Деликатният момент при проблемно забременяване

Ама как успях да забравя, не зная ...
Хм, градска легенда или не, случайност или чист късмет е факт че от края на 2003 година правим опити за бебе, лятото на 2006 ни беше сватбата и 2-3 месеца преди сватбата решихме, че ще се пазим, за да не съм бременна булка - то пък взех че забременях точно тогава ... Не знам как да си го обясня - успокоение нямаше, даже смея да твърдя, че имаше повече притеснения покрай сватбата.
И все пак съм на мнение, че само със спокойствие работата няма да стане.

Jo_ana изследванията и процедурите, наистина са много скъпи, за съжаление, но поне хормоните лесно се оправят. Успех ти пожелавам от сърце!

Жабче, ще ме прощаваш, че тук не му е мястото да ми правиш характеристиката, ама стилът ми на писане и на коментари си ми е бил такъв винаги. Друг е въпросът, че не съм го показвала в началото, но от доста време насам се изразявам по този начин. Като не ти харесва - не го чети или аз ще спра да пиша - решение винаги има.

Jo_ana, аз пак нещо не доразбрах за коментара ти към мен. Аз да не би да съм си намерила спонсор? В крайна сметка, като имам проблем, който от спокойствие няма да се реши какво да направя - да седя и да чакам да се оправи от самосебе си? Нещо не можах да схвана нишката на мислене.

Мисля, че когато се търси отговор на какъво и да е въпрос, трябва да се пита точно каквото трябва, а не да се носи вода от 9 планини в 10, че да се каже какво точно се има предвид.
Така или иначе аз също съм на мнение, че ДА може да има изключения от правилото, НО изключенията не са правило ! Може да има единични случай да вземе да стане, но значи проблема не е бил чак толкоз сериозен. Както постоянно дрънкам - всичко е индивидуално и няма как да се сравняваме едни с други, дори проблема да е един и същ. Ето пресен пример - гледах подобрението на Татко Барба в съседна тема след три месечен прием на медикаменти, антиоксиданти и витамини. Супер е промяната на показателите. Много се радвам, че е станало при него, НО това не е правило, не става при всички. При мъжа ми промени нямаше.....никакви, но това не означава че при всички ще е така. Някои забременяват от първа инсеминация, някои не могат и от петата. Някои забременяват от първо ин витро, някои не могат от петото........На един пу помогнала баба Дора от село Долно Нанагорнище с някви неясни билки и отвари, а дори не се знае имало ли е проблеми и какъв е бил, а друг си е загубил времето по гледачки, баячки и билкарки с години, смятайки че и при него ще стане по този начин. Да се търси връзка с проблемного забременяване и психофактора за мен си е чисто залъгване.....в смисъл ако искаш да решиш проблема (стига да е решим) правиш необходимите стъпки и действаш, ако не искаш....нищо не правиш.
И аз от личен опит същото ще каза като Хоуп.....и съм го казвала на хора, които са ми казвали: "Успокой се и ще стане !"
Ще стане ама на кукуво. Кел файда, че аз съм съм спокойна, като с показателите на мъжа ми сме само за икси.
След като знаеш каквъв е проблема (ако е това което казваш с хормоните, макар че не беше много обяснителна откъм информация и наистина не виждам идеята на темата) или действайте за да стабилизирата нещата, ако желаете да опитате, или поне стабилизирай нивата лично за себе си. Но да си мислиш че със спокойствие ще стане  "чудо".....не мисля, защото както няма пълно щастие, така няма и пълно спокойстие
Отностно парите, които мятаме по лекари, всички сме наясно тук за какво става на въпрос.
Но както е казала Джам това което се дава сега, дори ако се стигне до АРТ, дори ако стане от поредния опит....е някаква част от това, което се дава после. Така, че за мен лично е безпредметно да се говори и за пари. Дават се и винаги ще се дават, ако не за лекарства и лечение, то за отглеждането на така чаканото дете.
Ако искаш конкретни съвети, адекватни отговори и някаква насока за действие, по-добре е е да даваш направо и да питаш какво те интересува, какво те тормози, какви са проблемите при вас. Защото ако сега думите "Спокойствието е най-важно, успокой се и ще стане" те карат да се чувстваш добре и сигурна че ще стане чудо, след известно време ще започват да те изнервят и дразнят и определено ще ти носят стрес, а не спокойствие
Съжалявам за дългия пост. Въпреки всичко ти желая ти да си от изключенията на правилото, да си част от градската легенда. Успех,Jo_ana   

