Мами в майчинство, как се справяте?

и аз май съм от този отбор. И аз имам същите затруднения, все споделям с мъжа ми това, че ми е трудно.Вече 2 седмици не съм излизала, защото дъщеря ми беше болна и вилня из къщи. Сама се справям с нея - таткото излиза в 8 и се връща в 19 и аз съм по цял ден с Елена. Имам много хобита, обичам и да чета, рисувам, занимавам се с приложна работа, написах 2 книги,но проблемът е, че дори един весник не мога да прочета през деня. Тя не се заиграва сама - иска аз да играя все с нея, не стои сама в стая, трябва вседа ме води някъде за ръка, и когато аз приседна до нея, за да почета, а тя да погледа примрно някоя книжка - това е мисия невъзможна. На гости да отида - абсурд - тя не сяда, пищи, мрънка, търчи и аз едно кафе не мога да пиина. Имам риятелка с бебе на 9м. до нас в блока, виждаме се всеки ден, ама аз не мога крак да подгъна, постоянно съм с бебка, а нейния син още не ходи и тя пие кафе спокойно например. С приятелки се срещнах няколко пъти миналия месец след 8ч. вечерта. тя си ляга в 8 и аз я оставям с таткото, но като разбере, че ме няма скача, вика, направила мъжа ми на луд. Ще се гледаме до 2 и половина и после на градина, а аз на работа, но честно да си кажа не знам как ще издържа...Не че се оплакам ама нито на заведение можем да отидем, нито гости да поканим щото аз все с нея трябва да се занимавам иначе мрънка и иска страшно много внимание и енергия. А ние май ще си имаме и второ бебе, та аз не съм от най-енергичните точно сега. Не знам още ама май ще правя тест Та тогава как ще е не знам, ама живи здрави!

Тогава лудницата ще е пълна, бъди сигурна. Каката тамън бе започнала да е самостоятелна, когато се появи бебчо тя се върна доста назад, за да търси внимание и сега дори и тя не играе сама, а още не могат да играят заедно без надзор. Сигурно сте прави, че хем ме боли, хем ме сърби, макар че не съм съгласна, просто споделих как се чувствам и съм сигурна, че не всички майки, които виждам по градинките са със здрави нерви и им е много приятно това да нямаш дори една минута без дечицата...

Добре си направила, че си споделила. Аз лично копнея поне за 20тина минути на ден свободно време без детето, но уви не ми се случва. Много хора, ме убеждават, че това са най-хубавите моменти, аз обаче все не мога да видя хубавото на това 2 седмици да не излизам и да съм постоянно само с детето. Аз ли не съм в ред, не знам ама така се чувствам. За мен е по-важно децата да имат едни нормални, щастливи и пълноценни родители със здрави нерви. За съжаление обаче аз това съвършенство не мога да го постигна - нито съм кой знае колко щастлив човек, нито съм със здрави нерви...уви.

Момичета,
много добре ви разбирам, всяка майка е имала такива моменти( които сякаш продължават цяла вечност), но сега от позицията си на майка с малко по- голямо дете от вашите, мога единственно да ви успокоя, че всичко е временно и скоро ще премине.
   След, като дечицата ви станат на 3-4 , че и повече годинки ще имате повече време, а те ще са по-самостоятелни, ще може да излизате по гости, ресторанти и т.н. А след още някоя годинки , като станат на 6-7 то  те ще са ви вече другарчета и добри приятелчета. Всичко отминава и просто в трудното и еднообразно ежедневие си повтаряите, че всичко това е само временно и трябва просто да се изживее.

Аз се справям.Единственото  нещо за което не ми остава време е да си почивам,обаче не се оплаквам.

Според мен много по-лесно е да се справяш с детето, пералнята, прахосмукачката и всичката домакинска работа, отколкото да те няма в къщи по 9-10 часа, защото си на работа и после да те чакат детето, пералнята, прахосмукачката и т.н. и т.н. Всеки разбира нещата по различен начин 

Честно казано още не ми е втръснало, но гледам да не говорим само за деца. Когато се събираме с майки в градинката говоренето за децата е набързо и си бъбрим по други теми. Срещам се и с приятели, но не говоря за детето, все пак и аз искам разнообразие.

Много добре те разбирам. И аз по цял ден сама си гледам малката. Това разбира се не ми пречи, имам самочувствието, че се справям доста добре и не искам друг да я гледа. Имам обаче моменти в които искам да остана сама със себе си - да си пия 30 мин. кафето спокойно или да си направя маска на лицето и да почета книга. Това, че съм се десоциализирала ми пречи. Вечер досаждам на мъжа ми и говорейки как Ния си е изяла всичко, какво ново е научила и как отново не е искала да стои на гърнето, забелязвам, че той от умора е заспал. В такива моменти се сдухвам и се чувствам някак сама. Тогава ми се иска да поизлязя с приятелка и да проведа някякъв разговор, различен от ежедневието ми. От друга страна обаче си давам сметка, че връзката, която имам с малката е много силна именно поради тази причина и че това е един шанс да изживея едно второ детство.

след като бяхм екаталясали с първото дете в буквалния смисъл сега ми е много по лесно с двете. сама ги гледам, създадох им режим, сами се приспиват, а аз живнах поне в къщи. много е лошо като няма баби които да вземат чат пат децата родителите да си починат. ама всеки мисли за себе си явно в днешно време.

Справям се с доста усилия. Няма помощници, не ми остава лично свобдно време-само, когато детето спи, но тогава какво по напред да свърша...Но пък като видя детската му усмивка забравям за еднообразието и досадните ежедневни задължения.
Вече времето се затопля, може да излизаш на кафе с приятелки на вън, някъде където децата могат спокойно да тичат. На мен като ми писне пълня чантата с ядене,памперси  и играчки и заминаваме на дъъълга разходка, срещаме много познати и накрая и двамата сме доволни. Радвам се, че зимата е към края си, защото почти бях психясала. 

Обичам да съм с детето и две години изобщо не ги усетих кога минаха - сега се замислям за второ

та след това като започна да работя-да не си прекъсвам кариерата

Ами гледам бебо, по4иствам в къщи, пера, пазаря, готвя и др. Добре, че понякога татито ми помага или моята майка. Излизаме през деня на разходки навън, играем с бебо, гледаме ТВ, разглеждам в НЕТа.

Не е скучно 

взе да ми писва мнооооого това еднообразие, нито тати,нито баба,нито дядо, никой не ми помага. Не ми тежи нищо, освен еднообразието-поне сега като се затопли ще щъкаме повечко в южния парк.Изведнъж всичките ми приятелки забременяха и не им се излиза наникъде, бе още малко и поне да се върна на  работа

Изобщо до ри не ми омръзва са децата.Работата ми е гадна и прпедпочитам де си гледам децата.Пък и това е най-хубавото време,когато са мънички,невинни душички,нуждаещи се от майчина ласка.Ако има как изобщо няма да ряботя докато малката ми дъщеря не тръгне на градина.

 И аз не скучая, даже въобще не ми се почва работа. Предпочитам детето да ме прави на луда, отколкото някой шеф