За децата и религията

Мисля, че в случая най-добре е децата сами да вземат решение когато пораснат.Това е практиката и в християнските протестантски църкви, а именно кръщението на бебета не се практикува. Също така не бива да се смесват понятията религия и вяра. Религията -това са определени правила, канон, традиции въведени от съответната църква /да не забравяме, че само християнските деноминации са няколко - католици, протестанти, православни, англиканска църква и т.н./, а вярата е познанието за Бог ,определящо мирогледа на даден човек. Именно това познание е различно при различните вярвания и не може да се приема за правилно твърдението да възпитаваме децата едновременно и в двете религии -християнска и будистка. Това може само да обърка децата и те накрая да станат атеисти. Може би трябва да им се представят само истини, които не противоречат на нито една от двете религии.

Според мен няма нищо лошо в това човек да бъде атеист , ако така е устроен мирогледът му.

Благодаря на всички, които се включиха по темата.
Аз се страхувам точно от това да не ги объркам още повече. Синът ми вече доста настоятелно почва да си задава въпроси за иконите, за дядо боже, както го нарича, за статуята на Буда, която държа в хола. А аз все повече започвам да се чудя как да отговарям, без да му създавам каша в главата. Будизма и християнството имат големи разлики и това е напълно обяснимо предвид разликата в местата, в които възникват. За мен е практически невъзможно да обясня точно ясно и вярно идеологията на християнството без да се получи противоречие с тази на будизма. Как да обясня на едно дете религията християнство и будизма, който дори прилича повече на философия, не на религия. Как да представя каноните, "правилата" и кой е Господ на и след това да говоря, че всъщност Буда според будистите не е Бог, а всеки който постигне просветлението наречено нирвана носи тази "титла". От една страна християнството си има една идеология/с която тук едва ли има някой който да не е запознат/, а тази на будизма е напълно различна. Будизмът няма "правила", няма заповеди. Дали ще медитираш или не си е твой избор и този, който не го прави не е по-малко будист от този, който го прави. А от друга страна добрия християнин ходи на църква и спазва божите заповеди. Господ казва, че трябва да му вярваш безусловно, а Сидхарта Гуатама/човека, който дава началото на будизма/ казва, че трябва да подлагаш всичко на съмнение, дори и неговите собствени думи и учения.
Въобще не съм наясно как да им представя всичко без излишна тенденциозност. А и със съпруга ми се получава значително противоречие. Той е обяснил на Майки, че Бог е един, независимо от неговата форма, а аз пък на другия ден му изтърсвам, че всъщност Буда не е Бог, не е нещо над човека. И се притеснявам, че това така го омотава, че от това, което и аз и баща му му говорим не разбира нищо. 

И двамата със съпруга ми сме християни. Кръстихме децата, но не за да ги посветим в християнската религия, а защото такава е традицията. Изобщо не ги занимавам с религия - обяснила съм, че някои хора вярват в съществуването на богове /като съм наблегнала на факта, че в различните държави и култури тези богове са различни/. Разказвам им за всички религии, за които аз имам информация - от древността, та до наши дни. И не смятам да им натрапвам идеята за съществуването на Бог. Те сами трябва да преценят дали да вярват или не. Засега им се иска да вярват, защото така светът им изглежда по-ясен и обяснението на много неща е по-лесно. Но децата ми сами откриват противоречията в религиите, предполагам, че няма да станат нито прекалено вярващи, нито пък войнстващи християни, независимо, че са кръстени в християнска църква.

Аз съм православна, мъжът ми е протестант.
Никога не бихме си позволили да вземем категорично решение за нашите деца - те имат право на свои убеждения и ще направят своя избор, когато пораснат.
Кръстени са като православни християни, защото и двамата със съпруга ми сме вярващи и сме убедени, че независимо от начина на богослужение - християните са едно цяло, независимо дали са православни, протестанти, католици или т.н.
Към този момент посещаваме заедно (четиримата) и двете църкви и им показваме и двата начина на изразяване на вярата ни.
Ако след години решат да изповядват някаква друга вяра, категорично ще ги подкрепим - независимо дали това ще е ислям, будизъм, бахайство или нещо друго.
 

В това, специално, няма различие. И за добрия християнин няма задължителен лимит от молитви на ден, на месец и пр. Може да влезе в храм, но може и да отправи молитвата си, докато мие чинии, примерно.

За съмненията също: Св. апостол Павел съветва: "Всичко изпитвайте, о доброто се дръжте"

Така, че основите са едни и същи. Различията се появяват при реализирането на вярата, ако мога така да се изразя.
Ти сама си го казала - християните имат Бог, който определя "правила" за добър живот, който също така ги подкрепя и обгрижва, може да прави чудеса за тях, но може да им дава и изпитания. Ако някой човек е толкова добър и съвършен, той става светец според християнството и Буда, според будизма. Важното е да не се причинява зло нито на себе си, нито на другите и да те води любовта (или мъдростта според феята на Пинокио )
Мисля, че за децата са достатъчни същинските основи на религията, останалото е трудно за възприемане и не е нужно да им се изсипва наведнъж.

Аз, разбира се, ще те посъветвам да кръстиш децата си. 

[Ако след години решат да изповядват някаква друга вяра, категорично ще ги подкрепим - независимо дали това ще е ислям, будизъм, бахайство или нещо друго.
 
