Как първото дете прие появата на второто?

Валери беше на почти 5 години , когато се роди Боби. Нямахме проблеми .Подготвяхме го още в началото. Дори когато ходих на лекар ,на два пъти го взех със себе си и той видя братчето си на " компютъра " - както тогава се изразяваше  Постоянно му повтаряхме ,че бебето ще е малко и нищо няма да разбира , а той като батко ще го учи и той много се възгордя. След като се роди Борко винаги когато ми оставяше време го използвах да обръщам внимание на Валери , особено в началото.
Сега пада голяма игра двамата , големи прегръдки и целувки

'Спокойна 'и мен ме разсмя изкренно понеже и мойте пакосници са със 1и4мес.разлика и тези неща са ми напълно познати.Сега двамата са като близнаци,постоянно ме питат хора които не ни познават

И аз мисля така. Историите за как двете деца "плеснали, па се прегърнали", ми звучат, честно казано, недостоверно. Най-естествената реакция на света като ти се роди брат или сестра, е ревността, чувството, че ще те изместят, че родителите ти трябва да "разделят" любовта си на две, и че, следователно, за теб остава само половината от това, което си получавал до момента.
Момичетата, особено тези с опит, са те посъветвали много хубаво как да се държиш.
Искам да добавя само още нещо - ревността не трябва да се игнорира и да се опитваме непрекъснато да не даваме поводи за нея, а да се валидизира. Това означава да признаеш пред детето си правото му да проявява ревност, да я назовеш и да го успокоиш, че е нормално, за да не се чувства виновно за напълно естествения нюанс на враждебност, който изпитва към новия член на семейството.
Според мен момиченцето ти се напишква, за да те предупреди, че имаш и друго бебе, не само това в корема ти. Тя казва "Ако трябва, ще стана бебе, за да получа любовта на мама."

Ами много трудно.Първо като му казахме се обърна и ни попита "Как можахте?", което направо ме попари,след това като се споменеше нещо за бебето почваше да нервничи и да се дървари от сорта "Искам да живея спокойно - поне докато се роди бебето,не искам да чувам за него и разни подобни.В родилното дори не пожела да го погледне, защото щял да каже, че е отвратително и по- добре да си мълчал.След като се прибрахме от родилното нещата коренно се промениха,започна да се заглежда какво прави, как плаче , как се смее и разни такива докато дойде момент в който бебешки вече почна да щъка, а аз да му се карам и стигнахме до там, че ми казваше"Мамо не му се карай на него - погледни го какъв е малък и сладък, по- добре ми се скарай на мен!"Вече много си го обича, но и няма начин малкия е много сладък и забавен!Забравих само да спомена, че баткото беше на 9 год.Просто е въпрос на време!

Някои от мненията ми бяха полезни. Дияна много искаше братче или сестричка. Постоянно си менеше мнението за това какво иска, веднъж братче, 2ри път сестричка, след това разреши проблема искала близнаци - момиче за нея, и момче за нас. И от известно време доста зор ни даваше. Когато всичко стана факт се зарадва. След това отново остана разочарова - ще си има братче Но пък е щастлива, поне за сега.
Днес на тържеството ми даде картичка в която пише "Аз, обичам мама, защото ще ми роди братче"
За сега се очертава като една щастлива кака. Но сигурно ще има и известно сътресение когато се оди бебето.

Баткото бе мьничьк на 1год.и 8 мес./голямо бебе/прие новороденото,като "играчка".Е,сега вече знае и осьзнава,че си има братче.

Ние отначало питахме дъщеря ми иска ли да си има братче или сесричка.Тя казваше,че много иска да си има сестричка,с която да си играят по цял ден.Когато и казахме новината,тя много се зарадва и чакаше с нетърпение да дойде този момент.След като се роди Михаела,тя беше на седмото небе.     

Дъщеря ми бе на 3 години като й съобщихме новината. Тя много се зарадва. Даже си поръча бебето да е момче. Всяка вечер ми целуваше корема, пожелаваше лека нощ на бебчето, радваше много. Като се роди сина ми радостта ме още по-голяма. Направо сияеше, че има още едно дете вкъщи. Това трая около два месеца, след което лека-полека започна да я гложди ревността. Постепенно бебето стана "лошо бебе", започна да прави опити да го удря, сърдеше се, казваше да го връщаме в болницата и т.н. После го прие, но с резерви. Като започна захранването взе да й става интересно. Лошата страна беше, че сама го захрани с куп непозволени неща, а беби нали е лаком не й отказваше. Около Нова година, когато имаше и по-дълга ваканция в детската градина откри, че може да си играе с него. Започна да се забавлява, но отвреме-навреме не пропускаше да съобщи, че е лошо бебе. Сега, когато той вече може да седи и сам търси компанията й, често си играят заедно. Но понякога тя го удря без причина. Той пък, понеже вече е по-силен взе да не й отстъпва и крещи, когато тя му кара или пък не пуска играчката, която тя се опитва да издърпа от ръцете му. Абе лудницата е пълна. Според мен лятото, когато ще бъдат основно двамата компания, вече ще се разбират и по-добре. Ще видим де.
Всеки ден ни поднася изненади, така че се приготви за нещо подобно. За щастие дъщеря ти е по-голяма и съответно по-разумна, така че може да осмисля нещата и най-вероятно ще мине през периоди на резерви към бебето до периоди на обич. Не забравяй да я приобщиш в грижите, за да не се чувства изолирана и пренебрегната.