Дайте по-кротко да я караме,защото на момичето явно му е пълна каша в главата.
Всички сме минали през това в началото,когато не знаеш от къде да тръгнеш.
Много съм се дразнела винаги от коментари от сорта:"ако сега нямаш пари за АРТ,с какво ще си гледаш после децата".
Това,че получаваш под 2000 лв, примерно,не ти отнема автоматично правото да мечтаеш за дете и не мисля,че децата са привилегия само на хората с материални възможности.
Jo-ana,разходите са много големи,няма какво да се лъжем.Вариант е да помислиш за допълнително здравно осигуряване-поемат прегледи и много от изследванията.
Погрешно ни е насадено мисленето,че здравеопазването е безплатно.Това е най-големият разход,с който може да се сблъска човек.
Просто трябва да си преорганизирате семейния бюджет и след няколко месеца изобщо няма да ти прави впечатление колко пари даваш за изследвания и прегледи.
Това не се отнася само за стерилитета и щом сега се сблъскваш с този въпрос,можеш  да си щастлива,че не ти се налагало по друг повод.

Шайни, понеже аз последна съм писла преди теб да си кажа.
След като се повдига тема за 200-300 лева, няма как да не се даде
пример, че с това не се изчерпват разходите. Или ако е само с това, то е супер.
Не знам защо реши че децата едва ли не са превилегия на материално
осигурените хора....малко са тези, които с лека ръка мятат пари и не са си
помислили: "Сега ги давам тук, а ги бях спестил за еди кво си"...... или
"Поредния заем, сега имам парите, а после как ще ги връщам"........
А и не е нужно да се стига до АРТ, че пак да се дават маса пари за кво ли не.
Нека не забравяме, че за щастие не всички допират до АРТ-а, и дано стават
все по-малко хората   
Защото независимо за какво се дават парите си вървят.... и колкото да имаме
все ще ги наместим         
То е ясно, че е каша в главата й, и ми звучи някак объркано.....
затова казах да пита конкретно какво я тревожи и мъчи,
за да може и адекватно да й отговори, който може да й помогне
Поздрави   

Роуз,нямах предвид твоя пост,но е факт,че когато се повдигне темата за финансите,всички подскачат като ужилени.
Деца се гледат и без бавачки,без маркови дрешки и куп други глупости.
А за първоначална диагностика си отиват средства колкото за една процедура и когато не си претръпнал си е доста шокиращо.И за много хора въпросът не е защо да дадат тези пари,а от къде да ги намерят.
За това си мисля,че е по-добре да отговорим и най-глупавите въпроси и объркани въпроси,защото в началото на всички ни е било страшно,но сме намерили път и начин

Шайнче, напълно си права, просто четейки предния ти пост
препрочетох моя и викам пак ще пиша 
Пределно ми е ясно положението с парите, и точно защото ми е ясно до болка
казах че са малко хората, които ей така ще ги метнат за каквото и да е с лека ръка.
Парите са си проблем, независимо за каква сума става на въпрос.
А и да ти кажа под секрет - аз така и не претръпнах   
Няма глупави въпроси, има незададени .
Тук ги има въпросите, но все още си мисля, че са неточните.
За да помогнем с път и начини, трябва да знаем с какво се борим 
И все още се надявам да е нещо минимално и поправимо   
Дано пише и каже по точно инфо, за да помогнем кой с квото може и знае.
       

Сега, пък, аз се замислих да не би Шайни да иска на мен да ми намекне нещо... Ако е така - аз съм дебелокожа - от намеци не разбирам - знаеш, че няма да ти се разсърдя - давай направо и ще намерим истината . Щото в крайна сметка някак въпроса за парите излезе след моето писане и по повод на нещо, което аз така и не разбрах от какво бе провокирано - никъде не съм казала, че ми е лесно, и че парите, които давам за ходене по доктори и за процедури, не ми трябват. Отказахме се от купуване на жилище и кола именно подари кази причина... Но това не ме е спряло да се пробвам (то не, че и кой знае колко съм се пробвала, ама все пак са си разходи и тепърва ми предстоят най-сериозните).

Да приемем,че се стигне до осиновяване и нервите,които ще оставиш по пътя към осъществяването на тази цел,едва ли ще са по-малко!?
Не ми се е случвало да съм гладна и да не си мисля,какво да ям...Най-прост и първичен пример

  

Съжалявам че темата се измести в посока пари а не ми се искаше да говорим за пари,"клетки" и прочие
Темите които съм започнала са няколко и явно това ми е грешката,защото са в един пост.

1.За напрежението и стреса от ходене по-доктори ми се искаше да споделите-и за парите в частност излезе проблема -така да се каже това е материалната страна на нещата
2.За това как се развиват връзките Ви с мъжете ви от тези наложителни действия- не мога да си представя да се влача с него по доктори още повече че никой мъж не обича това.Доката ние жените сме си по-хипохондрични по природа-това вече е друга страна на въпроса
4.Най неясния въпрос -да го кажа така -Успеваемостта при забременяване според Вас като процент-колко процента е шанс и късмет и колко воля и колко търпение.Макар че някой от Вас частично ми отговориха на този въпрос.

