Прекрасно е. Честито. За мен подобна разлика във възрастта на децата е идеална. Със сестра ми сме породени и имахме много щастливо детство.
- Публикувана: 12 март 2008, 18:38 ч.
- Последно мнение: 14 март 2008, 17:38 ч.
Объркана съм...
Децата са дар от Бога. Аз винаги съм искала деца с малка разлика във възрастта. През май чакам второто си детенце. Разликата ще е точно 2 години. Аз имам сестра 1.4 по-малка от мен. Майка ми и баща ми са ни отгледали съвсем сами, без баби, без памперси, без готови храни за бебета и никога не съм ги чувала да казват, че им е било трудно. Аз съм оптимист за себе си и не очаквам да е кой знае колко тежко, дори си мисля, че ще ми е по-лесно. Що се отнася до социалните контакти, какво те притеснява? Аз се върнах на работа, когато Калоян беше на 7 месеца. Сега планувам да се върна на 9 месец. Всичко е въпрос на организация. Сега сигурно изглежда страшно, но съм сигурна, че ще намериш начин да се справиш. Успех!
Разликата на моите деца е точно една година...направи си изводите. И двете са желани, нарочно са с малка разлика. Нито за миг не съм се чувствала изплашена от това дали ще се справям, тук трябва да отбележа, че съм много млада. Има трудности, но те се преодоляват като се нагодиш според режима на децата. А и разликата на твоите деца няма да е чак толкова малка 
Кураж, можеш да се справиш! Не се отказвай от това бебче, един ден ще съжаляваш, ако го направиш
Кураж, можеш да се справиш! Не се отказвай от това бебче, един ден ще съжаляваш, ако го направиш
За съжаление доста неща в живота идват като не дотам приятни изненади. Човек предполага - Господ разполага... Много добре те разбирам, но ще ти кажа едно - много по-хубаво е да бъдеш шокирана от това че си забременяла неочаквано, отколкото от това, че не можеш да забременееш или да износиш дете, когато го искаш. Това второто съм го изпитвала и е доста отчайващо. Не че ще ти е лесно с две малки деца, но усмивките им, искрената им безрезервна обич, ще ти бъдат награда 
Миличка,ти сама казваш,че го искаш това дете.Ще ти бъде трудно,но ще се справиш.Децата ще растат заедно,почти като близнаци.
Пожелавам ти сили да се справиш и да посрещнеш двойната радост
Пожелавам ти сили да се справиш и да посрещнеш двойната радост
Изказвам това мнение!И честито--новината е чудесна!
Напълно подкрепям Биляна Когато бях бременна със синът ми казвах на мъжът ми "Като родя бебето и след като се възстановя искам веднага да започваме да работим за второ" Малкия се роди секцио, лекарите казваха да изчакаме и така, чак сле д4 години ще дойде второто живот и здраве. Та мисълта ми беше, че аз пък винаги съм искала децата ми да са с разлика не по- голяма от 2 години...но всичко си е Божа работа
Успех каквото и да решите
Когато бях бременна със синът ми казвах на мъжът ми "Като родя бебето и след като се възстановя искам веднага да започваме да работим за второ" Малкия се роди секцио, лекарите казваха да изчакаме и така, чак сле д4 години ще дойде второто живот и здраве. Та мисълта ми беше, че аз пък винаги съм искала децата ми да са с разлика не по- голяма от 2 години...но всичко си е Божа работаУспех каквото и да решите
И аз съм ЗА . Не мисля , че трябва да го махаш , защото както са написали преди мен , това може впоследствие да се окаже грешка , с която цял живот да живееш и никога да не успееш да си простиш . Мисля , че децата са дар Божи , и щом Бог ти го е дал , не бива да го махаш . Но това е моето мнение . А какво ще направиш - ти си тази , която ще реши . Каквото и да е решението ти - желая ти успех !!!
Ако искаш да имаш повече от едно дете-не се замисляй!Раждай си бебенцето и се радвай как децата ти растат заедно Ако се откажеш сега,ще отложиш за след година,тогава ще си кажеш"абе то порасна,тъкмо е самостоятелно,започнах работа...Хайде по-нататък"Идва "по-нататък-трупаш кариера,контакти с нови хора,детето порасва и става още по-самостоятелно.Ти си независима-не ти е до бебета....и така докато дойде момента в който детето ти е пораснало само, а на теб започва да ти липсват онези мили моменти по отглеждането на бебенце.
При мен/както виждаш подписа ми/стана така.
Няма нищо по-хубаво от децата...още повече,когато растат заедно
Ако се откажеш сега,ще отложиш за след година,тогава ще си кажеш"абе то порасна,тъкмо е самостоятелно,започнах работа...Хайде по-нататък"Идва "по-нататък-трупаш кариера,контакти с нови хора,детето порасва и става още по-самостоятелно.Ти си независима-не ти е до бебета....и така докато дойде момента в който детето ти е пораснало само, а на теб започва да ти липсват онези мили моменти по отглеждането на бебенце.При мен/както виждаш подписа ми/стана така.
Няма нищо по-хубаво от децата...още повече,когато растат заедно
Когато забременях с втората си дъщеря бях също като тебе шокирана , защото моментът не беше подходящ . Сега изобщо не съжаляжам , че си оставих детето и го родих . Куклите ми иматразлика 1 г и 10 месеца. Трудно ми е , но няма по - голям дарот бога от тях . Остави си детето и го роди . Успех и лека бременност !!! 
Решението е изцяло твое миличка
При всеки седи различно, като решение или проблем.
Дай боже вече господ да ме дари с второ дете и съм заявила в къщи, че след това няма да се пазим. Ако стане - стане. Имайки предвид ада през който преминавам, вече втора година....
Каквото и да решиш - успех
При всеки седи различно, като решение или проблем.
Дай боже вече господ да ме дари с второ дете и съм заявила в къщи, че след това няма да се пазим. Ако стане - стане. Имайки предвид ада през който преминавам, вече втора година....
Каквото и да решиш - успех
Миличка,ти сама казваш,че го искаш това дете.Ще ти бъде трудно,но ще се справиш.Децата ще растат заедно,почти като близнаци.
Пожелавам ти сили да се справиш и да посрещнеш двойната радост
Пожелавам ти сили да се справиш и да посрещнеш двойната радост
Напълно подкрепям мнението. И нас ни изненада малко моята бременност, обаче за миг и не съм си помисляла нещо друго освен да родя детето и трудно лесно да се гледаме.
Пожелавам ти успех и да вземеш най-доброто решение