[/quote]

Ако ти и мъжът ти сте вярващи християни, как ще предложите спасение на децата си извън Христос ?!Не желая да измествам поставения въпрос и да започвам спор, но темата за вярата е много по-сериозна от това коя църква посещаваме.

А на поставения проблем за будизма и християнството имам следното предложение към авторката. Мъжът ти да  се запознае с учението на будизма, а ти с християнството, но и двамата  го направете не формално и отгоре-огтгоре, а  изследвайте, задавайте въпроси, анализирайте, а не  да се плъзгате по повърхността на нещата, не презумирайте. Тогава или единият трябва да приеме будизма, или другият християнството. В тези области компромиси не може да има, сама виждаш че не е възможно това, защото това не са правила, традиции или закони както изглежда на пръв поглед, а това е отношение към живота въобще.

Оставете той сам да си реши, когато порасне, на коя религия да се посвети. Засега просто отговаряйте на достъпен да него език на въпросите му.

Аз съм туркиня , а съпругът ми е българин(кръщаван е като малък), но и двамата сме атеисти. И ние сме от хората , които са оставили този въпрос да си го решава детето като порасне.
Иначе при нас е много весело ,когато сме при нашите за някакъв празник празнуваме според ислямските обичаи ,когато сме при неговите - християнските. И така...купон да става!

Вече го казах по-нагоре. Според нашите разбирания - независимо с какво име се нарича - Бог е един. 

Момичета преди няколко дни преживях някакъв невероятен шок. Още не мога да повярвам  Преди 2 дни мисля, че беше имаше буря и поради тази причина спря тока вкъщи. Детето много се изплаши и се разплака. Естествено след като го поуспокоих си поговорихме какъв е проблема. Направо като чух онемях. Извади ми някакви разсъждения, че вали, защото Дядо Боже плаче от мъка, че има хора като мен/нехристияни/, че всъщност сме искали да навредим на християните, като ги накараме да се откажат от Дядо Боже, че като валяло той щял да ни накаже, защото сме лоши хора и още куп други от този стил. Попитах го кой му говори тези неща и като чух баба направо щях да получа инфаркт. Обвиних мъжа ми/дори се скарахме/, а всъщност не е бил той този, който е пълнел главата му с религиозни неща/според мен неособено добходящи за дете/. Въобще не мога да повярвам, че е възможно жена на 50 години, бивш преподавател в СУ да се държи така. Тя мен никога не ме е харесвала, но просто и през ума не би ми минало, че е възможно да въздейства по такъв начин на детето ми. А толкова време се чудех защо така изведнъж му дойдоха въпроси в религиозно отношение в главата, при положение, че досега никога това не е било коментирано особено задълбочено и сериозно. На мен естествено ми беше първата мисъл, че мъжа ми му е казал нещо, а то какво излезе...просто още не ми го побира главата. Още не мога да преценя дали има смисъл да правя скандали с нея, но определено вече като ме помоли в никакъв случай няма да и давам децата. Просто едни такива му ги е наговорила и аз и съпруга ми като се опитваме да му обясним, той казва, че ние сме лошите, баба му е добрата, ние сме били искали да му се сърди Дядо Боже. Направо вече не знам как да процедирам. На детски психолог ли да го водя, да продължавам да му обяснявам,просто да оставя нещата да се поуталожат или това ще влоши нещата? Просто вече ще се побъркам...

Това е още едно доказателство, че за да не допуснем някой да всее смут в душите на децата ни, трябва да сме наясно с това в какво вярваме и в какво искаме те да вярват. Не винаги правилното решение е да оставим нещата просто да се случват.

Разберете се със съпруга ти и внесете малко яснота в главите на децата си преди да са се объркали съвсем.

Изумявам се като чуя за "дядо Боже" - чий дядо е?

И аз това се чудя. Написах го така в поста, защото баба му така му е обяснила и той си използва тази дума. И аз го попитах защо използва тази дума-каза, че той е дядо на всички, защото се грижи за тях.
На мен не ми пречи това, че му е говорила за религия, притесняваме, че му е представила едни неща, далеч от реалната идеология на християнството. Едни такива глупости...няма да цитирам всичките му думи, но наистина се притеснявам, че е започнала да ми фанатизира детето.

Точно затова е важно от вас да научат нещата такива, каквито вие ги приемате, пък нека после някой да се опита да ги убеждава в нещо друго.

С голям интерес прочетох темата и с огромно желание се включвам . От тази година съм нов учител в едно софийско училище и докато се подготвях за учебната година при мен дойде една жена с двете си момчета - ученици в класа , който поемах . Тя ми каза следното " Ние сме протестанти и децата не правят мартеници , не украсяват суровачки и не боядисват яйца " . Аз я попитах " А не им ли се иска , като гледат останалите деца с какво желание правят тези неща " , а тя ми отговори " Те са свикнали ". Дотук добре . Вярно момчетата се прекрасни и майка им също е много разбрана и строга жена . Тя следи всичко , което се случва и при най - малкия проблем взима мерки . Така . Един ден обаче учителката по английски им е дала да учат някакви извадки , които били от зодиите . За повече яснота : Зодия - извадка. Оказа се че тяхната религия отрича зодиите , защото хората не се деляли на 12 типа и  майката се обади на госпожата по английски да я помоли нейните синове да не учат това , което е поставено като задача . Е в крайна сметка колежката им даде по едно изречение , което не е пряко свързано със зодиите та оправиха работата.