Да и той иска реални предложения, давам му, ама не са според характера му, а според моя. Тоест да търси и да не спира. Ама не можел така. А как?
- Публикувана: 17 март 2008, 22:43 ч.
- Последно мнение: 5 юни 2008, 16:55 ч.
Problemni finansi
Всъщност, едва ли щях да искам повече пари, ако нямахме огромни дългове. Иначе не съм разточителна, предпочитам животът да е по-прост и да не лудваме за пари, но сега лудваме от дългове. Така ми е трудно да съм положителна и да се примиря, ако беше само за нас ОК и без това се свивавме и успяваме някак, но не стигат за дълговете.
От всичко до тук ми ставя ясно, че май не разбирам мъжа си добре, не го подкрепям достатъчно и мрънкам повече, отколкото трябва. Тоест не съм добре жена. Какво значи да си добре жена тогава? Нещо по-практично?
Работила съм. Когато съм искала или е трябвало съм си намирала доходи сама. Но е вярно, че не като да издържам семейство. Майка ми е издържала семейство сама (родителите ми са разведени) и е успявала да бъде мъж у жена и до днес е так. Имам нейният пример на свръх мотивирана и работеща за семейството си жена. Признавам си, че ми е много трудно да разбера пасивността и нерешителността на мъжа си.
Работила съм. Когато съм искала или е трябвало съм си намирала доходи сама. Но е вярно, че не като да издържам семейство. Майка ми е издържала семейство сама (родителите ми са разведени) и е успявала да бъде мъж у жена и до днес е так. Имам нейният пример на свръх мотивирана и работеща за семейството си жена. Признавам си, че ми е много трудно да разбера пасивността и нерешителността на мъжа си.
Студентка съм и завършвам, гледам си детето сама и не мога да мисля за работа сега иначе никога няма да завърша и ще стане още по-зле.
А защо първо не си завърши образованието, не си намери работа и подсигури някаква стабилност преди да решиш да раждаш дете. Не ме разбирай погрешно, не те съдя, но не мога да разбера как така се решаваш да родиш дете с ясното съзнание, че не можеш да му осигуриш нормално съществуване.
Все пак похвално е, че искаш да си завършиш образованието. Направи го възможно по скоро, намери си работа и мисля, че ще се оправят нещата.
Абе аз на 28 и с дете на 4 се хванах да уча отново, да не казвам, че и бременна с второ
Никой не знае накъде и как ще го завее вятърът и какво ще му се наложи да търси в живота си. Ти ако знаеш, евала, още повече ако си го знаела още в студентските години, ама аз не съжалявам, че не съм чакала да постигна материално благополучие, че да имам деца, още нямаше сигурно да имам. А децата са ми голям стимул - да се стремя към повече, да се оценявам.В крайна сметка "нормалното съществуване" е относително понятие, което при това има не само материално измерение. Детето гладно и голо не е останало, вие се разбирате и обичате, имате трудни моменти, но сте млади и жизнени, ако се стегнете, ще преодолеете трудностите, имате възможности и перспективи. Ще намерите пътя.
И освен това... Ние когато дойдохме в Англия, живеехме със стипендията на мъжа ми, която е издръжка на 1 човек, а ние се издържахме тримата. Имахме възможност за "нормално съществуване", само че разделени - той в Англия, ние в България, което за нас не беше алтернатива. Не сме гладували или нещо подобно, но финансово бяхме доста натясно. Оправихме се, заедно. Детето дали е страдало?! Еми..., с играчки втора употреба е играло, само че е било с обградено с внимание от двамата си родители и е било обичано.
Ще се оправите. Цифрите 600-1500 ми изглеждат далеч от ръба на мизерията все пак.
