Наистина има някаква логика за бактерии и многото отрицателни емоции.Но има и суеверия.След като забременях една съседна почина и баба ми беше забранила на нашите да ходят на погребението.След като родих на 2-я ден почина един съсед,никой не ходи на погребението и ме накараха да сложа чесън под дюшека на креватчето на Иво,след по-малко от месец почина още един и ме накараха да сменя чесъна.Преди 2 месеца почина жената на братовчед на баща ми ,нишите отидоха.Надявам се ти да си си спестила тези емоции.
- Публикувана: 14 март 2008, 11:01 ч.
- Последно мнение: 23 март 2008, 21:26 ч.
ЗАЩО БРЕМЕННА НЕ ТРЯБВА ДА ХОДИ НА ПОГРЕБЕНИЕ?
Ходих бременна в 6 месец. На погребението на баща ми. 
Нищо не ми е станало и детенцето също си е наред. Стига с тези глупости, ако човекът наистина е скъп за теб отиди. Единствено като ти сложат траурната лентичка , след това я пусни в гроба още когато го заравят/ мен така ме накараха/.
Нищо не ми е станало и детенцето също си е наред. Стига с тези глупости, ако човекът наистина е скъп за теб отиди. Единствено като ти сложат траурната лентичка , след това я пусни в гроба още когато го заравят/ мен така ме накараха/.Ами ти от трън, та на глог
Не вярваш в едното поверие, но вярваш в другото.Не съм ходила на погребение като бременна, но пък през цялата си бременност ходех поне по 2 пъти седмично на гробищата.
Ходих бременна в 6 месец. На погребението на баща ми. Нищо не ми е станало и детенцето също си е наред. Стига с тези глупости, ако човекът наистина е скъп за теб отиди. Единствено като ти сложат траурната лентичка , след това я пусни в гроба още когато го заравят/ мен така ме накараха/.
Нищо не ми е станало и детенцето също си е наред. Стига с тези глупости, ако човекът наистина е скъп за теб отиди. Единствено като ти сложат траурната лентичка , след това я пусни в гроба още когато го заравят/ мен така ме накараха/.Ами ти от трън, та на глог
Не вярваш в едното поверие, но вярваш в другото.Не съм ходила на погребение като бременна, но пък през цялата си бременност ходех поне по 2 пъти седмично на гробищата.
Не бих отишла бременна на погребение.Не заради бабини деветини,а заради факта,че опрделено емоцията на погребението не е желателно да бъде преживяна от бременна жена.И не си мисли,че е същото да си плачеш вкъщи и там-все пак на погребението нещата са по...не знам как да се изразя..по-силно емоционални в отрицателен смисъл.
И аз съм на това мнение.Ако е много близък от семейството бих отишла,иначе не. 
Къде и кой казва, че не може? Пак бабини деветини.За мое огромно съжаление, дядо ми почина, когато бях втори месец и си взех сбогом с него на погребението- как така да не мога да се сбогувам с родител....?
Зависи ти как приемаш нещата. Ако си силно емоционална, по-добре не отивай. И аз плаках много за баба ми, но когато отидох на погребението нещата станаха неописуеми, почти изпаднах в шок и после дълго време не бях добре. Не исках да ходя, но майка ми настоя. След това не съжалявах, сега се радвам, че видях баба си за последно. Все пак добре, че тогава не бях бременна, защото не ми се мисли как би се отразило това на бебчо.
Сега през лятото бях бременна и отидохме на гробищата. Бях много раздвоена. Хем не можех да не отида до гроба на скъпата ми баба /имам възможност за това само веднъж годишно/, хем не исках да събирам на едно място отишъл си живот и още незапочнал. В крайна сметка реших, че ако не отида на гробищата, после ще се измъчвам повече. Затова отидох и се почувствах в хармония със себе си.
По време на бременността ми почина близък роднина от страна на мъжа ми, който бях виждала само веднъж. Категорично отказах да отида на погребението и всички ми влязоха в положението.
