Пътя, който трябва да извървим помежду си

   Драго ми е ,макар и след повече от година от както влизам тук , да проследя един съвсем нормален и конструктивен диалог тук!Във всъщност така си мислех че ще е и в началото.Бях разочарована ,бях поучавана ....така стигнах до идеята за под форум, което пък доведе до темата "ОСИНОВЕНИ , време е да кажем нещата такива,каквито са", и във всъщност ДарЗаМен , не схванах какво различно предполага заглавието на темата  , целта ми беше да привлече вниманието на осиновените, да си имаме наше местенце ,където можем да си кажем нещата по начина по който ги чувстваме, без притеснение ,че ще засегнем нашите майки.
  На всички ни е трудно, на всички родители им е трудно , на всички деца също ,независимо дали имат нещо общо с осиновяването, а ние имайки това "събитие " в нашия живот , в повечето случаи сме по- мъдри и по-толерантни към другите .Затова ми беше толкова трудно да преглътна, че не можем да намерим общ език по между си.Предполагам ,че болката на нашите майки е още по- голяма от нашата , не мога да си представя да живея цял живот в страх като майка ми , мисля си ,че не нужно да се крие истината, че в случая е "по-малкото зло" ако щете.Надявам се, че можем точно ние да променим отношението на обществото към нас , да не се притесняваме от истината , да не е нарицателно да посочиш някой с думите- той е осиновен, в такъв свят вече ще можем да твърдим ,че сме нормални семейства наистина  

Едно чисто лингвистично предположение: зададена така, предполага, че има какво да кажете най-накрая, най-вече като осиновени, тоест, че болката, която таите се крие в осиновяването, а не в събитието, което го предшества.
Думите са проводник към емоциите ни, сами виждате понякога колко лесно може да се тълкуват в не един вариант и колко различна тежест, може да им даде различният прочит.
Разбира се, освен ако нямате предвид, именно това. При това положение предположението ми е излишно.

На мен лично, макар никога да не съм имала конфликт със споделените от вас неща, засягащи вашите емоции и преживявания, също на моменти ми е трудно да не обръщам внимание на излишната язвителност, както и на моменти ми трябват няколко секунди за да овладея желанието да отвърна по идентичен начин.
Това, което на моменти ми се струва лесно, друг път е едва ли не непосилно, но както казах - мисля, че този път трябва да се извърви и двете страни. Тук идеално права или крива страна няма.
Засега идеално права за мен е само дъщеря ми. Извинете откровеността. 

В духа на думите на Дарза Мен.  Колкото и на моменти да 
 си мисля, колко е полезна тази школа за нас осиновителите. Уча се на търпение и разбиране, което ми е нужно за сина ми, когато ме провокира с поведението си, за да види докъде ще изтърпя- т.е. дали го обичам докрай. И това продължава- особено пред хората. Нали знаете- Държи се , както можете да си представите, за да изпробва майчината обич.

Да, ама майка ти е от стара коза яре, миличък. - това нашега. Истината е, че много от нещата научавам тука. За което благодаря на всички, включително и най- вече на тези осиновени, които не ме възприемат. Аз може да се перча пред вас, но насаме със себе си си свивам перките .

На всички  !

Предполагам съм на първите места в списъка на "осиновени, които не ме възприемат" според теб.

 А през цялото време искам да ти кажа, че у теб доминира и изпитва чувство на вина не толкова майката Дарена спрямо момченцето си Боби, а детенцето Дарена спрямо брат си. И двете Дарени нямат нищо, поради което да имат вина, но на сърцето не можеш да забраниш да боли с логични доводи.

Стиховете ти ми идваха малко тежки като тежките от сладост торти по селските сватби, но тези последните два толкова ми допаднаха  (това за вината и другото ), че от тях все едно излезе и ме задърпа за полата момиченцето Дарена и не ме пуска и сега, усещам го и само заради него преодолявам нежеланието си отново да пиша, че да ме оплюват.

Зловещо ти е отношението и писанията КОГАТО у теб взима връх раненото дете, което минава през целия живот с непосилния товар за чуждата вина. Тогава нараняваш другите неимоверно, защото си една от тях. Мамите никого така не могат да наранят.
И съвсем закономерно след всеки изблик на  раненото дете Дарена минава майката Дарена, у която позитивното, градивното, любовта надделява и опитва да почисти поразиите от произволаната стрелба на детето и винаги следва нещо мило, романтично и пр. в друга тема.

