Темпераментните деца - тема 4

А пък аз не ограничавам говоренето по време на хранене. Някак ми е много... комунистическо В днешно време "масата" е едно от най-общоприетите места за социализация. Срещите (приятелски и бизнес) често се провеждат "на вечеря", "на обяд", "на кафе" и т.н. Да не говорим за празненства, купони, семейни събирания, и прочее,  дори семейната вечеря е "маса", на която не се седи в мълчание. При това положение някак ми се струва нереално да ги карам да мълчат, докато се хранят. Разрешено е да се говори, опитваме се да се научим, че не се говори, докато се дъвче, а само с празна уста и др. такива. Също им разрешавам да стават от масата по няколко пъти. И въпреки това трудно става... Ако е вечер и държа да се нахранят нормално, за да не ме събудят в два нощес с искания за сандвич, понякога дори прибягвам до залъгване, приказка и други такива "бебешки" похвати.

Вечернце, разбирам те. Аз примерно сега следя темата за момчета, но някак не мога да се разпиша много там. А и тук имам периоди, в които имам какво да кажа, но просто някак не ми се сяда да пиша, а само чета.
Надявам се това с храненето да премине и при вас, и при нас, защото освен, че е неприятно е и много опасно.

Мими, аз не ограничавам говоренето, напротив, напълно съм съгласна с теб. Но при тях са лиготии - закачат се, лигавят се, играят с храната, мисля, че се сещаш за какво говоря. А това не е хубаво, а и както вече казах е и опасно.

Ники, разбира се, че никой не може да вникне в ситуацията на 100%. А и не познаваме децата ти изобщо, не знаем как реагират и т.н. Затова казвам, че си помагаме с разбиране и различни идеи. За мен лично най-полезното е споделянето и веднага след него уюта в темата. Много хора са споделяли, че се чувстват както аз, когато чета моята библия - книгата Raising your spirited kids - дори да не ми помогне с практически съвет, самия начин на "говорене" за децата, за проблемите, за ситуациите ми е като балсам, успокояваме, изпълвам се с обич и разбиране към децата си и поне няколко дни ми държи. Затова и книгата ми е винаги до кревата ми. Сега тази тема е така, за мен и за други хора тук.
Така че, ако предпочиташ няма да изказвам идеи и коментари по това, което става около вас, просто ако ти влияе добре, поне споделяй. Определено звучиш дистанцирано и в отбранителна позиция, може би не го усеща, но е така. Познавам това състояние, затова ти пиша толкова много, опитвам се да ти помогна да се отпуснеш поне тук. Мисля, че ще ти бъде от голяма полза. Не се съпротивлявай пред нас, ние те разбираме   

Мерси Millena, много сте мили. Вярвам, че звуча дистанцирано, щом го казваш. Но... само така звуча 

Ники, много се радвам да видя това омекване в тона ти. Просто знам, че така ще се почувстваш по-добре и по-спокойна тук. Ще започнеш да споделяш повече, а това съм сигурна, че ще е от полза и за теб, и за децата ти 
Затова толкова "задълбах" по темата 

Миленче, да, щом имаш предвид неща от рода на лиготиите, абсолютно подкрепям. Играенето с храната ми бърка в здравето направо, защото е комбинация от неща, които на мен са ми насаждани от детството ми плюс нещо като лична обида от факта, че аз съм си играла да приготвя и сложа, че мърсят и трябва да чистя след тях, и т.н. Абе не понасям, и често пъти даже реагирам по-остро, отколкото трябва...

Мими, именно. Сигурна бях, че разбираш. То даже не винаги е точно игра със самата храна, по-скоро с храненето като процес.
С това се борим отдавна, с променлив успех като с всяко нещо.
Срещу нормални спокойни разговори няма как да имам против. Не мога дори да си представя да се храним в тишина 

Aз точно заради лиготиите забраних да се говори по време на ядене. Те нямат мярка кое е приемливо и кое не и за предпочитане беше да режа "злото" из корен. Малкия много бързо влезе в час, обаче каката е понякога тих ужас.

Вечернице, точно така е и при нас. Засега държим да не е пълна забрана, но ако се разлигавят, тогава им забранявам.
Дано разбере скоро и тя, че е голяма мъка да се седне на масата в такива моменти 

Леле,колко сте изписали 
Аз вардя леглото няколко дни,със счупено краче съм
И отгоре на всичко със сама с малката,моята свеки не можела да издържи да гледа 3-4 дни малката,много трудно и било,та си я взех.Но мога да я похваля,че днес ме слуша както никога  .Вчера като я видях какво прави в баби ни си направо ми побеля косата .Качва се на рамката на леглото и прави напред салдо  Ужас....

