Любовта в брака трае толкова дълго, за колкото се погрижат съпрузите! Докато те гледат в една посока, всичко е наред.
Съгласна съм с теб.И аз мисля така
- Публикувана: 14 март 2008, 15:43 ч.
- Последно мнение: 17 март 2008, 17:40 ч.
Колко дълго трае любовта в брака?
Съгласна съм с теб.И аз мисля така
Гложди ме въпроса,дали само при мен е така или рано или късно любовта изчезва,изместена от досадните битови проблеми и караници,сивото ежедневие и общия семеен бюджет.
Имам 5 години брак и вече не помня кога за последно съм изпитвала любов към съпруга си-привързаност,навик да живея с него-да,но нищо повече.Дори и сексът ми е безинтересен,въпреки,че той в никакъв случай не е егоист и се старае да ми достави удоволствие.Като гледам и неговите чувства към мен са подобни.Така ли става с всички или просто моят брак е неуспешен?
Имам 5 години брак и вече не помня кога за последно съм изпитвала любов към съпруга си-привързаност,навик да живея с него-да,но нищо повече.Дори и сексът ми е безинтересен,въпреки,че той в никакъв случай не е егоист и се старае да ми достави удоволствие.Като гледам и неговите чувства към мен са подобни.Така ли става с всички или просто моят брак е неуспешен?
Но има и друга страна на монетата.Даването, отдаването на другия, да търсиш, да копнееш.Това се подхранва, култивира и отглежда. Любовта е многолика.Ето ти изпитваш привързаност, обич.Липсва ти само еротичната част вероятно.Обаче секс не е равно на любов
.Аз съм омъжена също от 5,5 години и никак не ни е било лесно и финансово и всякак.Обаче много обичам съпруга си, а сега пък, като е на път и далече, направо не се побирам в кожата си.За първи път се разделяме, след като сме били почти постоянно заедно с години.Всички други мъже са ми безинтересни.Незнам как става така, не е нито красавец/ но за мен си е най-милия образ/, нито е с нещо по-особен.Даже ме нерви ужасно и се караме, но го обичам.За мен той е една вселена , която едва ли ще опозная напълно и за цял живот.Постоянно се вглеждам , търся и откривам в него неподозирани неща и това ме държи на тръни
Не мога да си представя, че в живота ми няма да го има , или ще има друг мъж.Абсолютно- не! А най -интересното е, че съм и много влюбена в него. Но нищо не ни идва на готово, стараем се, отдаваме се на другия.Врекли сме се пред Бог и вярвам, че Той винаги е с нас и ни помага да поддържаме тази любов.Важно е да има желание 
5 години сме заедно със съпруга ми - много съм влюбена в него 
Имаме спокоен, но разнообразен живот, не се караме и не си "мълчим по всички теми".
Все още като ме целува на отиване и връщане от работа, ме целува с онова пламъче в очите, което ме кара и аз да се разтапям от нежност...
Имаме спокоен, но разнообразен живот, не се караме и не си "мълчим по всички теми".
Все още като ме целува на отиване и връщане от работа, ме целува с онова пламъче в очите, което ме кара и аз да се разтапям от нежност...
Хей, госпожи, не се отчайвайте толкова бързо! Ако още на 5-тата година се замисляте дали любовта си е отишла и къде, как ще я карате след още 5-10 години?
За стаж - ударихме 13 години. Да сме живи и здрави, може още да изкараме.
Любовта не си отива, освен ако не я изгони някой насила. Има моменти на големи трудности, че дори и сътресения, от които най-сериозните са като се родят децата и ако няма кой да помага. Финансовите проблеми не са толкова страшни, ако семейството е задружно. Страшно е ако някой е много болен. Останалото се оправя сравнително лесно.
За стаж - ударихме 13 години. Да сме живи и здрави, може още да изкараме.
Любовта не си отива, освен ако не я изгони някой насила. Има моменти на големи трудности, че дори и сътресения, от които най-сериозните са като се родят децата и ако няма кой да помага. Финансовите проблеми не са толкова страшни, ако семейството е задружно. Страшно е ако някой е много болен. Останалото се оправя сравнително лесно.
След почти 10 години брак и две деца категорично мога да кажа: "Да, обичам го, както в началото!" Може би човек, когато наистина си е попаднал на половинката, не може да спре да я обича. С това не искам да кажа, че нямаме проблеми, че не сме се карали, че понякога не се дразня от някои негови изказвания или навици, но пък след това - не говоря непременно за сдобряване след кавга - усещам сама за себе си, че все още съм луда по този мъж и го обичам страшно много! Смешно е, но понякога дори децата ни ревнуват, като ни видят, когато се прегръщаме или целуваме. 
Обичам го и като човек, и като сексуален партньор, и като всичко, за което се сети човек! Не знам дали ще повярвате, но в момента, в който го видях, без да знам защо, си помислих, че именно той ще е съпругът ми. И съм сигурна, че и той ме обича все така силно. Вярно, няма я хормоналната буря от първите месеци, но сега любовта ни е някак по-улегнала и в същото време много по-силна. И ако в някой друг живот се омъжвам, пак бих искала него - само него и никой друг! И което е още по-хубаво, знам, че и той мисли така - просто всеки ден ми го доказва по различен начин! Не непременно с мили жестове и цветя, просто от реакциите му усещам. Пожелавам на всички да се чувствате така обичани, но и вие да обичате така, защото иначе смисълът се губи.