Ами знае ли някой колко?! Както е казано по-горе на едни не им стигат за самолет, на други за хляб. Зависи какви са намеренията ти. Някои нямат жилище и им трябват много пари. Други пък имат, но то е в окаяно състояние и искат ремонт - пак много пари. Трети искат да могат да спестяват за почивка, а това със заплата от 250-300лв. не става и тн. Но това не означава да обвиняваш съпруга ти, че не е достатъчно добър щом не може да ти осигури всичко. Всеки иска да има всичко, но не трябва само да го изисква от другия още повече когато сам вижда че нещат не зависят само от него. Не твърдя, че в по-развитите страни живота е по-лесен, но поне можеж да избираш дали да работиш на две места или да почиваш след 8-часов работен ден. А при нас работиш по 12-15 часа за една минимална заплата и откъде време за друга допълнителна работа. Затова ти казах, че не си добре - ти сама каза, че съпруга ти изкарва и допълнително по-някакъв начин. Това означава, че се старае и не го мързи. Не е вината в него. Според мен е така. Аз също съм взискателна и ти дадох пример със себе си, че заради пустите му пари не живея кой знае колко по-добре.
Еми май проблемът не е това колко пари взема мъжът ти, защото така както описваш не падате под 800лв месечен доход, което според мен е добре. На нас тези пари ни стигат. Повечето ми познати мъже взимат такива пари, даже и по-малко. Добре се оправя човекът, какво си го погнала. По-добре не му натяквай повече, защото и на него му е трудно предполагам и сигурно не му е приятно да имате такива разногласия.
Казвам го защото и ние минахме от там. При нас споровете обаче не бяха, че не стигат парите, а че се виждаме много малко време, защото работи и в събота, а и винаги се прибира изнервен и уморен. И аз мрънках, мрънках, да се маха от тази работа, и на него не му харесва, но в момента в който каза - край махам се и обърнах другата страна на лопатата
. Уплаших се. Осъзнах, че неговият доход е единственото стабилно нещо, на което разчитаме в момента и оцених каква жертва извършва за нас двамата с дребния, да може да си се гледаме. И спрях с натякванията, въпреки, че пак се притеснявам за него, за здравето му и за нервите, които троши в тази фирма. Да се надяваме, че скоро детето ще тръгне на ясла и ще си намеря свястна работа и тогава ще може и той да потърси нещо друго.
А относно дълговете - според мен е грешка, че сте взимали. Поне ние винаги сме се съобразявали с това, което имаме. Имали сме моменти, когато само единият е работил и сме живяли два месеца с 200лв, после половин година с 400 ..., но заем никога не сме взимали. Особено тези кредити в момента, които пласират - Джеткредит и другите подобни са пълна набутвация. Взимаш един, втори, трети и затъваш докато се усетиш.
Казвам го защото и ние минахме от там. При нас споровете обаче не бяха, че не стигат парите, а че се виждаме много малко време, защото работи и в събота, а и винаги се прибира изнервен и уморен. И аз мрънках, мрънках, да се маха от тази работа, и на него не му харесва, но в момента в който каза - край махам се и обърнах другата страна на лопатата
. Уплаших се. Осъзнах, че неговият доход е единственото стабилно нещо, на което разчитаме в момента и оцених каква жертва извършва за нас двамата с дребния, да може да си се гледаме. И спрях с натякванията, въпреки, че пак се притеснявам за него, за здравето му и за нервите, които троши в тази фирма. Да се надяваме, че скоро детето ще тръгне на ясла и ще си намеря свястна работа и тогава ще може и той да потърси нещо друго.А относно дълговете - според мен е грешка, че сте взимали. Поне ние винаги сме се съобразявали с това, което имаме. Имали сме моменти, когато само единият е работил и сме живяли два месеца с 200лв, после половин година с 400 ..., но заем никога не сме взимали. Особено тези кредити в момента, които пласират - Джеткредит и другите подобни са пълна набутвация. Взимаш един, втори, трети и затъваш докато се усетиш.
Сменям въпросът, добре, как живеете с 400 лв. И аз бих искала да мога. Памперсите са 60 лв. на месец, млякото 80 (само фризо пеп), пюрета, без които не може да речем 100 лв (избирам пюрета, защото е супер алергично дете, те са по-чисти като храни). За детето 200 лв. за месеца. За сметки 200-300 лв. (явно тук сме разточителни), за храна 250 (тук се свихме). И по лекари и лекарства се налага 200 лв на месец. За заеми рядко се намират.