И при моите деца разликата е 7 г  Дъщеря ми прие много добре бебето и направо го обожава /но не се занимава прекаленно с него/. Мисля, че заслугата е основно моя - още от самото начало тя е в течение на всичко - бременност, раждане, грижи... Обсъждам с нея всичко като с голям човек и привидно се всулушвам в мнението й. Тя участва при избора на името, дрешките и другите неща за бебока. Колкото и да ми е трудно се опитвам да се въздържам да й правя забележки по отношение на бебето. Когато го мачка например, а то врещи, не й се карам, а казвам нещо от сорта "леле, че ревла... кака ти се радва, защо плачеш така" и взимам бебока. Така каката не остава с впечетление, че тя е "лошата" и го е разревала. Обяснявам й, че бебето просто е много малко и глупавичко и още не разбира, затова трябва да сме много внимателни. Старая се да не се меся и в "игрите" им, въпреки че съм все "на тръни" когато са по-грубички. Забелязах, че когато бабите започнат да й правят забележки по отношение държанието й към бебето, каката ревнува и понякога се сърди на малкото /нещо, което с мен не се е случвало/ Общо взето съм властна и авторитарна майка, но по отношение на бебето се държа с голямата така, все едно двете с нея сме големите и "равните", а то малкото, безпомощното и имащо нужда от нашите грижи. И същевременно много рядко се изкушавам да я моля за помощ - да го пази, да ми подаде нещо за него. Ако го правя, внимавам да не го приема като задължение...
честно казано не съм очаквала, че голямата толкова много ще се радва. И сега много често повтаря, че не може да повярва, че това бебе е истинско и много му трепери /стане ли въпрос за болест или нещо от сорта веднага започва да се притеснява за него. Може би е така, защото в началните месеци мислех, че сме го изгубили, а впоследствие се наложи да лежа и тя беше в течение/. Но струва ми се, че основното, което спомага да няма ревност и каката да обожава малката е, че прекарват много малко време заедно и когато голямата си е вкъщи /на целодневно обучение е, в три от вечерите е и на тренировки до 20 ч/ вниманието основно е насочено към нея.

нормално е да има малко ревност в началото,но после всичко се оправя

Дъщеря ми бе на 3 г. и 6 м. когато се появи бебко (сега на 1 г.) - много го искаше, искаше да играе с него и да го гушка. Никога не е проявила ревност към него, т.е. към него винаги е добрата кака, която му показва, пее, целува и т.н. помага на мама. Обаче, иначе ....... не е истина какво стана с това добро дете, което познавах - преминахме през "искам си моя биберон", "искам и аз пампери", започна пак да се напишква нощем, не иска да ходи на градина, защото аз съм си в къщи с бебчо и т.н. Към мен се държи лошо, т.е. всячески се опитва да се налага и като не й се отдаде - почват тръшкания, истерии ... Аз също се старая да деля любовта си поравно, т.е. да я показвам така, да не пренебрегвам каката, обаче детето си иска... и понякога ме изкарва извън релси. Откакто малчо проходи лудницата е пълна - дърпат се и се тепат за играчки, макара че каката се стреми да го пази, не винаги му отстъпва, той пък е много борбен и си взима това, което иска. Завиждам на момичетата, които казват, че са нямали проблеми и на теб ти пожелавам да нямате и леко раждане

Дъщеря ми беше на 4 години като се появи бебето. Прие го много трудно, казваше че го обича, но...започва да се напикава, много ревеше, биеше се, крещеше истерично...дори в детската градина започна да се държи така, викаше на обед, за да не спят децата. Госпожите и обръщаха много внимание там, знаеха каква е ситуацията, обаче...много труден период. Беше около 2 месеца - кошмар някакъв. Сега е малко по-добре положението, вече му говори, играе си с него, дори се беше похвалила в градината, че бебето има зъбче 
Всяко дете го изживява по свой си начин, но определено има ревност особено при по-големи деца, които вече осъзнават, че дълго време само те са били център на внимание.

Моят син е на 8 години и когато му казах, че ще си имаме бебе, той се тръшна и каза, че ще се изнася от вкъщи, не искал да живее повече с нас и куп още глупости. Голямо приказване беше около 2 месеца, докато един ден, подреждайки играчките си, започна да отделя някои от тях -  щял да ги даде на бебето, че за него били вече бебешки. Тогава разбрах, че е приел факта и до сега няма проблем. Е, от време навреме ми говори на бебешки, гука , иска и на него да купя биберон и т.н, но вече е с любов
Като се роди бебето живот и здрави, ще видим как ще бъде.

засега й се радва, гушка и целува. много е горд, когато ми подава памперсите