Към дългокърмещите мами: Омръзва ли ви понякога?

Да, често ми се случва, особено като е кисала малката и държи да съм изцяло нейна - виси на гърдите ми с часове, не мога до тоалетна да отида, нито да ям .... кара се със сестра и, ако Ани се доближи до мен, не заспива с друг, ... Често съм се заричала, че ще започна да отбивам .... но не съм ....

Съзнавам, че в това отношение съм различна от повечето тук, но аз се върнах на работа през семтември и тогава ограничих кърменията. Постепенно намалих и нощните, защото имах нужда от сън - вместо да давам цица на момента, пробвах с вода или с просто гушкане (и Румен спи при нас) и понякога минава. Така кърменето вече е  и под мой контрол - когато реша да му дам да цока, цока, ако не - не. В интерес на истината той много рядко търси сам . Аз все си мисля, че кърменето трябва да е удоволствие и за двамата. Не виждам как той ще ми е постоянно на гърдите, а аз ще успея да си почина и да свърша нещо. Така че, моят съвет е да се опиташ да ограничиш кърменията в рамки, които са ти поносими, можеш да не отбиваш толкова ударно, защото това не е и полезно, а и не сте толкова големи.

За омръзване, не ми е омръзнало, така или иначе кърмя бебока, но имаше една фаза, в която Мартин вероятно от ревност, вдигаше стачки и искаше цица веднага. Сега е едно разбрано кърмаче, като му кажа да пусне, пуска и...чака. Изкарвал е и по час чакане, докато приспя малкото или се наям или свърша нещо друго. Но чака и не се отказва от "маматита"

Напълно те разбирам. Аз съм на същия хал..и все още кърмя.
Реших си до някъде проблема с нощтното спане с Даум Ексол
Кърмя за да заспи, защото това е най-лесния и бърз начин, и след това си мажа зърната.
Вече дори не се съмнява като му кажа че "циците са болни", че наистина горчат
В момента обаче е болен и през деня се успокоява с кърмене

Да, и при мен се появяват такива чувства от време на време. Нормално е. Особено когато кърмиш интензивно  по-голямо дете, което освен всичко друго суче и по много по-различен начин от една малко бебче и физическият дискомфорт и болка никак не са изключение. Знам и за гузното чувство понякога. Мисълта, че нещо не се справяш както трябва. Още повече като четеш как на всички им е голям кеф докато кърмят и/или как кърмят по 2-3 пъти на ден и проблеми няма. Ясно е, че евентуално решение е намаляване интензивността на кърменията и продължителността им или пък отбиването. Но това, за по-големи деца, които са вече много по-емоционално привързани към кърменето,  е по-лесно да се каже, отколкото да се направи.  Поне ако не искаш да е свързано с рев, сълзи и сополи. Разсейване, занимания с тати, разходки навън, приказки ала "вече си голям батко", "циците си почиват" при нас просто не минават. Или поне не винаги. Баби няма в радиус от хиляди километри. Така че и този вариант при нас отпада.

Дали ще мине този период - вероятно. Кога? Не знам. При мен подобни моменти идват и си отиват. И са с различна интензивност на чувствата. Да не забравя обаче да спомена, че имам и прекрасни мигове - може би точно мисълта за тях ми помагат по-лесно да премина през кофти етапа. Най-тежко ми беше няколкото месеца след раждането на мъника, през които баткото се будеше нощем, по 2-3 пъти, и искаше да го кърмя. Взех решение, което не ми беше никак лесно, че за благополучието на цялото семейство най-добре ще е да приключим с това, дори и с цената на сълзи. Таткото се зае с работата. В действителност мина много по-добре отколкото очаквах. Сега големият ни син спи без да се буди нощем.

Като сложа една черта обаче, като си премеря плюсове, минуси, положителни, отрицателни емоции стигам за себе си до извода, че засега продължаваме така: окуражаване на отбиване чрез предлагане на алтернатива като иска да суче - разсейване, приказки и т.н., пък ако стане - стане. Ако обаче минусите и отрицателните емоции вземат превес - ще предприема по-радикални мерки.