Не съм конкретизирала по въпроса за хормоните защото следващия месец цялосто ще ги изследвам.Само пак ще загатна че вече 4 години се лекувам(Щитовидна).Докторите много успешно не ми помагат.Истинско подобрение започна да настъпва само след като се успокоих и си въобразих че нищо ми няма.

Искам да направя пак лирично отклонение ( извинете ме ако звуча объркано/и да Ви кажа какво четох скоро в една книга -"Психиатри сега откриха че обичайното лечение на рака причинява сериозна депресия у 25 % от пациентите.Самата депресия може често да е по-лоша от самата болест.".В случая не става дума за рак но все пак е интересно.)

Аз виждам че тук всички са доста вещи по докторските въпроси...Теми много и различни има но ми се искаше да обсъждаме тънката страна на въпроса защото такива теми има 1-2 например за промяната която е настъпила в отношенията в двойките има няколко теми и това е.

Аз мисля че той ДОФТОРА всъщност само те насочва през проблема всъщнст ти,твоят организъм ,твоят мозък се справяте с проблема.( и твоето семейство)
Не зная дали Вие разсъждавате така...
Още нещо което може да Ви се стори клише ние българите казваме -бори се ,бий се и постигни целта си
а американците съм чувала че казват когато има проблем релакс,изи (спокойно и лесно да стане нещо)

Така че да пожелая на всички "релакс,изи"

Така кажи, де - ако беше започнала с този пост темата, нямаше да има такива изказвания
Аз не съм най-добрият пример за такива разсъждения по тази тема, затова няма да се включа. Само ще споделя, че моя мъж е от малкото, които не се притесняват да ходят по доктори в тази област. За всяко изследване и процедура е до мен и винаги сме се подкрепяли.

Стрес има навсякъде и по всяко време
Аз лично не съм от жените, които спокойно ходят на лекари.
А и не вярвам някой с удоволствие да влиза в кабинетите 
Явно и аз като мъжете - не ми е много приятно, но когато се
налага, просто отивам и върша това, което зависи от мен.
Не виждам проблем мъжа ти да е с теб. Нали сте двойка,
какъвто и да е проблема, независимо от естеството, той е
и на двамата. Да, в началото може да има проблеми -
в смисъл мъжката част да се дърпа, още повече ако се окаже,
че при него има проблем примерно, тогава става война......
Но след време, всичко се приема, започва да пита, да се интересува,
да иска да придружава жена си....... Трябва много търперние....
Говоря от личен опит, минахме през тези фази....трудно е, но кое нещо е лесно 
И знаеш ли......някъде по пътя разбрахме, че този проблем,
усилията ни да се справим с връзката си въпреки проблема,
да се справим и със самия него ни направи по-силни,
по-сплотени и някак по-открити един с друг.
Така ги чувствах аз лично нещата, но се оказа,
че мъжа ми мисли по същия начин. Заедно хората се справят.
Независимо по какъв начин, подкрепата е най-важна в такива моменти.
Дори това е нещо- да знаеш че човека до теб те подкрепя.
Няма такова нещо като % успеваемост...това е толкова неточно и неясно.
Важно е да има, да стават нещата, хората да се справят, защото мен
лично един % като гола цифра не ме грее и не означава нищо
Мен ме радват новините за поредното успяло момиче,
независимо от начина.
Никой не отрича, че спокойствието е важно, то това е ясно.
Но аз лично не съм от хората, които могат да седят и да
чакат някак нещата да се оправят сами.....да, може да си докарвам
допълнително стрес и т.н., като ходя напред-назад и търся причините,
но честно казано по-зле бих се чувствала ако не правя нищо.
Знам че сигурно звучи противоречиво, но така разсъждавам аз 

Мише,
Jo-ana,в повечето случаи тези проблеми сплотяват много двойката.При нас поне се получи точно така.
Ходенето по лекари за мен също е стрес,но има неща,които със спокойствие не се оправят.
Когато не се налага пътуване до София,мъжът ми идва само, когато е необходимо присъствието му.Това е мое решение.Той има желание,но за мен е глупаво да виси с мен пред кабинета за всеки преглед.
За успеваемостта не знам дали някой може да ти даде отговор.
А колкото до това,че мозъкът решава проблемите,не сме станали джедаи все още.

Благодаря -
Ние още не сме тръгнали а ме обявиха за "хипохондричка"
но ЯВНО ИМА НАЧИНИ..