Тийнейджърите IX

  • 21 456
  • 353
  •   1
Отговори
# 30
  • близо до София
  • Мнения: 1 988
yav4e_mrav4e, повечето май сме така. Притесняваме се постоянно за децата. Аз също си мислех като теб дали само аз съм така, ама явно не.
Мина, радвам се за дъщеря ти. Това заминаваме ще и се отрази добре. Ама ти как ще издържиш докато я няма незнам.
Моя син се готвеше да ходи на екскурзия до Германия и в последния момент се отказа, защото приятелите му няма да ходят и от една страна се зарадвах ,че няма да го мисля.
schreier , поздравления за упоритостта. Ще и покажеш ,че държиш на това ,което казваш. Аз съм малко по-отстъпчива.
Честита първа пролет и от мен! Нека заедно с пролетта, разцъфне всичко покрай нас

# 31
  • Мнения: 3 413
... И аз съм от майките,които се нуждаят от "квалифицирана помощ"! EmbarassedИскрено завиждам на категория "мъдро проумяли израстването на децата си" родители!Често си припомням нашата младост и се поуспокоявам-schreier го е казала много точно!Тази вечер малката има представление от балета и я пратих с кака и-да я заведе към 19 часа и към 21 часа да я вземе,а през това време да пие един сок с приятелка и твърдо съм решила да не им звъня,а като цивилизована майка да си ги изчакам спокойна вкъщи,нооо дали ще го изпълня?!
По това време на денонощието - едва ли  Thinking
Аз от няколко дни се питам как го докарах до паникьосана, нон-стоп звъняща по тлф майка (МТel добре печелят от мен).
И си обещавам да оставя децата да направят своите си грешки...
Но се получава нещо като в рекламата с дяволчето и ангелчето - едното ми шепне "Не се обаждай, всичко е наред", а другото - "Обади се, трябваше да се е прибрала преди 5 минути".
Не мога да се понасям!
Спокойна съм само и единствено, когато и трите сме си в къщи.
А бе клиничен случай съм.

# 32
  • Мнения: 901
Моят не много богат опит "без телефон" ми подсказва, че всъщност наистина Мтел само си пИчелят от нашите страхове.
Не се обаждам, не контролирам, виждаме се в Скайп и толкова.
Живо и здраво е детето (пу, пу).
Кликна ми няколко пъти от телефона на приятелката си, ама аз "бях в банята", та не съм чула - справи се и с това.
А иначе - аз си купих първата кутия цигари "Стюардеса" малка в Толбухин през 1986 г. в 12 през нощта. И вероятно майка ми изобщо не се е притеснявала, че аз ще ходя посред нощ из град на 400 км от родния ми по което и да е време. Сега ми е смешно, че го направих, защото тотално бях объркала една задача и съответно нямаше как отборно да сме в тройката. То пък после се оказа, че само Никито Василев я е решил и си останахме в тройката, но пък аз не отказах цигарите Joy Joy Joy

# 33
  • Мнения: 3 413
schreier, аз не се страхувам толкова от това, за което говориш - в случая ти си направила някакъв избор, времената бяха коренно различни, можех да се прибера в 22 ч. без майка ми да се запита къде съм...
Аз и на децата все това говоря - не ме е страх, че те ще направят нещо, страх ме е друг да не им направи нещо.
Закъсала съм го отвсякъде  Embarassed

# 34
  • Мнения: 901
И аз това казах.
Пък моя избор....И всъщност, спокойни че няма кой да ни навреди, родителите ни ни оставяха сами да си вредим. Не че при мен е имало друг вариант - баща ми пушеше по две БТ на ден, направи пневмоторакс, върнаха го от оня свят и досега разказва сънища за как си пали цигара, и тогава мама пое щафетата, а с какъв ентусиазъм и до днес (27 години по-късно) си танцува с огънчето....

# 35
  • Мнения: 901
Явче, върна ли се момчето?

# 36
  • София
  • Мнения: 1 378
Schreier , чакаме го късно тази вечер - с някакъв влак се клатушкат, за да ми внесат допълнително напрежение  Laughing
Обади се след състезанието - бил се справил чудесно, даже написал с около 70 думи повече от изискуемото в частта за съчинението, темата била за българските гори.
Ако ви е интересно после ще споделя повече  Hug

# 37
  • Мнения: 901
А на тези деца някой дали им е обяснил, че да напишеш 70 думи над лимита си е грешка равностойна на това да напишеш 70 думи под лимита?
Пак се запалих, извинете.
Ама принципно, ако е казано "със 200 думи" можеш да варираш с около 20 процента под или над. И "над" никак не е по-добре от "под".

