А някой знае ли какъв е пътя- процедури, цени ? Къде във Варна например ?
- Публикувана: 25 март 2008, 12:53 ч.
- Последно мнение: 16 апр. 2010, 14:08 ч.
Донорска инсеминация
Трудно започнах , ама . Пухи , поздравявам те за решението . Ти си смела жена . Направи нещата както сметнеш за добре . Сърцето на жената говори повече отколкото разума . Аз например се ядосвам на жени , които са сами , живеят сами , имат възможности , а не се решават на подобна крачка . Имам приятелка на 38 е . Работи много доходна държавна работа и стои сама . С празни ръце и празна душа . Пожелавам на теб , мила , ръцете ти да бъдат пълни , душата и сърцето ти също .
Благодаря много за разбирането на всички. Честно да ви кажа, колкото повече времето си минава и се опитвам да се настройвам за това, толко повече ме става страх. Аз съм от провинцията...хората се познават...доста са консервативни. А дали ще се справя? Как да кажа на родителите ми? Много, много въпроси. В момента откровено казано се опитвам да говоря с един приятел. Не съм влюбена в него, но се разбираме. МИсля си, че за едно дете ще е много по-добре да има баща, дори и да не е мой съпруг. Някакви последни опити за повече нормалност в моя живот. Много искам дете..дори повече от едно и съм много, много объркана. Извинете ме.
Розичка, писах ти на лични...съжалявам, но не знам клиниките във Варна. Честито Възкресение Годподне! Аз вярвям, че Той ни помага в трудни моменти.
Розичка, писах ти на лични...съжалявам, но не знам клиниките във Варна. Честито Възкресение Годподне! Аз вярвям, че Той ни помага в трудни моменти.
Ако все още вярваш, че ще намериш любовта, дай си още време. Но ако не вървят в тази посока нещата, наистина помисли да не оставаш сама. Повярвай ми, познавам такива жени - типични стари моми, съвсем сами, озлобени, нещастни, без особен смисъл в живота. Но познавам и щастлива такава жена, която си купува каквото поиска и си угажда за всичко. А познавам и една жена, която мислеше дали да не пробва варианти, но в крайна сметка се ожени и си имат дъщеричка- на 37 я роди. Помисли какво е най-важно зе теб в този момент. Това е твоят живот. Имаш много скруполи и притеснения и това е нормално. По-добре не слушай съвети, а сърцето си.
Напълно подкрепям, че трябва да слушаш сърцето си. Защото когато ти е тежко, когато си сама и къщата е празна, съседи и познати няма да избършат сълзите ти. Всеки си е у дома и си празнува празниците. Не трябва да те интересува кой какво казва-да си приказват, това им остава! Но няма по-прекрасно чувство, по-пълно и по-непроменливо във времето от майчината обич. И да усещаш и да се чудиш как с всеки изминал ден обичаш детето си повече и повече. Даже и за мечтите се изисква смелост. Каквото и да решиш, нека имаш много късмет и едно прекрасно малко гукащо вързопче накрая, което да даде смисъл и посока на живота ти. И наистина, когато дойде Любовта, тя ще те приеме и с това, което е част от теб!!!
Благодаря за отношението на всички. Всяка от тези гледни точка е правилна сама за себе. Изглежда за мен в момента приоритета е дете. Няма за кога да чакам вече. Вече не се пазя, пък каквото стане...аз искам да стане. И след като този мой приятел, в който не съм вюбена, не сме и точно гаджета, но се разбираме се съгласи да не се пазим, може и да стане нещо. По всичко личи, че много ще си усложня живота, ама какво друго ми остава. По-добре от него, отколкото от донор. Поне засега. Поздрави на всички.
О, Пухи, щом се е съгласил значи има чувства към теб, в смисъл не че е любов, но те уважава и харесва, което засега е достатъчно. Нещата ще се наредят, толкова е хубаво да си бременна, с голямо тумбаче, да си мама.
Пухи, непременно ни пиши. Нека има много радост и усмивки за теб.
Пухи, непременно ни пиши. Нека има много радост и усмивки за теб.
Пухи, и аз искам да те подкрепя. Ясно е, че теб на първо място е да родиш дете. Тогава го направи. Дано се получи по естествен начин с този твой приятел. И дано той е истински Човек и поеме отговорността да бъде баща на детето ти. Но ако въпреки не-пазенето, не стане до няколко месеца, опитай инсеминация с донор! По-добре да си имаш детенце, макар да не знаеш кой е бащата, отколкото да останеш без дете. Не мисли какво ще кажат хората. Това не е важно. Важно е ти как се чувстваш и какво искаш. Родителите ти ще те разберат. В началото може да са шокирани и да реагират... странно, но сигурна съм, че после ще те подкрепят. И наистина любовта идва понякога по-късно, но ако тя е Голямата Любов, това, че си с дете няма да има никакво значение. Бъди силна и направи най-доброто за теб! Желая ти късмет!
Да, съгласна съм в определени случаи. Аз нямам съпруг. Имам партньор, който все още не мога да нарека гадже. Нещо като приятел, но не само за секс. Излизаме заедно и т.н. Той каза, че иска дете и сега не се пазим, но нека мине малко време да видим какво ще стане. Не съм си представяла, че това е правилният начин, но при дадените обстоятелства е по-добре той да е бащата, отколкото донор. Но ако се стигне до донор, не бих могла да си представя да скрия от родителите ми. Ще ми станат прекалено много тайни..не стига, че няма да знам кой е бащата. Но пак се съгласявам в определени случаи дори е по-добре да не знаят много хора за евентуалната инсеминация.
puhibg аз съм на много по малко години (не го казвам в смисъл 4е си стара) и съм решила точно по този начин да забременея.От 17годишна мечтая да имам едно сладко бебече,което да дарявам с цялата си любов.Но за съжаление,не мога да срещна мъж който да иска същото(всъщност срещнах го ,но в един миг се случи голям обрат и останах и без този мъж) НЕ живея с мисълтта какво ще кажат хората,защото не те са тези ,които могат да останат без дете и без да чуят думата "мамо" ,а аз. Да ,наистина лошо е 4е детето няма да има баща,поне не и такъв който да познава,но ще го има него самото..... Аз те подкрепя изцяло и ако го желаеш мога само да ти кажа ДАВАЙ СМЕЛО И УСПЕХ 
