Публикувана: 19 март 2008, 13:05 ч.
Последно мнение: 22 апр. 2008, 14:59 ч.

Страх ли ни е от различните?

6 357
142
1

# 15 19 март 2008, 13:58 ч.

Мнения: 24 467

За мен общо понятие "различни" не съществува. Обобщаване по този начин е огромна грешка.
Не мога да се страхувам от хора с физически недъзи- нямам причини за това. Старая се да ги третирам като хора без такива. Лично от такива хора знам, че не се чувстват добре, когато им се отделя специално внимание, предпочитат да бъдат част от останалите, доколкото това е възможно.
За хора с психически недъзи- тук също е доста различно, в зависимост от характера и степента на недъга. Понякога имаме основания да се притесняваме от хора с психични заболявания. Имахме в класа на сина ми дете със заболяване, което беше агресивно и с поведението си застрашаваше сигурността на останалите деца. Освен, че правеше глупости посягаше без причина. Беше опасно. Естествената му среда определено не беше сред останалите деца в класа. Те и не могат и не биха могли да реагират "адекватно"- първо, защото са деца, второ, защото не са обучени какво да правят и трето, защото не са длъжни да се съобразяват непрестанно. Тук въобще не става въпрос за липса на толерантнокст, а за здрав инстинкт за самосъхранение. Наложи се детето да бъде преместено, не знам къде.
Та не само незнанието поражда страх. Понякога той е мотивирано проявен.

# 16 19 март 2008, 14:00 ч.

Мнения: 6 167

Палавата монахиня, как точно мислиш, че ще ги виждаш всеки ден? Затова ли русенци не искат децата в града? Защото ще се разхождат из Русе и ще разстройват населението?
Ти всеки ден ли виждаш съседа на етажа, например...
Аз живея до старчески дом, на около 200 метра е. Не е същото, разбира се, но пак е институция.
Не ги виждам всеки ден. А когато ги виждам много им се радвам. Ставам една такава добра, усмихната...
А някои са много тъжни гледки. Но не ме е страх да се разстроя. Оценявам си ситуацията.

# 17 19 март 2008, 14:00 ч.

Мнения: 2 161

Аз не се страхувам от децата.Моята маминка живее срещу училище,в което учат деца с психични проблеми.Няма нищо страшно в тях.Както вече казах,имам приятелка с такова дете.Гледат го като писано яйце,дори не посещава учебно заведение,няма ваксини.Гледат го само те,все е около тях.Мен ме познава,аз контактувам с него.Казах само при какви обстоятелства не ме допускат в тях,когато детето прави кризи.Изпитвам ужас от възрастни хора с повредена психика.Те за мен са страшни.А преди време едно дете със заболяване на Даун ми разби сърцето.Искам тези деца да бъдат гледани повече от добре.Искам за тях да се отпускат много средства,предполагам,че тяхното състояние зависи най-вече от добрите грижи.

# 18 19 март 2008, 14:02 ч.

DE
Мнения: 967

Нито ме е страх, нито нищо. Гледала съм филма за Могилино. Няма да имам нищо против да живеят до нас.
Нали все пак и те са хора.
Понякога си мисля, че съм си сбъркала професията. Не ме е гнус и страх от нищо. Единствено ми е жал за горките дечица, че са се родили в тази скапана държава.

# 19 19 март 2008, 14:08 ч.

Мнения: 2 388

Цитат на: Lennie в ср, 19 мар 2008, 14:00

Знаеш ли Lennie, като гледах за пръв път въпросния репортаж по новините бях възмутена. Защо русенци не искат горките деца, малко ли са наказани, че и хората да ги отхвърлят?
Аз незнам защо те не ги искат, дали това е причината, аз друга не мога да видя.
Ти може би ставаш добра и усмихната, но при мен не е така, на мен ми става мъчно.
Ясно ми беше, че като си напиша мнението много форумки ще скочат върху мен, забелязала съм, че тук различно мнение не се толерира. Но съм такава, егоистка или "дебелокожа и цинична".
Сещам се за един израз "Далече от очите, далече от сърцето", при мен важи с пълна сила.

# 20 19 март 2008, 14:09 ч.

Мнения: X

По-скоро ме е страх от това,че ги изолират Confused

В училище имахме съученици с недъзи. Наистина изглеждаха различно.Имахме съученици,които се гнусяха от тях,но общо взето бяха единици и ставаха за подбив на целия клас. Ние и без това живеем в съседство със психично болни хора,така че и детски дом за деца със заболявания да направят до нас,не виждам какво толкова ще ни бърка.

