Цитат на: big mama
единия ден ме изстреляха на пожар, че Димана я боли корем 
, на нея разбира се, нищо и нямаше 
.
, на нея разбира се, нищо и нямаше .
Хитруша! Но по-добре така, отколкото инак! - Публикувана: 17 май 2005, 15:03 ч.
- Последно мнение: 24 май 2005, 18:08 ч.
Тротоарните екземи
Dеби, ами те казаха че може да останем, ако държим много, но по-добре и за нас и за тях да излезем, защото нямало да можем да я държим качествено и едва ли ще помогнем. Аз не спрях да рева, просто не виждам как щях да я натискам. Сестрата, която ни е позната, като излезе се беше разревала и тя, отделно че беше оповръщана горката, смятай аз колко щях да съм им от полза.
Вече се пооправя видимо, кифлата ми козуначна , щом пръста си пробва да суче, значи на добре отиват нещата! 
Вече се пооправя видимо, кифлата ми козуначна
, щом пръста си пробва да суче, значи на добре отиват нещата! 
много ми стана жал за нея....
Лелей! Сега прочетох за вашите патилански преживелици - милата душица, добре че ще забрави . Да се присъединя и аз към всеобщото гушкане и на мама и на Яна 
и да ви пожелая по-малко срещи с пътната настилка.
Моят мъж психически уж ме е подготвил - той е целият в рани, скъсани сухожилия, счупен зъб - всички велосипедни екстри, освен това алергичен към упойки и шит без такива и не пропуска да ми разкаже, един вид да знам какво може да видя, а на мен така ми се свива сърцето като дребко си удари нещо, недай боже кръв да текне - умирам направо и идва подсмърчащ да го целуна, за да му мине... уфф, разчуствах се нещо, пък съм на работа и не мога да го нагушкам...
и да ви пожелая по-малко срещи с пътната настилка.Моят мъж психически уж ме е подготвил - той е целият в рани, скъсани сухожилия, счупен зъб - всички велосипедни екстри, освен това алергичен към упойки и шит без такива и не пропуска да ми разкаже, един вид да знам какво може да видя, а на мен така ми се свива сърцето като дребко си удари нещо, недай боже кръв да текне - умирам направо и идва подсмърчащ да го целуна, за да му мине... уфф, разчуствах се нещо, пък съм на работа и не мога да го нагушкам...
Ох Калина сега прочинам темата и много ми стана кофти за детенцето ти.
Надявам се вече да е по добре. Тя е мъничка и бързо ще превъзмогне шока от болката и шева.
За белезите има вече много ефикасни неща в аптеките .Моята я мазах когато ютията и падна на лицето и няма никакъв белег. И по раните от операцията съм я мазала , но те като са по дълбоки и не се заличават
Аз също не проумявам , защо не са и сложили някаква местна упойка. Знам, че има такива неща за напръскване.
По добре е станало обаче , че не си искала да влезеш докато са я шили.
На моята майка се е наложило да ме държи докато мене така са ме шили на главата след едно намушкване на лейка и казва , че никога няма да забрави ужаса.
Целувки за малката Яна
Надявам се вече да е по добре. Тя е мъничка и бързо ще превъзмогне шока от болката и шева.
За белезите има вече много ефикасни неща в аптеките .Моята я мазах когато ютията и падна на лицето и няма никакъв белег. И по раните от операцията съм я мазала , но те като са по дълбоки и не се заличават
Аз също не проумявам , защо не са и сложили някаква местна упойка. Знам, че има такива неща за напръскване.
По добре е станало обаче , че не си искала да влезеш докато са я шили.
На моята майка се е наложило да ме държи докато мене така са ме шили на главата след едно намушкване на лейка и казва , че никога няма да забрави ужаса.
Целувки за малката Яна
Деби
нищо й няма вече
След като се целуна асфалта муцунката й беше като сурова пържола, само един ден след това отокът вече беше спаднал, само конец стърчеше и охлузни ранички останаха, а сега - почти нищо Дотук добре, да видим по-нататък животът какво ще й /ми/ сервира 
Мамче, пропуснала съм момента, започнала си работа. Радвам се за теб и малко ти завиждам
Летисия, косата ми настръхна от тази ютия
Майко мила, как да предвидя всичко 
нищо й няма вече
След като се целуна асфалта муцунката й беше като сурова пържола, само един ден след това отокът вече беше спаднал, само конец стърчеше и охлузни ранички останаха, а сега - почти нищо Дотук добре, да видим по-нататък животът какво ще й /ми/ сервира Мамче, пропуснала съм момента, започнала си работа. Радвам се за теб и малко ти завиждам
Летисия, косата ми настръхна от тази ютия
Майко мила, как да предвидя всичко Изгониха ни с мъжа ми от манипулационната, две сестри са ми я натискали, докато я шие лекаря, какво е изтърпяло горкото без упойка, кръв ми капе от сърцето като си помисля. Повръщала чак от зор, с вода са я поливали, че се захласвала от рев. Отвън аз рева като магаре, на баща й пот се лееше от челото и сълзите му се търкаляха....
Ох, на мен чак ми прималя, докато ви четох...
Как е детенце сега?
Дано е добре и забрави бързо какво му се е случило.
Дано!