- Публикувана: 26 март 2008, 11:21 ч.
- Последно мнение: 26 юни 2008, 17:48 ч.
Вярвате ли в суеверия, уроки, баене?!
Вярвам и в урочасването 
Вярата в подобни неща само натоварва човек. Имам близки, които по цял ден се чудят кой им е направил магия, самонавиват се, създават си сами проблем, а не искат да погледнат реално на нещата. Май така е по-лесно, но за мен това не е вариант. Що се отнася до детето, много се дразня, когато за киселото му настроение се дават свръхестествени обяснения. Почват се едни въпроси: "Ама, какво му е на детето?", "Да не го е погледнал някой?", "Ние едно време така патихме от очи?" и други простотии, които нямат нищо общо с колики, гладно бебе, недоспало бебе или друга реална и логична причина. То излиза, че е по-добре да му измия очите вместо да нахраня гладното си бебе, например. Бях стигнала дотам, че само дебнех някой да не му измие очите, даже бях забранила. Естествено детето ми не е останало неумито. Та това е от мен.
Не вярвам в магии, баене и разни подобни, но вярвам в силата на мисълта и че човек трябва да внимава в каква посока насочва мислите и желанията си, да се старае да ги пази чисти и положителни и да се освобождава от лошите такива. Вярвам, че оставяйки се на страхове и отрицателни емоции човек понякога много може да навреди сам на себе си.
Аз лично не вярвам в подобни... хм средновековни простотии.
Всичко си купих на детето предварително и повярвайте ми... това си е истинско удоволствие, жалко за тези, дето са го изпуснали! Никакви сини, червени, пембени мъниста и конци, нищо.
А и много ми е смшно като каже някой, че сме били християнски народ... с толкова суеверия и бабини деветини не знам точно кое ни е християнството?...
Всичко си купих на детето предварително и повярвайте ми... това си е истинско удоволствие, жалко за тези, дето са го изпуснали! Никакви сини, червени, пембени мъниста и конци, нищо.
А и много ми е смшно като каже някой, че сме били християнски народ... с толкова суеверия и бабини деветини не знам точно кое ни е християнството?...