аз не знам дали мога да се причисля към дълго кърмещите майки, но и ние сме на вашия хал. Доста често си иска да суче за развлечение, но определено преди годинка имахме един период от 1 месец, в който ми се взе здравето. Беше свързано с никненето на един зъб и нон стоп искаше да ми виси на гърдата, да я гушкам непрекъснато и всяко оставяне водеше до страшни ревове, тогава наистина ми писна, но пък ми беше жал да я оставя да се тормози като я боли. Оправихме се с хомеопатия и веднага разреди висенето по мен, но това си беше свързано със зъбоникнене. Иначе и при нас разсейване не върши работа или пък сега не може. Като иска, нищо не е в състояние да я разколебае. На мен не ми пречи, но е неудобно като излизаме, защото тя скоро се присеща и започва да ме дърпа. Надявам се този период все пак скоро да отмине и да се кърмим само при заспиване.

от скоро взе да ми писва и от това,че не мога да я отбия по никакъв начин.
струва ми се даже,че с всеки изминал ден става все по-невъзможно.
наистина в много случаи кърменето е предимство,но когато денонощно сме така     как да не ми писне?!

mtv какво е "даум ексол"?

Ами, аз май вече посвикнах. Ето и сега се рабуди и размрънка и виси на цок-а. Понякога решавам проблема като го дам на майка ми за 1 денонощие (за да мога и аз малко да си почина, че откакто е роден нямам спокойна нощ). Странното е, че когато е в нашите спи по-спокойно и почти не се сеща за мама и цок-а.

Напълно разбирам как се чувстваш. И аз имам такива моменти, особено когато избиват поредните зъби...иде ми да крещяяяяя. Но когато си представя Алекс отбит и разбирам, че не съм готова. Той също не е готов, това се вижда ясно.
Пробвай да направиш някаква промяна в ежедневието ви. Почивка, разходка сред природата, някакъв спорт или танци или масаж. Според мен ще помогне поне да се почувстваш като човек. А и пролетната умора май има пръст в кърмаческото изтрещяване. Някак трябва да преминем през тези периоди.

Колко познато ми звучи ...ама до болка познато .
Първия път когато ми се искаше да го отбия Нана беше когато тя стана на 1 г и 2 месеца ...но си казах няма да постъпвам толкова радикално .Ще спра само нощните кърмения .След 2 седмици мъки се разбра че няма да стане ...
Много мъчно ми стана и сърце не ми даваше дори да си го помисля .
Нощите обаче станаха при нас кошмарни и тя се събуждаше на всеки 15-30минути ....и на година и половина след порената безсънна нощ взех решение че това е краят .Исках да я кърмя повече , но не издържах вече ....
много плаках и се чувствах виновна , сякаш аз самата бях станала по-зависима от нея , но нямах сили повече , освен това отлагах и решението на един здравословен проблем , който се задълбочаваше и тези два фактора предопределиха изхода .Нана се отби за 4-5 дни без да страда кой знае колко .Прие го много добре .
Аз не обаче ...и сега ми става мъчно .Вечер като се къпем заедно и тя ми казва "Мамо , иска види цици ! " "Гушкам циците " и наистина ги гушка само че изобщо не търси да суче ,а близостта с тях , която аз нямам никакво намерение да и отказвам .
Искам да кажа че още от 2-рата нощ започна да спи по-спокойно и сега се разбужда , проплаква на сън , но е несравнимо по-добро от преди .
Не съм сигурна че поста ми предлага решение или алтернатива за тебе , но просто споделям моите , близки до твоите сега терзания .
Успех каквото и да решиш , но не се оставяй като мен да припаднеш от изтощение в буквалния смисъл .
Просто мисли трезво , това е  съветът ми .Все пак кърменето трябва да е приятно и з двете страни , а че ще ти липсва , да определено ще е така , повярвай ми 

Пепи да знаеш че не те следя форумски ... все след тебе публикувам , ама така е като не ми дава сърце     да се разкарам окончателно от кърмаческия 

Аз лично ограничих кърменията към 10 11 месец...Когато се присети иска цица..оки давах, но направих няколко мастита и нещата приключиха с ограничаване...Цокне малко, слезе млякото и после се заиграе...затова я наблюдавах дали наистина има нужда от цокане, ако е хапнала достатъчно, не й предлагам веднага, а примерно час след това. Не съм я лишавала като съм ограничила кърменията, понякога не иска да яде пюре, обядва кърма - оки...Като беше болна или при зъбоникнете пак си караме на кърма....но тогава ме изцоква. Просто не откликвам винаги на позивите й, когато е в нормално състояние...и иска да цока от нямане на какво да прави ...гушкаме си се, но не предлагам цица, ако е се е нахранила добре...ако пък не е предлагам и тя доволна и на мама циците изпразнени...Може би затова засега още не ми е омръзнало кърменето....