Това за 400 беше преди две години и нямахме дете 
Но относно другото - мляко и пюрета не съм купувала. Карахме на кърма до шестия месец и след това му правих пюренца според сезона - тиквички, моркови, ябълки, варени и пасирани. По лекари слава богу пари не сме давали много, здравичко ми е детенцето да чукна на дърво. А и аз съм привърженик на по природни такива методи - гледам да не давам антибиотици дори и когато са ни изписвали. Само някакво сиропче за гърдичките да са чисти и панадол за температурата. Памперсите ни са 30лв на месец, а преди седмица ги спрях и тях.
Но относно другото - мляко и пюрета не съм купувала. Карахме на кърма до шестия месец и след това му правих пюренца според сезона - тиквички, моркови, ябълки, варени и пасирани. По лекари слава богу пари не сме давали много, здравичко ми е детенцето да чукна на дърво. А и аз съм привърженик на по природни такива методи - гледам да не давам антибиотици дори и когато са ни изписвали. Само някакво сиропче за гърдичките да са чисти и панадол за температурата. Памперсите ни са 30лв на месец, а преди седмица ги спрях и тях.
Това е вече друго. С 400лв. не става - това е сигурно, но ти беше казала 600-1200 и твоите 200 разликата е огромна. Тук не мога да коментирам, че направо ще изпадна в ужас като си припомня аз как съм си гледала детето. Едва ли ще можеш да повярваш, но преди 11,12,13 години беше лукс да ползваш памперси няма да ти обеснявам как ги бушехме/сигурна съм, че не само аз/,за да ги използваме десетки пъти като втора употреба, пюрета пък въобще нямаше, а и да имаше едва ли някой щеше да ги купува. Майчинството ми стигаше за два пакета дамски превръзки /от най-евтините, сигурно такива вече не се произвеждат/ на месец. Та за това ти казах - дупе знае две и двеста.
Благодаря ви. Изясниха ми се някои неща. Повече търпение към мъжо. Ще се оправим малко по-нататък, а сега трябва да се науча да се простирам според чергата. Това също не е лесно, защото никога не е сигурна нито във времето, нито в количеството. Но пък хубавото наистина е, че имаме много време заедно и с детето и купонът вкъщи е голям.
А неможеш ли ти да си намериш нещо - на половин ден, на два часа? Мъжа ти каза работи на половин ден и през другото време - допълнителни проекти. Значи отчасти разполага с времето си и не е вързан с работно такова. Тогава може ти да се включиш
Така ще му дадеш възможност да си вземе изпита, евентуално. Определено в такъв момент човек има нужда от помощ, но след като ти тежи да взимаш пари от родителите - повери им детето, а ти работи и учи. Да верно е че така няма да си при него и ще изпуснеш неща, за които само ще четеш по форумите (ако преди това не си заспала), но....
Така ще му дадеш възможност да си вземе изпита, евентуално. Определено в такъв момент човек има нужда от помощ, но след като ти тежи да взимаш пари от родителите - повери им детето, а ти работи и учи. Да верно е че така няма да си при него и ще изпуснеш неща, за които само ще четеш по форумите (ако преди това не си заспала), но....
Ето така вече ми харесваш. Разбира се, че всеки трябва да има изисквания, че не трябва да се примирява с минимума, но не може да се прекалява. Трябва да се оглеждаш от време на време за да видиш другите как живеят. И не че съм на принципа "може и аз да съм зле, но нали Вуте е по-зле", но когато аз самата не мога нищо да направя да не изисквам от другите да са ми длъжни. Знаеш ли работя с повече мъже, които са на работа по12-13 часа и взимат около 300лв. заплата, не става въпрос за току що завършили момчета, които мама и тате ги издържат, а повечето си имат семейства и разчитат на тази заплата за всички разходи и разбирам колсо им е трудно. Затова се издразних, че обвиняваш съпругът ти за малките доходи, които никак не са малки в случая.