П.П. Въпросът вече не е актуален, но тъй като разговорът премина в принципни постановки, реших да се включа.
Сега през лятото бях бременна и отидохме на гробищата. Бях много раздвоена. Хем не можех да не отида до гроба на скъпата ми баба /имам възможност за това само веднъж годишно/, хем не исках да събирам на едно място отишъл си живот и още незапочнал. В крайна сметка реших, че ако не отида на гробищата, после ще се измъчвам повече. Затова отидох и се почувствах в хармония със себе си.
По време на бременността ми почина близък роднина от страна на мъжа ми, който бях виждала само веднъж. Категорично отказах да отида на погребението и всички ми влязоха в положението.
П.П. Въпросът вече не е актуален, но тъй като разговорът премина в принципни постановки, реших да се включа.
Свекърва ми почина, като бях в 7 - мия месец. Никога не сме били особено близки с нея, нито аз, нито мъжът ми, но всичките тези отрицателни емоции и шокът ми се отразиха повече от зле. Получих проблеми със задържането и лежах докрая на бременността ми.
Затова, не ти се бъркам, но не се натискай в това си състояния да участваш в подобни "мероприятия"... Има време за всичко, сега се настрой на положителна вълна. Не допускай тъгата в живота си точно в този момент.
Затова, не ти се бъркам, но не се натискай в това си състояния да участваш в подобни "мероприятия"... Има време за всичко, сега се настрой на положителна вълна. Не допускай тъгата в живота си точно в този момент.
И аз уж не вярвам на бабини девитини, но това вече го спазвам. Преди година и 3 месеца имах вече закъснение, но още беше рано да се види на видеозон. Точно в този момент на очакване почина бабата на мъжа ми (ние даже още не се бяхме оженили) и така стана, че аз организирах погребението, стоях при нея и т.н. След три дни получих обилно нетипично кръвотечение след около 10 дни закъснение. Не казвам че това го е предизвикало, но е факт. После решихме, че не е нужно да отменяме сватбата, която бяхме насрочили за след три месеца. Август забременях и след 3 месеца почина дядото на мъжа ми. Е не отидох на погребението. Но мъжа ми отиде, като не е носил траур и си се бръснеше. А това, че не се ходи на гробищата до навършване 1 годинка на детето..... ами аз с нетърпение чакам като се роди бебето да го заведа на гроба на майка ми, за да и покажа внучето. И без това не съм ходила от както съм бременна, а и юни се навършват три години от смъртта и - тъкмо бебка ще е на 2 месеца.
Моят дядо почина,когато съм била бременна,но още незнаех.Бях на погребението и ми прилоша....след няколко дни разбрах защо.
После,като бях бременна около 6-7 месец ,почина бабата на мъжа ми...като буквално издъхна в лицето ми.На нейното погребение не отидох,не ми позволиха...пък и достатъчно преживях.
После,като бях бременна около 6-7 месец ,почина бабата на мъжа ми...като буквално издъхна в лицето ми.На нейното погребение не отидох,не ми позволиха...пък и достатъчно преживях.
Сама прецени доколко емоцията ще ти се отрази и доколко е важно за теб да отидеш.
Миналата година детенцето на мой братовчед почина на 9 години - удави се в Дунава.
Аз кърмех малкия по това време /беше на 9 месеца/, но дори да бях бременна в 9-ия месец просто нямаше как да не отида. Веднага щом научих хванах първия автобус за Русе /беше през нощта/, нямаше как да не съм с тях в такъв момент, просто нямаше да си го простя.
Мир на праха на малкото ангелче Светльо
Миналата година детенцето на мой братовчед почина на 9 години - удави се в Дунава
. Аз кърмех малкия по това време /беше на 9 месеца/, но дори да бях бременна в 9-ия месец просто нямаше как да не отида. Веднага щом научих хванах първия автобус за Русе /беше през нощта/, нямаше как да не съм с тях в такъв момент, просто нямаше да си го простя.
Мир на праха на малкото ангелче Светльо