Аз не съм от дългокърмещите,но продължавам.Не ми се иска да стигам до такова положение,че кърменето да стане мъчение за мен.Ще сложа край без колебание и без угризения.Засега ми тежат само нощните кърмения,но ще потърпя поне до годинка.След това постепенно ще се отбиваме,мисля че е по-добре и за двамата.

Aз все още не мога да се причисля към дълго кърмещите защото сме едва на 10 месеца, но започвам да се питам дали не трябва да я отбивам. Не защото ми е омръзнало, а защото беба се е пристрасила към мен до такава степен, че не иска да седи с никой друг. Не мога да я оставя за повече от 15мин. Баща, баба, леля, няма значение, търси само мен. Не мога да разпусна п никакъв начин. Когато съм я оставяла на някой , за да изляза да свърша някаква работа, след 20-тата минута ми се обаждат, че тя вече реве и се съдира от рев. Реве по половин час и като се прибера и я взема тя веднага млъква. Знам, че това е в резултат на кърменето, то винаги и е действало успокояващо, дори коликите с кърмене ги преживяхме. Не ми се иска да я отбивам още , но си мисля, че колкото по-късно , толкова по-трудно ще стане. Рано или късно ще трябва да се върна на работа и трябва да сме свикнали до тогава.
Та истината е такава, че трябва да се откажем от доста неща в името на кърменето ( едно от тях за мен е кафето, което толкова обичам   ) , от свободни вечери например, от здрав сън.
Но пък е толкова миличко когато се гушне в тебе.
Кураж, мила!

Почават май да се прокрадват такива мисли и в моята глава-не съм оставала насаме с мъжа си от година, не съм излизала от две, почвам  наистина да изтрещявам 



Ох, всички така си мислим. Първо в началото-"дано изкарам до 6 месеца", после удължаваме до годинка, после до две и все по малко по малко удължаваме срока. Проблемът е че и ние самите като мами-кърмачки се пристрастяваме и  ни е трудно да се откажем с времето, точно като децата.


Шаманче, мисля да последвам съвета ти. Трябва да направя нещо за себе си, защото наистина ще откача всеки момент вече

Това е лосион за мазане против смучене на пръстче и гризане на нокти Горчи и люти. Производител е Dentinox .
Струва десетина лева.

Ами омръзва понякога, естествено. На мен например ужасно ми омръзна снощи и се замислих за отбиване, след като ме изпохапа, защото се беше превъзбудила и не можеше да заспи. За съжаление я приспивам само на гърда...не знам как иначе... В добри дни, когато суче само 4-5 пъти на ден, пък много ми харесва. Лично аз донякъде ще реша проблема, като тръгна на работа от април на 1/2 ден и от май на цял ден - тогава мисля да оставя само сутрин и вечер (и надявам се някак да махна нощното, но тя се буди 1-2 пъти мах., така че не е болка за умиране). Важно е да се разпуска по някакъв начин, за разлика от некърмещите майки ние сме трайно закачени за децата си за дълъг период, а това малко изнервя на моменти.

Тъй като няколко пъти въпреки цицата Румен не заспиваше, аз реших да потърся друг начин на приспиване. Така започнах да пея. И стана. Това, за моя радост, го може и мъжът ми. Това беше едно облекчение. Сега заспива и без пеене, с гушкане.

А моята маймунка ми казва "Мамо, стига пя"

Омръзва, как да не омръзва, особено като го прави от скука направо издивявам, но откази не приема. Понякога успявам да я залъжа с нещо за кратко, ако просто и е скучно. Нощното кърмене сама си го отказа като забременях, явно като няма мляко не е интересно да се буди човек, та това ми дойде като бонус с новото бебе и съм щастлива че не се наложи по сериозна намеса и поне още 4 месеца ще мога да спя по цяла нощ
Все още заспиваме на гърдата и това с нищо не го сменям, за 2 мин и е заспала, на ръце не мога да я нося, песните явно не ги умея пробвам с приказки ама тя много се впечатлява и почва да обсъжда. След десетото "Нали така, мамо" просто искам да и запуша устата с цицето и да спи вече.
Не мисля за отбиване на този етап, хубавите моменти са много повече от лошите. Ще видим какво ще ми хрумне като се появи номер две, ако не се е отбила сама до тогава в което дълбоко се съмнявам.

