с други хора. Малката ми зълва е страхотен човек, а и не съм я усетила, дето се казва - през деня ходеше на работа, по нощите - по гаджета, ама с друг човек си е друго.
Е, моите родители живеят близо до нас (през 2 преки) и може да разчитаме на тях при нужда, но - задължително сами, за да се обичаме и уважаваме (и с роднините, и с половинката).
Проблема е че не можем да останем. Няма условия за отглеждане на бебе - няма асансьор, а сме на 4 етаж, целите стени са мухлясали, за основен ремонт е и то сериозен просто трябва да се вложат много пари, а собственика не иска. Скоро ще започнем строежа на нашата си къща, но няма да успеем да го завършим до септември. Мислим между друга квартира или моите родители.
И ние сме в подобно положение.Родих първото си дете и живяхме със свеки 5 месеца , беше кошмар.Изнесохме се на квартира, нямаше ни 3 години и половина.Наложи се да се върнем по финансови причини , но пък след няколко месеца забременях.Естествено не сме в цветущи отношения и решихме да се изнесем отново, понеже искам спокойствие когато родя.Все още не на 100 процента сигурно, ще изчакаме до края на този началото на следващият месец но най- вероятно пак ще излезем под наем.Не искам да си представям какво ще е ако останем тук.Моето свеки е доста властна и много обича да се меси
Много е кофти да се живее с чужди хора ( за теб не са чужди но пък за мъжът ти ще са) особенно след като знаете какво е да сте самостоятелни Ако имате възможност си останете сами , сменете квартирата, а колкото до роднините те могат да помагат и от разстояние
Много е кофти да се живее с чужди хора ( за теб не са чужди но пък за мъжът ти ще са) особенно след като знаете какво е да сте самостоятелни
Ако имате възможност си останете сами , сменете квартирата, а колкото до роднините те могат да помагат и от разстояние
Майка ми живя с нас доста време - отрови ми живота. Не помагаше, само критикуваше, мърмореше и изискваше...
Съпругът ми е търпелив и разбран, но аз по цял ден треперех от нерви с нея. Изнесе се и балансът в душата ми се възвърна...
При свекъра и свекърва ми е друго нещо - при тях живеем лятото, + за по 2седмици по всеки голям празник, имаме етаж от къщата. Те никога с нищо не се месят, гледат само да са ни от полза, да ни глезят и гледат децата
С тях мога да живея цял живот
Съпругът ми е търпелив и разбран, но аз по цял ден треперех от нерви с нея. Изнесе се и балансът в душата ми се възвърна...
При свекъра и свекърва ми е друго нещо - при тях живеем лятото, + за по 2седмици по всеки голям празник, имаме етаж от къщата. Те никога с нищо не се месят, гледат само да са ни от полза, да ни глезят и гледат децата
С тях мога да живея цял живот
Винаги със моят съпруг сме живяли отделно от майки и роди разни.и слава Богу...
Когато родих,свекърва ми дойде да помага и за две седмици яко се изпокарахме.Иначе много се обичаме,но като сме надалеч една от друга.Слава Богу,имаме си собствен апартамент
Иначе е хубаво когато има кой да ти помага,но само ако се съобразява с мнението ти,относно отглеждането на детето.ако не е така,по-добре човек сам да се оправя
Когато родих,свекърва ми дойде да помага и за две седмици яко се изпокарахме.Иначе много се обичаме,но като сме надалеч една от друга.Слава Богу,имаме си собствен апартамент
Иначе е хубаво когато има кой да ти помага,но само ако се съобразява с мнението ти,относно отглеждането на детето.ако не е така,по-добре човек сам да се оправя
Живеем в моя апартамент. Понеже винаги съм искала да съм самостоятелна на 22 години теглих кредит и си го купих. Сега не съжалявам и грам за годините мизерия, докато изплащах кредита.
Винаги е по-добре да си си сам цар. Естествено, когато имам нужда от помощ майка идва. Свекърва нямам - почина месец след раждането на детето.
Винаги е по-добре да си си сам цар. Естествено, когато имам нужда от помощ майка идва. Свекърва нямам - почина месец след раждането на детето.
Купихме си жилище и вече ни е спокойно , макар и да изплащаме заем 
Моят съвет е да си живеете отделно , за да не ви се меси никой и сами да си отглеждате детенцето 