# 38
  • София
  • Мнения: 1 378
Споко, Schreier, не се пали Simple Smile знае си той много добре, немците са ги научили на точност - тук  не е такъв случая - формата е по-свободен, обема е препоръчителен.
Може би те подведох с думичката "изискуемо". Peace

# 39
  • Мнения: 901
Всъщност наистина не зная какъв е немският стандарт. (И се надявам да не ми се наложи да го разбирам)
Но при английския златното правило е "пиши колкото са ти казали и не се натягай с повече, защото създаваш лошото впечатление, че не можеш да се изразиш ефективно".

# 40
Здравейте отново. Чета ви "редовно", но  имам проблеми с интернета. Аз не знам към коя категория майки спадам Laughing
Притеснявам се, разбира се.Бих се обаждала по често, но нямам възможност. Стига ми да знам, че е жива и здрава. Всички сме правили(и правим  Laughing) грешки, така и децата ни. Важното е да се учим от тях. И аз да се похваля - Каза ми ,че е спряла да пуши  newsm44. Докато й говорех....нищо, отговорите й бяха само"Знам". Но била гледала кадри за дробовете на пушачите, а и една от госпожите й била разказала от собствен опит  за вредата и .......резултата е на лице. Явно сама е трябвало да осъзнае "проблема".
От сърце се радвам за постиженията на вашите тийнове.Дано все така да има с какво да се хвалите  Praynig
Весел и усмихнат ден!

# 41
  • Мнения: 28 723
Някой да знае колко дават за убийство на дете? А фактът, че става дума за тийнейджър, облекчаващо вината обстоятелство ли е или не?  Thinking
Е, писна ми все да съм без шапка! Ако кажа нещо няколко пъти - избухва защо съм повтаряла като на малко дете. Ако кажа само веднъж - все не е чул и се сърди, че не съм казала нищо. А обикновено двете са комбинирани в едно - първо се сърди, че повтарям, а после - че не съм казала!  ooooh!
На всичко отгоре тази вечер ще се обзаведа и с болен мъж (Разбирайте - пренасяне на дивана денонощно, пъшкане и стенене в предсмъртна агония, цупене, капризи, отказ да пие лекарства, но стиснал здраво дистанционното на телевизора в ръка, ако случайно не е станал да се поразтъпче до компютъра. А, да, няма болест, която да се отрази отрицателно на апетита на моя човек, напротив, усилва го, та включете към сметката и непрекъснато изпразващ се хладилник!  ooooh!)- е, това вече ще подтикне към убийство и някой ангел небесен! Ох, само да имам късмет да ми се падне съдия-жена, няма начин да не прекрати делото и да не ме пусне да си ходя поживо-поздраво!  Whistling

# 42
  • София
  • Мнения: 18 269
Това е живота. За съжаление жените май нямаме право да боледуваме, да сме нервни. В такъв случай, се утешавам, че като си легна на Орландовци няма кой да ми пречи. Съчувствам, како.

# 43
  • Мнения: 3 413
... Ако кажа нещо няколко пъти - избухва защо съм повтаряла като на малко дете. Ако кажа само веднъж - все не е чул и се сърди, че не съм казала нищо. А обикновено двете са комбинирани в едно - първо се сърди, че повтарям, а после - че не съм казала! 
А бе ние (тийнейджърските майки) дали изобщо правим нещо като хората?
На моменти се чувствам като задръстена, нищо неразбираща (особено нещата от живота) лелка.  Crossing Arms
Съчувствам ти, но това хич няма да ти помогне.
Викай на помощ Как' Сийка с нейните съвети за справяне в критични ситуации. Много е добра, да знаеш Wink
А съдийката гледай да отглежда тийнейджър.

# 44
  • Malgrat de mar
  • Мнения: 131
Как' Сийке я не им се връзвай!Глей си живота!Не чул -много му здраве,повтори му че да му е гадно и на него,сто пъти че да му е още по-досадно.Ама-ха.Ти си се депресирала заради още едното дете в къщи(мъжО)
Дуднене му е майката.Моя на десетия ден чу че трябва да си почисти стаята.Ама и аз не я почистих  Crossing Arms
И бурканите,от месец са в коридора.Е днес ги свали в мазето ,ама не от мерак,а защото му трябваше нещо от там за колелото

Общи условия

Активация на акаунт