Недоразбралите си умират да ми пишат, колко съм против осиновителите. Вече отдавна става ясно, че не е така.

Мисля, че не случайно именно ти на всяка цена искаш да има 100 % оздравяване, готова си на всичко за да изтръгнеш  признание, че болка няма и няма да има, защото момиченцето у теб страда и изпитва вина заради братчето и иска някой да му каже, че всичко се е оправило и лошото  е било само сън.

Вината е дълбока и те е пропила, но не е твоя, ното като дете, нито като майка. Ти вина нямаш в нито една от двете ситуации.
Не знам дали съм ясна.

А по конктериката: Той не те провокира съзнателно, не е толкова цялостен, че да заложи толкова целенасочено нещо в поведението си. Като резултат сигурно като провокация изглежда  и обективно може да е така, но от моето място изглежда, че просто празните на времето резервоари се обаждат. Сега всичко му е пълно, но той няма как да знае, че това ще завинаги. Малък е просто.

Нека и аз добавя нещо за провокациите. Дарена, просто не знаеш какво те чака, когато на твоя юнак му покара мъх под носа. Подготвяй се, че знаеш ли как лети времето?

Е това беше истинският тест за любов, вяра, търпение и жертвоготовност за родителите ми. Не бях от кротките и лесни тийнейджъри. Като си спомня какви съм ги вършила, направо не знам как издържаха нашите.

Обаче издържаха, хората. Груби дума не съм чула от тях, нито съжаления (то тогава тайната още държеше), а е можело да се изпуснат - бях толкова ПРОВОКАТИВНА, БУНТАРКА, ВИНАГИ НЕСЪГЛАСНА с тях. А те ми говореха повече за бъдещето ми и какво правя за него. Единствените огорчени думи чух от татко, когато му казах че ще се женя (на 20 г., 3-ти курс студентка, бременна) Той каза: "Ех, ти няма да завършиш.." с такъв спотаен яд и съжаление, че ми се сви сърцето. 

Няма ли?! Ела да видиш, как се чете за сесия с 1 месечно бебе - кърмиш, учиш, кърмиш, учиш, няма време за спане. Не прекъснах даже. Майка много ми помагаше с детето, завърших, че и научна кариера подхванах. Баща ми си криеше усмивката под мустак, ама щеше да се пръсне от гордост като ме награждаваха за отличен успех.

Това да не си помисли някой, че го казвам, за да се похваля с отличен успех. 

Не, разбира се, а исках само да ви кажа колко е важно самообладанието,  мотивацията, а също и подкрепата, която давате на децата си ежедневно, непрекъснато. И моля ви, карайте без груби думи и кряскане. А само с много любов. Та дано завехне, пустата рана.

(не завяхва съвсем, но това ще трябва да го приемете като факт)

Мираета, нищо от това , което си писала не е вярно. Прекалено малко ме познаваш за да  правиш изводи за мен, а още повече такъв дълбок психологичски анализ Не обиждам, уточнявам.

И сега нещо, което те моля пред всички.  Игнорирах те на лични, ще те помоля да не влизаш в полемика с мен във форума. Дали ще ме четеш или не, не ме интересува. Аз не те въприемам. Мисленето ти, изказът ти, начинът по който нахлуваш във всяка тема прибързано, припряно, с най-„компетентното” мнение и нападаш  грубо са ми чужди и ме отвращават. 

Още повече – държа да подчертая, че  човек, който се е опитал веднъж да ме подиграе   / на лични, където непоканена влезе 2 пъти преди време и сега/ и да се опитва по селски да намеква с иронизия за болката ми не мога да уважавам. Може сред другите да срещнеш разбиране. От мене – не. Аз съм  твърд орех, не се пречупвам лесно. Имам си слабости. Знам защо съм тука и заради такива , като теб и преди време мерипопиз няма да напусна. Ти напуска , заплашва, връща се, пак напуска, организира представления. Тоя стил аз не го уважавам. Ако е стил изобщо.

Така че- моля те- каквото и да напишеш- отговор от мен няма да получиш.  По-добре не се хаби.

