Не ме оставяй сам с вечерта.
Ни себе си, ни мене не залъгвай,
че ще ни срещне някога света!
Светът е свят ! И колкото да любим,
и колкото да плачем и скърбим,
като деца в гора ще се изгубим,
щом за ръце с теб не се държим.
Ще викам аз и ти ще се обръщаш.
Дали ще те настигне моят глас ?
Ще викаш ти - гласът ти ще се връща
и може би не ще го чуя аз.
И дните си така ще доживеем
във викове, в зов: "Ела! Ела!"
Ще оглушеем и ще онемеем,
ще ни дели невидима скала.
Ще се превърнем в статуи, които
една към друга вечно се зоват,
но вече няма глас, ни пулс в гърдите
и нямат сили да се приближат.
Че пътища, които се пресичат,
когато някога се разделят
като ранени змии криволичат,
но никога от тях не става път...
Не си отивай!
Чуваш ли?
Не тръгвай!
Д. Дамянов
КЪМ СЕБЕ СИ
Когато си на дъното на бездната,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на болката
си направи сам стълба и излез.
Когато от безпътица премазан си
и си затворен между четири стени
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.
Светътът когато мръкне пред очите ти
и притъмнее в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.
Трънлив е на живота ребуса
на кръст разпъва нашите души
загубил всичко,не загубвай себе си
и може би,така ще го решиш.
Д.Дамянов