# 21 19 март 2008, 14:09 ч.

Мнения: 3 268

Когато съм до такова дете,сърцето ми се обръща,направо ми става лошо от жал.Психирам се,не знам какво да направя.Знам от iviche,защото тя работи с такива деца,че човек трябва да ги приема с отворено сърце и контактуването с тях е нормално.Аз обаче не мога да преодолея една граница,срам ме е,но е така.

# 22 19 март 2008, 14:11 ч.

София
Мнения: 4 423

Не ме е страх от различните, ако мога да направя нещо, с което да съм от полза - ще го направя.
Страх ме е от различните с агресивно поведение, там където нещата не се контролират, просто няма как да бъдат контролирани.
Живея близо до дома за сираци в Св. Троица, често ги виждам в градинката, където ги разхождат, има дечица с Даун, има и много агресивни, има и тихи.
Нямам против детето ми да учи с различни деца, стига състоянието им да не застрашава живота и здравето на моето.
Страх ме от дебелокожите, от хората без чувства, от тези, които се подиграват, от мишките, които са се затворили в техния свят и не смеят да си покажат носа на вън, за не им се случи нещо, от пускащите смс-си за да успокоят съвестта си, но в действителност не чувстват нищо.
Не не ме страх - повръща ми се от тях....

# 23 19 март 2008, 14:14 ч.

Мнения: 6 167

Палавата моняхиня, аз не ти скачам, опитвам се да те разбера. Животът не е филм да си сложиш ръката и да мине 'страшното' или ' мъчното' или ' тежкото'. Аз също се натъжавам и ми става мъчно, когато видя някой от старческия дом до нас.
Но сякаш ставам по-добра от това. И затова не се страхувам да са наблизо.
Когато се усмихнеш, когато поздравиш, когато дадеш 5 приказки внимание виждаш, че ползата за него е Х, а за теб е 10Х.
Облагородява близостта с такива хора. Не наранява. Прави те по-силен, по-добър, по-мъдър.
Идват ти едни такива мисли за Бог, за смисъла...

# 24 19 март 2008, 14:17 ч.

Мнения: 61

Страх ме е дали ще намеря правилния начин да се отнасям към човека с проблем. Имам такава роднина и много я обичам, но нея я познавам от дете. Но ако човек има желание, смятам че ще намери пътя. И друго - забелязала съм, че децата много по лесно и свободно приемат различните, отколкото ние - възрастните. Преди години се случи дъщеря ми няколко дни да си играе с такова дете и се оказа, че тя се държи много по-адекватно и спонтанно от мене, макар тогава да беше на пет.

Иначе, ето нещо по темата.

http://pravoslavie.bg/content/view/9488/235/

http://lead.actualno.com/news_152392.html

# 25 19 март 2008, 14:18 ч.

Мнения: 2 388

Знам, че не ми скачаш, съжалявам, ако е прозвучало така. Подкрепям това, което си казала, разбирам го много добре. Опитвам се да действам така, но това не променя мнението ми по въпроса.

# 26 19 март 2008, 14:21 ч.

Мнения: 2 563

Ужасява ме думата "недъзи".

# 27 19 март 2008, 14:26 ч.

Мнения: 6 167

Просто не разбирам защо русенци не искат децата, какво толкова ще се разстроят...

Някой ще се разстрои и затова трябва да си стоя в гората...

# 28 19 март 2008, 14:29 ч.

Мнения: 3 268

Защо в западните държави да имаш или отглеждаш дете с недъг е нещо напълно в реда на нещата.Никой не те сочи с пръст,не шушука за теб,не се подиграва.В България има изглежда култ към красотата,към съвършенството.Всеки иска неговото дете да е най-хубаво,най-умно,най-можещо и знаещо.Ако не е такова,се срамува,терзае се,изоставя го.Изглежда това е наслагвано в психиката ни с векове,още от древността,когато синът е трябвало да бъде достоен продължител на бащиния род.

# 29 19 март 2008, 14:30 ч.

Мнения: 2 563

Цитат на: Lennie в ср, 19 мар 2008, 14:26

Просто не разбирам защо русенци не искат децата, какво толкова ще се разстроят...

Не русенци, а жителите на квартал Средна Кула в Русе. Причините им бяха, че не искали да се разстройват от децата, да ги чуват. Знаели ги как изглеждат и прочие. Явно на тях тия причини им се струваха сериозни. На мен ми се струват глупави, нямам нищо против децата да са на моята улица.

Препоръчани теми

Често срещани правописни грешки

Как намирате смисъл в несправедливия свят?

Политиката в България - Тема 5

Русия 2

Причина:

Причина: