ВАЖНИТЕ НЕЩА В ЖИВОТА НА ЖЕНАТА !

Едното не изключва другото, според мен. Една жена може да има деца и да ги отгледа с много обич, в същото време да гради кариера и да бъде добра в професията си.

И двете сте прави, нормално е различните хора да имат различни приоритети.

За всичко има време. Но най-добре е първо да дадеш своя принос в обществото с най-малко едно детенце и после да градиш кариера.

За всичко има време. Но най-добре е първо да дадеш своя принос в обществото с най-малко едно детенце и после да градиш кариера.

Аз пък не съм съгласна с нито една от двете ви.
Според мен най-важното за една жена е да се чувства жена, да харесва и уважава самата себе си и да прави това в живота си, което я удовлетворява и я прави щастлива.
Кариерата и децата не са взаимноизключващи се понятия - дори напротив - децата са перфектен стимул да растеш професионално, за да можеш да им даваш по-качествени и по-добри неща в живота, а и да не се превръщаш в техен придатък. Защото много жени бъркат майчината любов с постоянното опекунстване на децата, непрестанното им обгрижване и направляване на живота на децата, обезличаването на собствената личност /прекратяване на социалните контакти, превръщането в безплатна слугиня и бавачка, обсебването на и от децата и т.н./.
Разбира се, че децата са много важни за една жена, но винаги може да бъде намерен баланс, защото след време децата поемат по своя път и не е нужно майката да остане сама и ненужна никому.
Но пък и прекалената амбиция да се докажеш, че си повече от някого - особено пък от съпруга ти - е напълно безсмислена, защото в една двойка е важно 2-мата да бъдат партньори и да гледат в една посока, а не да се надцакват.
Аз лично първо изчаках да покажа какво мога в работата си, да имам стабилност и да мога да разчитам на нея, а и да може децата ми да са и финансово подсигурени. После родих децата си, но нито за миг не съм разделяла двете неща - децата ми са смисъл на съществуването ми, а работата ми е стимул за ежедневието ми и възможност да докажа себе си пред самата себе си /за мен това е единственото градивно себедоказване - да знаеш кой си и какво можеш - не да се сравняваш с другите/ и да мога да се грижа за децата ми най-пълноценно. Работата ми дава самочувствие и ме зарежда с енергия, за да мога да се прибера вкъщи ведра, усмихната и да мога максимално пълноценно да дам цялото си свободно време и внимание на децата ми. По-високите постижения пък ми дават достатъчно материално "рамо", за да мога да осигуря на децата ми всичко, от което имат нужда и "да инвестирам" в бъдещето им.
А и в живота е необходимо да има и много други важни неща, за да има смисъл изобщо да го живеем: любимият човек, добрите приятели, пълноценно изживените забавления и т.н.

А относно промяната след раждането - да, има я - лично при мен животът стана по-динамичен и по-пълноценен, защото съм щастлива в семейството си и удовлетворена от "кариерата" си.

Аз пък не съм съгласна с нито една от двете ви.
Според мен най-важното за една жена е да се чувства жена, да харесва и уважава самата себе си и да прави това в живота си, което я удовлетворява и я прави щастлива.
Кариерата и децата не са взаимноизключващи се понятия - дори напротив - децата са перфектен стимул да растеш професионално, за да можеш да им даваш по-качествени и по-добри неща в живота, а и да не се превръщаш в техен придатък. Защото много жени бъркат майчината любов с постоянното опекунстване на децата, непрестанното им обгрижване и направляване на живота на децата, обезличаването на собствената личност /прекратяване на социалните контакти, превръщането в безплатна слугиня и бавачка, обсебването на и от децата и т.н./.
Разбира се, че децата са много важни за една жена, но винаги може да бъде намерен баланс, защото след време децата поемат по своя път и не е нужно майката да остане сама и ненужна никому.
Но пък и прекалената амбиция да се докажеш, че си повече от някого - особено пък от съпруга ти - е напълно безсмислена, защото в една двойка е важно 2-мата да бъдат партньори и да гледат в една посока, а не да се надцакват.
Аз лично първо изчаках да покажа какво мога в работата си, да имам стабилност и да мога да разчитам на нея, а и да може децата ми да са и финансово подсигурени. После родих децата си, но нито за миг не съм разделяла двете неща - децата ми са смисъл на съществуването ми, а работата ми е стимул за ежедневието ми и възможност да докажа себе си пред самата себе си /за мен това е единственото градивно себедоказване - да знаеш кой си и какво можеш - не да се сравняваш с другите/ и да мога да се грижа за децата ми най-пълноценно. Работата ми дава самочувствие и ме зарежда с енергия, за да мога да се прибера вкъщи ведра, усмихната и да мога максимално пълноценно да дам цялото си свободно време и внимание на децата ми. По-високите постижения пък ми дават достатъчно материално "рамо", за да мога да осигуря на децата ми всичко, от което имат нужда и "да инвестирам" в бъдещето им.
А и в живота е необходимо да има и много други важни неща, за да има смисъл изобщо да го живеем: любимият човек, добрите приятели, пълноценно изживените забавления и т.н.

А относно промяната след раждането - да, има я - лично при мен животът стана по-динамичен и по-пълноценен, защото съм щастлива в семейството си и удовлетворена от "кариерата" си.

Я по случая да ви разкажа една история.
Като бях бремнна в 7ми месец лежах в болница, заради отоци... както и да е . Та там се натъкнах на една мадама, на 36години бременна, самоче беше прокървяла и детето падна
И аз се чудих какво е правила тая жена до 36 година та се е сетила чак сега да има дете. Жената каза, че градила кариера..................нямам думи. Нали знаете колко е трудно да задържиш бебе в себе си над 30-те и то първо бебе.
Не й завиждам за "кариерата"