За или против интеграцията на децата с увреждания сте в масовата детска градина

Лудо пиле,

Разбирам какво имаш предвид и на пръв поглед е направо брилянтно като логика. Обаче работата не е съвсем така. Явно си мислиш, че ти и твоето домочадие сте от гениалниците, които могат да водят интелигентен разговор само със себе си или помежду си. В бизнеса не можеш да направиш работещ екип само от гениални или от глупаци, защото няма да работи добре. Имаш нужда от хора с различен опит и възгледи, за да получиш една нормална, здрава група. Никой няма полза от това да събира на едно място деца с много сходни характеристики - например само най-умните деца или само спортисти или само незрящи деца и т.н. Нищо няма да се получи. Те в един момент ще започнат да си пречат и ще стане ад. За пример - змиярниците в класовете на елитните гимназии (завършила съм така и зная какво е да събереш 30 отличника на едно място).
За всички е по-добре да е разнообразна средата, защото така те се учат едно и в един момент постигат своята хармония на взаимоотношенията. В класа на едното ми дете имат съученичка със специални нужди и някои проблеми в ученето. За твой най-голям ужас, моята щерка и това момиченце са първи дружки.

Инвалид = аутсайдер 

Това ще го подмина, дори ще пробвам да е с усмивка. Интелигентна, разбира се.  

Съгласна съм с останалото, което пишеш, така е. Но продължавам да твърдя, че колкото еднакви могат да бъдат 20 "нормални" деца помежду си, толкова еднакви ще са и другите, с нещо по-различните. Разнообразието няма да пострада и в двата случая.

Накрая само искам да добавя, че да, обществото трябва да приема и уважава хората с проблеми; правата им не трябва да са ощетени по какъвто и да било начин, само защото не могат това или онова; трябва да бъдат приемани като равни, но трябва и да им се даде шанс да изградят свой собствен, познат свят. Изчерпах мнението си по темата.

За да не спорим излишно, тъй като явно тук се борави с различни категории и различно звучение на същите, пак да попитам, малко по- обобщено:
1.Какво означава точно "интеграция" за целите на дискутираната тема;
2.За "интеграцията" на кои деца и къде става въпрос;
3.Какво се цели с тази интеграция, чии интереси се защитават по този начин;
4.Как мислите, че такава може да бъде постигната.

Преди да се контретизират тези термини едва ли ще има смисъл от "Да" и "Не". Никой няма полза от популизъм, освен самият популист. За мен няма по- лесно от това да крещя "Да", само дето няма никакъв смисъл. Това е нереално.

И пак ми се ще да кажа: ако хората не са толерантни дори към чуждото мнение, за мен това е основание да твърдя, че хората не могат да приемат и тези, които се различават от тях в по- значителна степен.

моят мъж като стана инвалид, пак си работи и си се среща с приятели, и си води нормален живот, ама ще му предам че не е лошо да си седи вкъщи, скрит, и да си привиква на гости само други инвалиди
ама ха, ще се разхожда ей така, сред здравите, да вземат да прихванат   

За каква интеграция се говори всъщност. За деца с умствени или с физически увреждания? Защото, чета тук различни мнения и някой пишат за физически, някой за умствени... стана голяма каша общо взето.
Аз не знам някой дали има против хората с физически недъзи да са в офиси и обществени сгради.  Докато хората с тежки умствени увреждания се интегрират наистина трудно и това става само с помощта на специалисти и обществото разбира се.
Децата с леки умствени увреждания се интегрират по лесно. Вече се приемат в масовите градини и училища, което все пак е някакъв успех. Но дали се чувстват добре сред успяващите си съученици е много деликатаен момент. Зависи си от самото дете, зависи и от децата около тях как ги приемат, зависи и от педагозите.

Абсолютно за!

Мда,много "умно " написано,но знаете ли,молете се повече и по-често да не станете аутсайдер,защото едва тогава ще разберете колко не сте права. 

По отношение на постинга на crazy chick мога да кажа, че в интегрираните форми на обучение, за които писах вече по-напред, процентът на децата, които напускат специалното обучение, защото са се справили добре с теста за встъпване в редовна предучилищна група, е около 90%. И с това случаят приключва, защото те вече не се отличават от връстниците си.
Колкото по-рано бъдат приобщени към останалите деца и имат мотивиращи модели за следване, толкова по-добре.

Крейзи чик, не мисля да коментирам размислите ти. Само ще направя една забележка. Такова понятие "глухонеми" няма. Казва се "глухи" или хора с увреден слух. Рехабилитацията на глухите деца е изцяло насочена именно към обучението им да общуват с всички хора, а не само в затворената среда на хората с увредн слух, която ги ограничава безкрайно, и особено в нашата страна. Жестомимичният език не е основният им начин на комуникация или поне не би трябвало да бъде. В днешно време пък изключително се работи за раноото слухопротезиране, което води след себе си и ранно развитие на реч, което пък изключва думата "неми", когато говорим за хора, които не чуват. Много некомпетентно включване си направила в тази посока. И не само в тази. Нямам какво да коментирам по-нататък. Жива и здрава.

