Някой от вас осиновявал ли е дете на 7-9 годинки

Абе честно да Ви кажа този "студен душ" направо ме попари. Цала нощ си мислих за всично написано, особено в темата хайд парк. На някои съфорумки там им беше много шокиращ и смешен мотива ми за осиновяване на дете в тази възраст. Първо ще кажа малко за себе си, нямаме деца досега, защото учих първо 5 години за бакалавър и още 1,5 г. за магистър. През това време и работех, а също така с мъжа ми не бяхме достатъчно добре подсигурени материално и финансово за да предприемем крачка да си направим дете. След това започнах страхотна работа и още я работя, на висок пост в една фирма, и в началото просто за мен беше немислимо да имаме дете. Годините си минаваха и в един момент решихме да се оженим. Така и стана, междувременно и двамата напреднахме в работа, във финансите, изобщо да чукам на дърво живеем добре. Но липсва нещо в нашия живот за да го осмисли. Аз съм на 27 г. , а той на 31 г. Добра възраст, но за второ дете ми се струва, въпреки че в днешно време доста жени, като мен още нямат първо дете. Та отплеснах се за мотива, т.нар. "смешен", че искам да осиновя дете долу на години колкото нашата връзка. Замислям се за друго - какъв е мотива на другите хора, които осиновяват деца, ами предполаг на повече е, че не могат да имат биологични и няма нищо лошо в това. В техния живот липсва нещо и искат да премахнат тази липса - евала. Е в живота на мен и мъжа ми липсва детето, което не сме си направили тогава, преди 5,7 или 8 години, няма значение. Кое е лошото в този мотив. При нас това е липсващото парченце от пъзела. Сигурно сега отново ще започнат едни коментари, но на мен не ми пука, аз така ги чувствам нещата, така ги разбирам, просто не искам де ме съдите.

Ами защото не можеш да гледаш на детето като на заместител. Това не ти е захарин, който можеш да ползваш вместо захар ако си диабетик.

Напротив.

Я, се опитай да отговориш на въпроса: какъв мотив имате да родите дете?

Има ли рационален мотив за това?
Защо тогава трябва да има сто процента рационален мотив за да осиновиш?!

Тази потребност да даваш, да се грижиш, да приласкаваш и едновременно с това да получаваш ужасно много, е толкова дълбока и естествена! Няма нищо странно.

П.П. Ей, по-полека, куку, не с рогата! 

Ама аз така съм си родена, кво да правя, крия ги, ама не става.

Като искате две деца, направете си, ама детето да ви замества нещо, което не сте направили е лошо за детето, най-малкото е нечестно, щото тук не е като при забременяването - приисква ни се и си правим бебе. Това дете е живо същество, не е предмет, като се сблъскате с дефицитите от 7-те години в дома и проблемите, какво ще правите? Я първо попрочети темите за това какви проблеми имат малките деца и тогава си дай сметка защо са коментарите и ако не ти запука, ще е жалко.

За какъв заместител и на какво имате впредвид, нещо не ви разбирам заядливия намек.
Сигурно искате да ми кажете, че осиновеното дете, не е заместител на биологичното, което не можете да имате, или сега пак ще отворите едни усти. Айде, айде то човек спазва добър тон до едно време, но като имате комплекси си ги избивайте на друго място. Поне много ме радва факта , че много хора ми писаха на лични, да не обръщам внимание, и че много от тях вече само четат, тази част от форума без да пишат, поради такива злобни постове.

Не ми е заядлив намека, така си говоря. Не може да вземете дете, което да ви замести това, което не сте направили. Не е честно спрямо детето.

Не е въпрос на заместване. Май не четете или не разбирате. Въпрос на липса е. Това дете липсва в семейството и ще замести само празнина, а не неродено биологично дете. Ще бъде по-голямото дете на родителите, по-голямата кака или батко на плануваното бебе.
Не заместват ли повечето осиновени деца тази липса в семейството?

Кое е честно спрямо детето? Да остане в институция (защото всички знаете, че толкова голямо дете едва ли ще бъде осиновено някога), да не получи добро образование и да работи най-вероятно неквалифициран тежък труд?

Поне веднъж да се покажем истински християни и когато мислим за доброто на детето, да помислим наистина какво е добро за него!

Еееееееееее не мога да повярвам, че някой най-накрая ме разбра.Тук не става въпрос за заместване на деца,а на празнина в семейството. Бях се отчаяла, че или аз нещо не казвам както трябва и не съм в ред, или че никой не иска да ме разбере.

   

А, какво четат? Злобните постове ли?!

