Образование у дома?

ОК. Това е един формуляр. Само че не заменяй преценката на университета за качествата на отделния кандидат с преценката за качеството на домашното образование. Зная, че е много съблазнително да се замести едното с другото, но не се връзвам на такива повърхностни заключения. Всеки университет, независимо да ли е американски, джангатайски или български оценява качествата на конкретния кандидат, а не на образованието, което е получил. В университетите не се подават колективни кандидатури, а индивидуални. Затова не може да се твърди автоматично, че качеството на един или друг вид образование е по-високо. На САТ и други подобни изпити се явяват всички кандидати, дори тези, които не са се дипломирали още. Високи резултати постигат хората, които са се готвили по съответния сертификат. Има достатъчно много българчета, които са си завършили нашенските училища и са влезли във всякакви университети, които се сетиш. Ще кажеш ли, че техните дипломи са девалвирали?  Нямаш право да правиш генерални оценки за стойността на една или друга диплома или липса на диплома, защото всеки учи сам и постиженията са индивидуални, а не колективни. Влизането или невлизането в един университет зависи пряко от качествата на кандидата, а това дали е ходил на училище или не е вторично - така или иначе влизат малцина, а хиляди остават извън вратите на университетите.

Бай дъ уей, като сте се хванали за този университет, та не се пускате! Трябва ли сега да се цакаме с топла бира и да се шматкаме като откачени из мрежата и да си вадим линкове кой, къде и как признава или не признава домашното образование по света?

хахахахахахахахахах-само това ще ти кажа

Ани, правилно си даваш децата на училище. От теб няма да научат много по български, все пак "не зная" са ДВЕ думи.
Дъщеря ми се обучава в държавно училище. Отличничка е.
НО ако можех да си позволя финансово да остана вкъщи и да я обучавам, бих го направила.
Защото:
Бих й спестила сблъсъка с посредствеността.
Бих развила заложбите й, като отделям повече време на онова, в което е добра.
Бих я научила да не се конформира (Ани, дано имаш тълковен речник).
Бих я научила да учи.
Бих развила връзката ни на интелектуално и емоционално ниво.
Бих й спестила гаденето сутрин преди поредното контролно.
И още колко бих...

 schreier,

Нещата с образованието не са черно-бели. Няма абсолютна истина и нито училището, нито домашното обучение са панацея. Приемайки един или друг вариант поемаме някакви рискове.

Няма спасение от посредствеността, защото тя е навсякъде.  С възрастта децата започват повече да се интересуват от връстниците си и по-малко от родителите си. Надявам се, че не сме забравили какво ни се е въртяло в главите като сме били на по 10, 15 или 18 години. Поне аз не съм забравила за себе си. Децата започват да се ориентират и да търсят предимно компанията на връстниците си и това е напълно нормално. Те дори са готови да се набутат между шамарите само и само да се докажат пред съучениците, приятелите и себе си. Конформизмът така или иначе присъства в живота им все по-често с възрастта. По-скоро нас, родителите ни дразни това, че от един момент нататък децата ни са готови да се съгласят с връстниците си (пък дори и най-неподходящите), отколкото с нас. Ние по подразбиране си мислим, че децата ни трябва да са конформисти по отношение на семейството си, но не и към разни недорастчета с никакъв опит. Не можем да го променим - външната среда от един момент нататък е по-силна от родителите. От нас зависят основно първите 7 години.

Не зная кой клас е детето ти (поне не успях да прочета назад в постовете ти). Съжалявам за страха от контролните. Разберете каква е причината - доколко тя е в конкретния учител, предмет и доколко е в цялостната нагласа на детето към тези начини на проверка и изобщо методите на оценяване. С това не защитавам конкретните методи на оценяване в нашенските училища, защото им зная недостатъците. Но така или иначе ако има проблем с нагласата към контролните  се налага да вземете някакви мерки и да се успокои детето.


 

Отрицателната частица НЕ се пише отделно  от глаголите.

Аз съм човек с "претенции", че НЕ знам българска граматика.

Много си се наплашил, по-спокойно.

1. Има разлика в конкуренцията (как не я обичам тази дума) между братя и сестри в семейството и конкуренцията с другите деца. Предполагам, няма какво да възразиш срещу това. Сам знаеш колко силна е семейната връзка и колко компромиси са готови да правят и децата в семейството. Съревнованието с другите деца е нещо съвсем различно. Там е ясно кой кой е и няма угризения на съвестта, нито са длъжни на всяка цена да се съобразяват.
2. И извън училище децата и изобщо хората си мерят разни неща. Някои си мерят телефоните, други - дрехите, трети - любовниците, четвърти - разни други работи. С две думи, мерят си кой каквото намери за добре. Мен това не ме притеснява особено, защото точно така децата се научават да отсяват това, което е важно за тях и кое не е. Така е в живота - хората имат различни неща. Ако се опитвам да ги изолирам от това няма да им направя особена услуга, защото така или иначе ще го виждат навън.

3. Кога ще дойде този момент да са достатъчно големи и зрели за един родител? Децата се измъкват сами и по всякакви начини от родителската опека и то много преди да завършат училище. Това дали ще се съгласят с групата или не, е въпрос на тяхната  преценка. Мога да им дам съвет, да ги подкрепя, но не мога да ги изолирам от това. Децата започват в един момент да научават, че ако на всяка цена се стремят към одобрение влизат в капана на "защо си с шапка, защо си без шапка". Значи, за тeб е лошо децата да искат да са приети в някаква група в училище, но е важно да бъдат приети в някаква друга група, която ти решиш за подходяща, така ли?

4. Кога са им здрави челата? На колко години трябва да станат, че да приемеш здравината на челата им за достатъчна, че да ги оставиш да се сблъскат с външната среда? Според теб как се трупа опит? Със стоене до мама и татко ли? Ти как си трупал опит? А жена ти?

На мен вече всичко това ми прилича на някакъв твой страх от това да оставиш децата малко да се поочупят във външната среда. Друг вариант е да искаш да ги държиш под контрол колкото е възможно по-дълго време.

 Въпросът вече не е толкова свързан с домашното образование, а по-скоро с категоричното ти отрицание на училището и събирането на твоите деца с други деца за половин ден на едно място. Не съм защитник на училището и в частност на българското училище като такова, но и не мога да го хвърля на боклука. Вече писах - и двете форми на обучение си имат предимства и недостатъци. Твоят баланс е в точката на изцяло домашното образование. Моята равновесна точка е съчетаване на училище и извънучилищни занимания. Мисля, че по този начин им давам възможност да вземат най-доброто от двата свята. Да, мисля, че съм свършила каквото е било критично за първите им 7 години и съм ги подготвила в общи линии да прекарват все повече време във външната среда. Аз съм до тях и им помагам да се справят. Предпочитам да им давам все по-голяма свобода доброволно, отколкото в един момент да нямат търпение да избягат от мен и да натворят една камара глупости, защото не са били подготвени и са се озовали напълно неопитни във външния свят на 18 години.