И последно, искам да кажа на мамчетата със стаж от по годинка и малко, това е точно момента в който излизат най-неприятните зъби и дребосъците просто търсят утеха. След това става доста по-поносимо, а и започват да се заиграват повече с други хора и по-рядко да се сещат за мама и цицетата.

Мисля,че много майки предпочитат да не кърмят именно заради по-голямата свобода,така да я нарека,която искат да имат.С АМ всеки от близките може да нахрани бебето,а майката да върши нещо друго,ако иска.

Аз ограничих кърменията когато бяхме на 8 мес.Сега цока само сутрин ,вечер и в 15 ч.Скоро мисля да махна това цокане в 15 ч. и да остане  само сутрин и вечер/през ноща почти не ми се събъужда малката,така ,че не кърмя нощем/

Не, не ми е омръзвало, не съм се замисляла... Малкото сука до 1 година и 3 месеца, голямото - до 2 години и 8 месеца. След 3 месеца последва продължение...   
Имахме си специално място за кърмене - едно ъглово легло и едно кресло с възглавници. От бебета до по-големи само там съм кърмила... С малко изключения...  Ако съм там, са искали, иначе не.
Според проф. Жан Пиаже детето възприема света с "картини" - сукане, разходка, къпане, сън... Промените го объркват...
На 1 година започвахме с "картината сукане", после "игра", "хранене с лъжичка", "разходка', "сукане"... Имаха заместени кърмения и не съм нарушавала поредността на "картините". Иначе с две малки човечета просто нямаше друг начин... 
Може и вие да кърмите на специално място, за разходка да вземате примерно определен шал за покриване... Детето ще свързва това само с кърмене. И ще ви е приятно...   

Незнам доколко съм дългокърмеща,кърмя година и почти 2 мес. вече.Но при нас кърменията винаги са били основно за нахранване,никога за успокоение,приспиване,от скука и т.н.За мен това е правилният начин,постигнах го и съм доволна.Дъщеря ми не е зависима от мен и кърменето,чудесно си прекарва както с мен,така и когато не съм наоколо.Мога спокойно да я оставя и за цял ден,ако искам.Около годинката започнах постепенно да махам дневните кърмения(Мила отказа нощното хранене откакто стана на 1м. и половина)и в момента сме само на сутрин и вечер.Може би съществена подробност е,че дохранвам почти от раждането й.Това изобщо не я накара да се отбие,ето,все още се кърмим.Но мисля,че дохранването допринесе за това тя да не привързана чак толкова към сученето.И до ден днешен суче с желание,но когато аз й предложа,никога не ме е търсила и не е показвала,че й се суче.Дори когато ме види гола изобщо не реагира на вида на гърдите ми,по-скоро ме гледа с любопитство.Скоро ще се отбием,смятам напълно безпроблемно и безболезнено и мога да кажа,че съм изключително удовлетворена от нашето смесене хранене!

Ивелина, честно да си кажа - случвало се е. Но ми минава и после забравям. Но и Калина доста е намалила сукането, та вече съвсем съм забравила, и съм оставила нещата да вървят към естествения си край! 
НО по повод инволюцията - не мисля че е възможно при теб все още, защото казваш, че все още суче активно. Инволюция настъпва, когато търсенето и предлагането намалеят.... Мисля, че не е това причината. Може да е от друго - вечните зъби, например. Но не мисля, че е инволюция! 

Благодарна съм ти че поде тази тема, защото сред толкова отговорно и дългокърмещи майки започнах да се чувствам като егоистка. Срам не срам ще призная, че го кърмя само сутрин и вечер, но той тогава и иска, а в 9ч. с изцедена кърма и в 17ч. кашата е с кърма. Цедя се откак се е родил, нямаше как... Вече ми се налага и да работя в къщи, няма кой да ми помага с него, времето все не ми стига, а цеденето определено е времеемко. Опитвам вече да я намаля малко, но пак си се цедя 5 пъти на ден, запушвам се поне веднъж седмично с Т, сега съм на антибиотик....... Не ми е писнало, но се чувствам изморена и явно не съм сама, а това успокоява. 