Ами явно да, не е коректно да копирам част от личните съобщения, за да ви убедя в това което казвам, защото не обичам да говоря просто ей така празни думи, но мисля че това не е по темата и спирам

По темата вече Ви дадоха много ценни съвети, независимо от тона.
Дали ще ги използвате, само Вие можете да решите, това никой не може да Ви убеди, ако сама не отсеете полезното.

От опит ще кажа, че ако преди година и половина някой ми беше казал тези неща за по-големите деца, щях да си спестя много тревога, много неправилни тълкувания на определени реакции и съответно и детето щеше да спечели с една много по-спокойна майка.

И без това, ще трябва да откриете много неща сама за детето, ако в началото сте по-подготвена, е само Ваш плюс.
Подчертавам, че детето от обичайната за него среда - институцията и вече във Вашият дом, ще се промени много и ако има моменти, когато тази промяна не е положителна, не бива да се плашите. Може да се наложи да запълвате съществени празнини в знанията, уменията, поведението в общество, възприятията, навиците и най-вече в емоционалното развитие на детето.

От поредицата непоискани съвети: ако имате възможност, планирайте поне 6 месеца престой у дома с детето. Дори в момента да Ви се струва прекалено, Ви уверявам, че то ще има нужда, а и вие. Връзката с дете, което може и да знае думата "мама", но не усеща значението й, се изгражда бавно.

Наистина получих много ценни съвети, за което сърдечно благодаря, а за престоя вкъщи се надявам да е две години, въпреки че с работата, и година майчинство ще ми е много. Та ако успея живот и здраве да съчетая майчинство 2 в 1, с голямо осиновено детенце и с бебе ще ме пишете майка герой Но засега имам върху много неща да разсъждавам, и първо ще отидем с мъжа ми в дом да видим какво е положението в реалност и тогава ще има какво още да кажа, вече с реална представа за нещата

Не знам дали да пиша в тази тема, аз не съм осиновила голямо дете, но ако бях решила със сигурност щеше да ми е безценен опита тук.
Май пиша, защото се засегна въпроса със заместването. Мисля, че  едва ли някой си мисли буквално- ще заместя..... с осиновено. Дали след безрезултатни опити, дали след аборти, тежко раждане  или починало дете. За много хора моето решение (повечето знаят случая) изглежда точно като стремеж за заместване. Давах си сметка, че не е.Ако трябва с две думи да го кажа- то имаше нужда от мен и аз от него.Пък и кой ти мисли тогава рационално- някой беше казал това преди мен...
На практика нещата се случиха бързо и трябваше просто да подтисна болката си. И без това не я изказвах.Но тогава не си давах сметка за това.
След 15 години осъзнах, че не съм я изстрадала.Плащах висока цена, сигурно и детето ми е плащало.
Казвам си , сигурно така е трябвало да стане...
Дали някой може да предотврати, това, което е писано?

голди. някои от жените тук могат да има свои биологични деца. но са решили да осиновят. недей слага всички под един знаменател.
а и не там е поантата. разбери, че децата в домовете имат големи емоционални дефицити. ако не сте готови да се борите с тях ще е трагедия и за вас и за детето.

мисля, че просто не формулираш правилно мислите си, не знам........някак си емоциите са много премерени, всичко е изчислено, звучи сухо. може би това и ни стряска.

аз донякъде те разбирам, живея от 20 години сред хора с подобен манталитет. донякъде съм го придобила и аз. и аз чаках много дълго. не заради себе си, просто отговорността ми се чинеше много голяма. и ме беше страх. все не намирах подходящия момент, все мислех, че не съм оправила окончателно живота си за да имам дете и да мога да му дам всичко.

съдбата ми изигра доста изненадващ номер и нещата се решиха за 24 часа. нямаше не искам, нямаше не мога. трябваше да взема решение и то веднага.

сега съм благодарна. предполагам, ако бях се огънала, сега все още щях да се чудя. всеки узрява по свой начин за тази стъпка. важното е да е наистина наясно какво прави, защото няма как да върнеш после времето назад.


пак ще повторя съвета си. идете в дом, вижте децата, попрочетете тук из форума някои теми. единственото, което е от значение е, когато вземете детето в прегръдките си да усетите и знаете, че това е вашето дете, вашето собствено. завинаги.
и че ще се борите за доброто и щастието му с всичката сила и обич, която имате.
след като толкова сте чакали по обективни за вас причини, подходете и към това си желание по същия начин. бавно, методично и последователно.
скоро ще има обучение за кандидат-осиновители. хубаво е да вземете участие в подобно начинание. има една прекрасна книга за осиновяването. казва се ПЪРВИЧНА РАНА. намерете я и я прочетете. колкото е по-голямо едно дете и колкото по-дълго е било в дом, толкова повече нужда ще имате от добра подготовка. то е живяло в нищото. трябва да сте подготвени за това, доколкото човек може да бъде подготвен за толкова болка и мъка.........