Имах щастието да попадна при най-добрата начална учителка.
В класа ни имаше две различни деца - едно с операция на устната - родено с цепнатина- и с говорни дефекти - и още едно, с умствено изоставане, не знам точно каква диагноза.
Съученикът ми с операцията на устната в 4 клас отиде в математическа гимназия.
Изоставащото дете се научи да чете, да пише и да смята.
Вярно, не можеше да решава условни задачи, но можеше да си преброи стотинките.
Истинският УЧИТЕЛ успява да нагласи нещата така, че децата да учат заедно.
Била съм малка тогава, не зная точно как е ставало.
Смея да заявя, че преподавателите, които "компетентно" се изказват срещу интеграцията, не умеят да работят с деца. Не със специални, с никакви не умеят. Преподаването не е да си изпееш урока и да караш децата да го разказват. Истинският учител умее да работи с класа като цяло, и на по-умните да даде индивидуална задача, и на изоставащите - също индивидуална.
Всяко дете е личност и вниманието към всяко гарантира развитието на личността.

Интеграцията е много страшна - страшна е за некадърниците. От 9 кладенеца вода ще донесат, как детето е увредено, изостанало, бавноразвиващо се и тн.

Имам преки наблюдения върху два частни центъра за работа с деца - интересно как там деца с толкова страшния за вас синдром на Даун говорят, играят, редят пъзели... Интересно как може деца с проблеми и деца без проблеми да играят заедно и да не се подиграват?

Ако вашето собствено дете беше с увреждане?
Виновно ли е то, че се е родило различно?
Замисляли ли сте се, че повечето от децата с церебрална парализа са в това състояние заради тежко раждане и лекарски грешки?

За да разбереш някого, трябва да се поставиш на негово място.
Представете си дете, което не говори. Преживяло е много медицински интервенции, стресирано е. Когато другите са проговаряли и правили първите бели, то е лежало по болници. Специалистите казват - детето има нужда от деца, за да проговори.
Но не - в детската лелките са ужасени - ами то е бавноразвиващо, да ходи в градината за бавноразвиващи. Те не знаят какво да го правят и затова се страхуват от него.
А то има нужда от мъничко разбиране. И от деца, за да се научи да играе.

А ако беше ВАШЕТО дете?

Тъй ли?? Ми защо "понятието" глухонеми присъства в пресата, книгите и в речника до мен? Пък и те самите защо ли се обиждат, когато ги наричаш глухи...  Ще им дам линк към забележката ти и ще си взема бележка, благодаря.

В такъв случай, за какви увредени деца говорим изобщо?? Аз лично под "увреждане" имам предвид проблем, който не може да се елиминира напълно за 2-3 години. Може би беше добре, както Judy няколко пъти вече предложи, да се даде ориентир за типа увреждания, обсъждани тук. Коментират се проблемни зрение и слух, двигателни или говорни смущения, които за мен въобще не спадат към уврежданията и които, много ясно, се влияят положително от здрава среда. Въпреки че и в тези случаи е необходима специализирана работа, съмнително приложима в масовата градина.

На няколко пъти прочетох, че искате уточнение за какви увреждания става въпрос. Тука явно не се чете, или се очаква автора на всяка страница да напомня за какво си е пуснал темата
Този цитат беше на първа страница  .
А относно това
щом зрението, слухът, говорните смущения не ги считаш за увреждане, тогава какво са  . Те да не би да се оправят за 2-3 години? 

Ми, например, защото са безпросветни тези, които го ползват... Казва се "Съюз на глухите в България", например, а не "на глухонемите". Същото е на английски - терминът е "deaf people", на френски "les sourds" и т.н. Глухонеми е остарял, неточен и неизползваем термин. Ако някой се обижда, че го наричат "глух", предполагам, че е в ситуация, когато това се използва като квалификация. Има разлика между термин и квалификация.
И да допълня - детето ми е с увреден слух и уверявам те - това е увреждане за цял живот. Каквито и успехи да постигат хората с това увреждане, то е с цената на много труд и преживявания, които ти едва ли можеш да си представиш. И за най-най-голямо мое съжаление, когато сваля апаратите на сина ми, той отново е глух.
Много тъпо се чувствам, когато хора, като Крейзи чик, които очевидно имат празноти в знанията си по някоя тема, продължават да упорстват в некомпетентността си. Хора, допуснете, че може и да грешите и да не знаете нещо!