Мина, живи и здрави да сме. Хаберлийка съм  и не от вчера. Готвя се. Каквото дойде.

Хайде пак се почна... На това му се вика кроше в носа.

Предлагам да сменим името на темата на:

Словесен кеч за осиновени и осиновители

или пък:

Хайде да се караме, обиждаме и нападаме

Така заглавието повече ще отговаря на съдържанието. Синините обаче остават не само вируални.

Съзнавам, че не върви точно аз тук да раздавам съвети за миролюбие, но съм си обещала занапред да не реагирам първосигнално на някой провокирал ме постинг, а първо да го прочета внимателно 2 пъти.

Предварително се извинявам, че се намесвам в кавга на двама души - то народът казва "Не пъхай пръст в скърцаща врата". Сигурно и аз ще го отнеса от теб след малко  , както си бясна. Но не видях нищо агресивно в поста на Мираета. Малко повече е заложила на анализа, сигурно защото разполага с повече лична информация за теб, Дарена. Думите й са доста мъдри, защо не се опиташ, да ги обективизираш? Елементите са (казвам това с намигане към хората тук, които доста обичат да четат книжки по психология и да дават съвети) от една теория, казва се Транзакционен анализ на личността. Наистина не е много приятно да те анализират пред всички, ама нали затова сме във форума. Фактът, че така подскочи, означава едно - засегнат е нерв, може би има нещо вярно, в това което казва Мираета.. ... а може би има личен елемент между вас двете, който ми е неизвестен и ако е така, Дарена, оттеглям мнението си.

Хммм аз нямам нищо против словесните битки - стига да са с уважение един към друг. Без да искам да заставам на ничия страна, думи като "отвращаваш ме" не ми се вписват във взаимното уважение.

Дарена на никой не му е приятно да го анализират и да коментират постовете му - но това е положението - пишем в публичен форум. Предполагам основно това те е подразнило.  Хората сме много различни - на мен  постовете в стихове също не ми харесват. Идват ми сладникави и оттам неистински.  А жените, които са ги писали са били искрени и стиховете им наистина предполагам са от душа.  Но аз съм мрачна натура по принцип. Нищо че не винаги си личи. И като кажа, че не харесвам такива неща, веднака ми се лепва етикета надута пуйка. А аз просто  харесвам Емили Дикинсън....

  ДарЗаМен ,предположението ти не е вярно!!!!Болката ,поне при мен не е от осиновяването....гледам на осиновяването като на късметлийско нещо , нещо положително ,добро ,от тия неща не боли!Категорично не съм имала предвид "че болката, която таите се крие в осиновяването, а не в събитието, което го предшества" , дори ми е странна тази твоя асоциация.Не се сърдя за това ти предположение ,предполагам е от значение да го кажа .
 
  Mina_B , давай наистина да пуснем тема "Словесен кеч за осиновени и осиновители ", гледам няма да е без фенове...

Диване, аз ли не се изразявам ясно?

Именно, тъй като предполагам, че ако не всички, то поне голяма част от вас НЕ таят гняв и болка КЪМ осиновяването, затова И заглавието е подвеждащо. Оттам идват и не малко недоразумения.

Знам ли... нещо като ние да пишем от името на 'бездетни', макар да имаме деца. Това са събития, които следват едно друго, донякъде са свързани, но едното в основата си е болка, а другото щастие... каквото и да значи това.

       Ахааааааааа, явно бавно зацепвам ДарЗаМен  , не знам какво да ти кажа .....дай идея за др подходящо заглавие 

Ами, не сте прави.

Хората, които ме познават лично знаят, че не обичам фасоните и фалшивата цивилизованост в отношенията. Предпочитам една попържня в лицето, отколкото изтънченото, типично женско усукване и похапване тук таме. Може би защото съм расла сред мъже.

Отказвам се, щом искате, "бийте се". Аз не съм фен на публичните дисекции, независимо дали ще режат "крадеца" или "праведника".

Ако ще цитираме любими автори, в момента с удоволствие бих използвала известния стил на Буковски... Бих.

Дарена,

Отвращение от  мен  .

Добре.

А аз бях пълната противоположност - никакви провокации, пълно послушание и съгласие.
С какво тогава съм провокирала, излиза, че не съм провокирала с нищо.
Аз много си ги обичах и все се страхувах да не ги нараня с нещо.