здравеите мами
аз също кърмих до 1,8 моя син
 след година кърменето стана игра за него постоянно висеше на цицата по цела вечер си беше на нея
сега е на 4 години когато го отказах му натиках шише с биберон и кисело млеко тои не иска аз тикам в устата свикна и досега като заспива ляга в леглото вземе шишето смуче бибероната а ръката му е върху гърдата ми така се успокоява и много бързо заспива но важното е ръката му да усеща моята гръд така е откакто е отказал кърмата
ако не заспива с мен , а с баща си държи го за ухото
незнам кога ще хвърли шишето и ще се оттучи от тоя навик , но пък в градината заспива без нищо
 

Здравейте  всички мами кратко и дълго кърмещи!

Ивелина Атанасова,  мила, бях в същото положение с големия син, на същата възраст на твоето бебе. Реших да го отбия по абсолютно същите причини, които описваш. ТОй се будеше на 30 мин понякога вечер, това ме изцеди. Този проблем не успях да го реша и започнах да давам кисело мляко от шише. Отби се на 15 месеца.
СЪЖАЛЯВАМ, че го отбих и не намерих решение за нощното събуждане. Пробвах доста варианти - спане с баба, с тати, гушкане, песни. Не стана и го отбих. Обаче човечето продължи да се събужда самоче се успокояваше с цокане от шише, а не от цицата. ... Е, жалко за отбиването, можех да го кърмя още...
Сега кърмя малкия също често, но съм решила да пробвам още повече начини да го докараме  само до 2-3 кърмения през нощта.
Ей това е изтощително за мен най-много - нощните дежурства... Иначе кърменето е чудесно взаимооношение с малкия или големия бебок 

И аз искам да махна част от кърменията обаче то са ревове, протести и на мен ми дожалява като знам колко трудно ми тръгна кърмата след секциото, запушените канали, рагадите в началото и кошмарните 4 месеца, докато потръгнат нещата ми става жал от "досада" да спра да го кърмя сега, когато всичко се отреголура най-сетне и кърмата ми тръгна. За огромно мое съжаление не съм от на-млеконадойните  мами въпреки всичките ми усилия, може би затова малчо сучеше по-начесто,когато беше бебе (през около час-два) и си му е останал навика. Може и зъбките да са, знам. Важното е че успяхте да ми вдъхнете кураж да си седна на дупето, както казва татко  ми  и да потърпя мъничко, може би когато проходи и започне да открива по-спокойно и свободно света около него, Марти сам ще си разреди кърменията.

Гаргамелчо, аз като започна да пея или да чета приказки за Лека нощ и ми бъркат в устата, силно впечатлен е от зъбите ми и ако му позволя може по цял ден да ми рови из устата и да ги узучава 


И аз работя удома, от самото начало, превеждам, винаги ми е било приятно, развива ме по някакъв начин и се чувствам полезна. Освен това уча, реших че ще ми е скучно нищо да не правя цяла бременност, а бях твърдо решена да не се натоварвам с проблеми и отрицателни емоци на работа и излязох в болнични и записах магистратура, остана ми защитата само, голям зор е с прохождащо бебе да се правиш на студентка ама нищо И съм самичка, бабите ни са много млади и работят. Обаче идеята е не да се оплаквам и да ви занимават с глупости, а да ти споделя, че и аз имах съзщите проблеми, със запушването конкретно, и все още имам понякога и пия Лицитин на Валмарк от 1200мг, единственото, което ми помага. Щом каналчетата ти се запушват постоянно пий си по една капсулка на ден превантивно, би трябвало да ти реши проблема.

Не! колкото времето минава, толкова аз самата ставам зависима!!! Сигурно на него му омръзва 

Аха, много ми е досадно понякога, особено когато имаме други планове с таткото вечерта, а малката пиявица все не ще да заспива и ми виси по гърдите. И най-същественото, което ми тежи: главното му удоволствие, докато суче, е да тероризира другата гърда, да я щипе, дере с нокти, пляска и т.н. И няма такъв филм да му предложа само едната страна, а другата да си я скрия недостъпна за ръцете му - ще опищи целия свят!
Та затова има моменти, в които се замислям дали да не огранича кърменията, които засега са неизвестен брой за денонощие. Но ме спира мисълта с какво ли тогава ще го умирявам... и много бързо размислям Благодарна съм на съдбата, че най-после започна да се буди само 2-3 пъти през нощта, за повече засега не смея и да се замислям.
Ако трябва да съм честна, и аз съм пристрастена  Понякога се въртя в леглото и се чудя защо не мога да заспя... и по някое време осъзнавам, че съм го оставила в креватчето му (макар че обикновено спи при нас) и много ми липсва сукалчето.