Анет,аз също много често си мисля,че съм много строга.Гледам моята приятелка как се отнася към сина си,а той се тръшка,бие я /те с моята щерка са на една възраст/,крещи до полуда,тя му обяснява спокойно ,гушка го,но понякога не издържа.Аз не мога да си представя как ще реагирам така спокойно ...Възможно е да постъпва брат си за да си го върне,аз поне като бяхме малки с моят брат така май постъпвах често 

Връщам се назад да ви чета 

Оооо, дошли сте на "болната" ми тема - яденето Имаше един абзац от Книгата, който сякаш беше написан специално за Мишо - не мога да цитирам точно, ама нещо от рода, че си е постижение дори само да докараш едно темпераментно дете да седне на масата да се храни. На всяко хранене се пазарим дали не може да се яде пред телевизора, компютъра и т.н. и след моето твърдо "не", идва, поглежда, изкрещява, че нещо не е наред с храната (всеки път е различно, нямам никакъв шанс да се справя поне веднъж както трябва ), пращам го да се поуспокои малко в стаята му и след 5 мин. идва и започва да яде. Изяжда 10-15 хапки, колкото да задоволи началния глад и после започва да става, за да си вземе нещо, да провери друго нещо и т.н. Това със спокойните разговори около масата...май ще почакаме още 10-ина години, за да го доживеем
За говоренето - у нас все е шумно, дъщеря ми говореше толкова много като малка, че си мислех, че не е възможно да има друго дете, което да говори толкова много. Мишо говори още повече!!! От 1-2 години я чакаме нея да навлезе в пубертета, че да млъкне малко, обаче уви...май при нас пубертетно затемерутяване няма да има Ама е весело де, абсолютно италианска история

Ей, толкова много изписах, че забравих да се похваля - вчера бяхме с Мишо на кино - цял филм (88 мин.) изгледа, без да крещи в салона, без да става, без да иска да си ходим, направо...идеалното дете, от тези послушните и сговорчивите, дето обикновено им се чудим (щото все са на някой друг:hahaha: ). Днес пък боядисваха с баща си - сложихме му една фланелка, която му беше до петите и го оставихме да се маца на воля - много терапевтично
Между другото, не знам дали съм споделяла и дали и при вас е така, но Мишо като си е известно време само при нас (тоест не се ходи по баби), става много спокоен и много по-лесно се постига разбирателство с него. Отиде ли някъде у роднини...

Ей, Габи, домъчняло ми беше за теб 
Много забавно ми беше да чета

Дея, оправяй се бързо! Дано бонбончето да е все така послушно докато се възстановяваш   

Ники като те чета все едно описваш моя син на тази възраст Не знам дали имаш възможност да го оставяш на някой друг за 1-2 дни, но Михаил като беше по-малък всеки уикенд го вземаха родителите ми и все твърдяха, че при тях се държи по коренно разл.начин и , че като съм се появяла веднага започвал да мрънка и т.т Все си мисля, че беше усетил къде минават номерата му и ме разиграваше. /Сега и малкия напр.вечер по някога и в 22ч не мога да го сложа в леглото, а пък при майка ми в 20ч винаги е в хоризонт.положение / - Толкова много ревеше като бебе, че аз все се опитвах да му угаждам за да не заплаче, че веднъж отвореше ли си устата, трудно я затваряше Сега като порастна съм по-строга  него - наказвам го, случвало се е и да му издърпам ухото, а понякога като се почуствам безсилна за да не го ударя го щипя.
Спомням си веднъж бяхме излезли на разходка след дъжд и имаше много локви по улицата. Той непрекъснато влизаше във всяка локва с двата крака. Не знам колко пъти му направих забележка, на края го бутнах в едната локва и той падна в нея по дупе и се прибрахме. Според майка ми съм постъпила много грозно, но в безсилието си просто не знаех какво правя.

Анет, нямам за съжаление на кой да го оставям освен на баща му. Но и това на е малко, защото Давид все навън иска да седи и баща му излиза с него така че си почивам от писъците му. Свекърва ми живее в съседната къща и баща му често води Давид там (даже Давид сам си ходи), много обича баба си и дядо си и при тях както казваш е по-кротък и послушен. Но те си имат свой живот и най-много да го пригледат за 1 час и то ако синът им ги помоли. Аз не ги моля за подобни услуги, защото така се държат, че да не им поислаш услуга. А и половината от времето си прекарват във Франция, така че не са ми под ръка. Наистина на майките им е най-трудно, защото децата при тях си позволяват най-много обикновено. Както казваш знаят при кой минава и се възползват.
А за щипането, дърпането на уши, боцкането с карфица, скубане и т.н. за мен това са си разновидности на физическото насилие, дали е шамар или пляс по дупето или пък току що изброените няма съществена разлика - вариации на едно и също нещо

Съгласна съм, но много често само това го кара да се спре Не се оправдавам.