А, не! Аз детето в такъв момент няма да си зарежа! И никога не съм пречела на лекарите, а по - скоро обратното.- Публикувана: 21 март 2008, 13:41 ч.
- Последно мнение: 24 март 2008, 15:53 ч.
майка и дете разделени при медицинска интервенция?
А, не! Аз детето в такъв момент няма да си зарежа! И никога не съм пречела на лекарите, а по - скоро обратното.
Слава богу досега не сме ходили в такъв кабинет. Но ако лекар ми каже да изляза ще го направя. Те са тези, които работят и те преценяват как да си вършат работата. Ако не им се занимава с майки - няма лошо, аз и без това няма да им помогна. И не мисля, че държа да съм точно в кабинета. Дъщеря ми е достатъчно самостоятелна да се справи със ситуацията. Никога не е имала нужда някой да я успокоява. Също и никога не съм и висяла на главата.
А, не! Аз детето в такъв момент няма да си зарежа! И никога не съм пречела на лекарите, а по - скоро обратното.Да поясня - аз под "истерични майки" имах предвид, че за лекарите сме такива! Аз също няма да оставя синът ми.
Зависи какво правят на детето ви и какво е вашето мнение по въпроса. Ако 100% се доверявате на лекарите може и да не им пречите. Но аз си имам собствено мнение и като се прибавят и емоциите и ставам неудържима. Въпрос на темперамент и на лична преценка. Мен животът ме е научил никога да не се доверявам 100% на никой, и то не защото хората са лоши, а защото не са богове и правят грешки. А не съм човек, който като види, че някой преви грешка и то върху собственото му дете, ще седи безучастно. И е така, защото вече много пъти съм била свидетел на глупости вършени със самочувствие от лекари. Не искам да изпадам в подробности и да давам примери за да не разводнявам темата. Но определено ще ви кажа, че сте много наивни да се доверявате на лекари 100%
Брат ми два пъти си фрасна главата и я разкървави,но мама го държа в болницата когато го превързваха и каза че е зяпал телевизора.Но да не пускат майките при медицински интервенции наистина е ужасна практика,въпреки че аз си обяснявам честата нервност и нетолерантност на някои лекари като резултат на напрегнатата обстановка в която работят. 
Когато с Рали лежахме в Инфекциозна болница при постъпването, ме изгониха при слагането на абокат. Скъса се да реве милото Наложи се да сменят абоката и тогава казах че няма да изляза...Ей тая докторка дето и търсеше вена и я боцкаше ми идваше да я удуша 
Изгониха ме, защото се притеснявала 
не съм пречела докато бях в стаята, просто си галех и успокоявах детенцето, но явно не е смеела да прилага сила
Наложи се да сменят абоката и тогава казах че няма да изляза...Ей тая докторка дето и търсеше вена и я боцкаше ми идваше да я удуша Изгониха ме, защото се притеснявала не съм пречела докато бях в стаята, просто си галех и успокоявах детенцето, но явно не е смеела да прилага сила
И мен ме изгониха, като слагаха абукат на Косето (беше само на два месеца милото, лежахме за бронхиолит). Дано не ми се налага подобен ужас, но със сигурност ще настоявам да съм си до детето. Макар че в такъв момент действително изпадам в истерия, и едва си сдържам сълзите. За жалост, не съм от коравите майки.
Зависи какво правят на детето ви и какво е вашето мнение по въпроса. Ако 100% се доверявате на лекарите може и да не им пречите. Но аз си имам собствено мнение и като се прибавят и емоциите и ставам неудържима. Въпрос на темперамент и на лична преценка. Мен животът ме е научил никога да не се доверявам 100% на никой, и то не защото хората са лоши, а защото не са богове и правят грешки. А не съм човек, който като види, че някой преви грешка и то върху собственото му дете, ще седи безучастно. И е така, защото вече много пъти съм била свидетел на глупости вършени със самочувствие от лекари. Не искам да изпадам в подробности и да давам примери за да не разводнявам темата. Но определено ще ви кажа, че сте много наивни да се доверявате на лекари 100%
Разкош 
Страшно се кефя на такива изказвания 
Дано има повече майки като теб и аз съм същата
Просто все едно чета описание за себе си! 
И на мен не ми позволиха да присъствам като и шиха главата 
а на мен ми разрешиха да присъствам, аз го бях гушнала и го успокоявах в този момент.Явно всеки лекар решава как да постъпи.
Година и половина живях в болницата със сина си. Нито веднъж не са ме гонили, когато му поставяха абокат( а това ставаше веднъж на седмица като минимум). Присъствала съм на всяка костно- мозъчна пункция, която му е правена...
С дъщеря ми обаче не ме допуснаха при поставянето на абокат. Веднъж. Следващият път настоях, че присъствието ми в стаята само би успокоило детето ми, така че ще остана.
Въпрос на самоконтрол е за мен( реакцията на майката)- не бих си позволила да се разплача пред детето си, когато в тези моменти то разчита на моята сила и дух
Относно практиката- различна е за всички болници, отделения, лекари, ако щете.
С дъщеря ми обаче не ме допуснаха при поставянето на абокат. Веднъж. Следващият път настоях, че присъствието ми в стаята само би успокоило детето ми, така че ще остана.
Въпрос на самоконтрол е за мен( реакцията на майката)- не бих си позволила да се разплача пред детето си, когато в тези моменти то разчита на моята сила и дух
Относно практиката- различна е за всички болници, отделения, лекари, ако щете.
Имало е случеи ,когато не са ме допускали ( в Трета градска) при поставяне на абокат. Няма как лекарят или сестрата да предвиди реакцията на майката, а е доста неприятно и тя да изпадне в истерия. В другите болници ,където сме лежали са се съгласявали да присъствам и винаги съм се старала да запазя самообладание. Не мисля ,че някой лекар умишлено би наранил детето ми. Понякога е наистина много трудно да се вземе венозна кръв или да се постави абокат. Знам ,че и те са притеснени достатъчно и се старая да разсейвам и успокоявам детето, доколкото е възможно.
Ако помолим със спокоен тон и без много нерви, не мисля ,че ще ни откажат да присъстваме.
Ако помолим със спокоен тон и без много нерви, не мисля ,че ще ни откажат да присъстваме.