Има и неинициативни и неамбициозни мъже, твоят явно е от един от тях. Което не го прави лош, разбира се, явно е въпрос на характер. Като няма самочувствие и не може сам да си намери друга работа, потърси му я ти. Поговори с близки, познати, роднини, пусни в действие някакви "връзки". Просто го "уредете" на по-добро място, на което той да отиде. В това няма нищо лошо.
Ако ти трябва да се правиш на мъж и да поемеш издръжката на семейството вместо него, в един момент просто ще спреш да го уважаваш, а това вече отива на лошо.
Човек трябва да гледа напред и да се развива, не е добра идея да се сравняваш с тези, които са по-зле от теб защото няма нищо по-скапващо и демотивиращо амбицията за развитие от това.
Ако ти трябва да се правиш на мъж и да поемеш издръжката на семейството вместо него, в един момент просто ще спреш да го уважаваш, а това вече отива на лошо.
Човек трябва да гледа напред и да се развива, не е добра идея да се сравняваш с тези, които са по-зле от теб защото няма нищо по-скапващо и демотивиращо амбицията за развитие от това.
Доскоро брат ми беше така - ниско платена и много натоварваща работа. Идваше си изнервен, парите все не му стигаха (той няма деца все още). Майка ми му намилаше да си поиска увеличение на заплатата, което той и на няколко пъти направи, а сетете се с какъв успех. В продължение на месеци му говорих да не се ядосва, ами да вземе да си потърси по-добре платена работа, в отговор на което майка ми му обясняваше как е некадърен и как на неговите млади (22) години никой няма да му даде повече, че е без диплома, че тя няма връзки, абе ужасът бе пълен.
Накрая аз се хванах да му търся работа, без познати, без връзки, по най-нормалния начин познат в цивилизования свят - из обявите за работа в интернет и в специализираните издания. Започнах Декември миналата година, като му обяснявах, че има нормални места за работа с нормално заплащане и оценка на персонала, че той е прекрасен мотивиран млад човек със способности и възможности, които много негови връстници не могат и да мечтаят да имат, че го обичам и че каквото и да става съм с него.
От следвашият месец той започва работа като регионален мениджър за няколко държави в международна фирма с приемливо заплащане, обучение и социални и лични придобивки. Защото може. Защото го заслужава. Защото той наистина е страхотен, защото вярвам във него и защото го подкрепях.
Мисълта ми е потърси ти работа на съпруга си. Не е необходимо да търси агресивно. Надявам се не си го представяш тръгнал с някоя бухалка да си търси работа. Трябва му увереност, знания, умения, харизматичност, поглед към света на успял човек.
От сърце му желая успех, а ти можеш да му помогнеш, т.е, да Ви помогнеш. Възможно е.
Накрая аз се хванах да му търся работа, без познати, без връзки, по най-нормалния начин познат в цивилизования свят - из обявите за работа в интернет и в специализираните издания. Започнах Декември миналата година, като му обяснявах, че има нормални места за работа с нормално заплащане и оценка на персонала, че той е прекрасен мотивиран млад човек със способности и възможности, които много негови връстници не могат и да мечтаят да имат, че го обичам и че каквото и да става съм с него.
От следвашият месец той започва работа като регионален мениджър за няколко държави в международна фирма с приемливо заплащане, обучение и социални и лични придобивки. Защото може. Защото го заслужава. Защото той наистина е страхотен, защото вярвам във него и защото го подкрепях.
Мисълта ми е потърси ти работа на съпруга си. Не е необходимо да търси агресивно. Надявам се не си го представяш тръгнал с някоя бухалка да си търси работа. Трябва му увереност, знания, умения, харизматичност, поглед към света на успял човек.
От сърце му желая успех, а ти можеш да му помогнеш, т.е, да Ви помогнеш. Възможно е.