И на мен ми писва понякога, когато нощните кърмения станат повече от 3-4 за нощ, идва ми малко прекалено . А откакто започнаха да никнат зъби/ вече 3 месеца/ гърдите ми са постоянно в рани. това естествено е неприятно като усещане, особено в началото на сукането и след като се насуче ми идва да вия от болка. Но скоро няма изгледи да се отбием, шише не признава. Както повечето описани тук кърмачета и моето знае как да си извоюва достъпа до циците - отваря едно гърлище , включва на помощ нокти и юмруци и съм само нейна, нямам друг избор Но от друга страна хич не ми се иска да идва момента на отбиване, определено ще ми липсва и ще ми е тъжно.

Понякога ми омръзва, да. Има дни, когато е кисела и иска да суче всеки час, покрай растежа на зъбите-тогава ме заболяват зърната, кръста ми измръзва от постоянното надигане на блузата, в такива моменти има навика да щипе другата гърда и да ме рита където свари. Признавам, че съм опитвала да й отвлека вниманието от кърменето, но засега без успех- нон стоп сме заедно и е свикнала, че когато поиска ще има "папо".
Понеже няма на кого да я оставим и да излезем вечер, приспиването на гърда не ми тежи, дори ми е много лесно и удобно 
Но не смятам да отбивам насила, когато тя реши-тогава. Аз също съм пристрастена, само като чуя как сладко казва "пааапа" и видя усмивката й, примирам от кеф

Само няколко пъти ми е омръзвало и то не точно омръзвало, ами съм била много изтощена от безсъние. Иначе - не. Все още на година и четири се буди поне по 2-3 пъти и суче непрекъснато. Последния път като поиска, обикновено към 5ч. примерно - та до 7-8 не спира. ей тогава ми писва понякога, че не мога да се обърна

Честно да си призная на мене не ми е минавала такава мисъл. След 4 дена ставаме на 1г и 6 мес. и ми се иска до 2г. да го кърмя. Когато беше на 1г 2 мес. една седмица ме хапеше и ревеше / мъчеха го първите кътници/, ревях, че му е тежко, уплаших се, че може да се отбие рязко /това ме съветваха роднини/, но аз се преборих и той , разбира се, се пребори! Бях много горда с този успех. След прекарани 2 кърмачески стачки исках да се справя и с онова положение. Ако знаеш колко ми беше тежко...
Много ми пасна мисълта на една печена мама форумска, че до 2 г. детенцето има много нужда от мама и от цокането. Единствено искам , дай боже още 2 дечица и искахме да побързаме, но реших, че ще почакам до втората му годинка. Само по този повод съм си мислила, че кърменето ме спира да забременея отново.
Действай както те учи сърцето ти! Така постъпих с тежката "хапеща" стачка, а можеше да я използвам като случай за отбиване.

Да, понякога омръзва Също така понякога ми омръзва да иска да ми каже "само едно нещо" точно на мен, всеки ден, по много пъти на ден. Понякога ми омръзва да повтаря едни и същи желания до втръсване ('Може ли само днес, само за малко в парка?' - всеки ден, по няколко пъти).

Понякога омръзва Не само с физическата страна на кърменето. Просто понякога (мисля аз) на всички ни се приисква за един мъничък миг да имаме старата свобода отпреди детето, когато никой не е зависел от нас и нашето ежедневие не е зависело от някой с ръст под 1,10м, който има различни от нашите идеи и желания, но пък огромна воля да ги налага по един много мил, но неотклонен начин.

Това е съвсем нормално и не е причина за притеснение. Просто сме хора

Ако приятното чувство и удоволствието от връзката с детето при кърменето надделяват над моментите на лека досада - всичко е наред. Ако не, продължавай напред по нови пътища, за да бъдете всички доволни и щастливи
(иначе казано - търси нови начини да намалиш кърменето, за да можеш и ти да се чувстваш добре, ако прецениш, че детето и ти няма да страдате физически/психически от това)