Смешно е, но понякога дори децата ни ревнуват, като ни видят, когато се прегръщаме или целуваме. Обичам го и като човек, и като сексуален партньор, и като всичко, за което се сети човек! Не знам дали ще повярвате, но в момента, в който го видях, без да знам защо, си помислих, че именно той ще е съпругът ми. И съм сигурна, че и той ме обича все така силно. Вярно, няма я хормоналната буря от първите месеци, но сега любовта ни е някак по-улегнала и в същото време много по-силна. И ако в някой друг живот се омъжвам, пак бих искала него - само него и никой друг! И което е още по-хубаво, знам, че и той мисли така - просто всеки ден ми го доказва по различен начин! Не непременно с мили жестове и цветя, просто от реакциите му усещам. Пожелавам на всички да се чувствате така обичани, но и вие да обичате така, защото иначе смисълът се губи.
Хубава тема.Аз си задавах сащтия вапрос.Моиа брак е от 9 години и преди това 5 биахме гаджета,но мислия че не дават ли и двамата лубовта си отива живееме по навик ,но идва момента в които човек му писва поне при мен е така и това което ти е нужно си го намираш другаде. Неговоря само за сеха ,а и за разбирателството,за споделянето ,за доверието.Според мен неможе само да даваме а нищо да не получаваме. Понякога се питам ние саквартиранти ли сме единственото което ни сварзва е че имаме дете.Аз сериозно се замислям това какав живот е моито особено сигурно и други са като мен.
Хубава тема.Аз си задавах сащтия вапрос.Моиа брак е от 9 години и преди това 5 биахме гаджета,но мислия че не дават ли и двамата лубовта си отива живееме по навик ,но идва момента в които човек му писва поне при мен е така и това което ти е нужно си го намираш другаде. Неговоря само за сеха ,а и за разбирателството,за споделянето ,за доверието.Според мен неможе само да даваме а нищо да не получаваме. Понякога се питам ние саквартиранти ли сме единственото което ни сварзва е че имаме дете.Аз сериозно се замислям това какав живот е моито особено сигурно и други са като мен.
Като прочетох това ми се прииска да си избода очите. То бива неграмотност бива, ама чак толкова
При всички е различно!
Но,един ден при всеки идва краят!Рано или късно се случва.
Никой няма да си го признае обаче!
На всеки му е по добре да живее в свят от илюзии.
А когато любовта си отиде...търсиш я другаде.Все пак без нея не е живот!
Но,един ден при всеки идва краят!Рано или късно се случва.
Никой няма да си го признае обаче!
На всеки му е по добре да живее в свят от илюзии.
А когато любовта си отиде...търсиш я другаде.Все пак без нея не е живот!
Аз тук съм май ветерана със 33г щастлив брак зад гърба си.Обичала съм го, обичам го и ще го обичам до края на живота си този човек .Имали сме много трудни моменти но тогава най- много сме били сплотени.Пререкания също но няма комин който да не пуши.Най важното е да има отстъпки ,да си вярвате един на друг и да не си доглеждате много, много.Знайте го от мен- жената е тази която крепи семейството, правете го с много, много любов и ще видите че ще се получи.
Успех на всички.
Успех на всички.
Срува ми се,че бъркате любовта с влюбеност.Подкосяването на краката и 'пърхащите пеперуди' в стомаха са характерни за началото на почти всяка връзка. С времето обикновенно изчезват (независимо от това има ли брак или не) и се изместват от други по-дълбоки и силни чувства, които обаче не са така емоционално разтърсващи.
Иначе любовта никога не си отива просто така и няма общовалидна формула по която да се изчисли 'колко дълго трае любовта в брака'.
Иначе любовта никога не си отива просто така и няма общовалидна формула по която да се изчисли 'колко дълго трае любовта в брака'.
Хич не бъркам любовта и влюбването.
Авторката казва, че е привързана към мъжът си, но може би заради битовизмите не усеща любов. Даже и секса и е безразличен.
И ние се караме и спорим, но след 30 минути всичко е забравено. Чакам го да се прибере, със същото нетърпение, с което съм го чакала пред входа да ме вземе за среща.
Естествено,че нещата преди/сега не са същите и именно затова изброих примерите в предният си пост.
Аз усещам мъжът ми, като моята половинка в буквалният смисъл. Ако авторката не усеща своя по същият начин, значи Да, бракът и не е успешен.
Авторката казва, че е привързана към мъжът си, но може би заради битовизмите не усеща любов. Даже и секса и е безразличен.
И ние се караме и спорим, но след 30 минути всичко е забравено. Чакам го да се прибере, със същото нетърпение, с което съм го чакала пред входа да ме вземе за среща.
Естествено,че нещата преди/сега не са същите и именно затова изброих примерите в предният си пост.
Аз усещам мъжът ми, като моята половинка в буквалният смисъл. Ако авторката не усеща своя по същият начин, значи Да, бракът и не е успешен.
