ФЕВРУАРчето сьс весели очички, гука, пее ... и ни радва всички!!!

Добър вечер момичета, БЕНИ Ф надявам се да ти мине всичко по-бързо, защото е кофти да те боли нещо ..... Много сте сладки на симката
evelinar благодаря  много за оценяването ти-надявам се по този начин да въздействам и на другите около мен и да виждам повече усмивки ........  Успех на конкурса и весело парти   
    Благодаря на всички ви ,много сте сладки и се пазете !!!   
МИРКАМ не се отчайвай- нали ни имаш нас - кураж и не се отказвай да кърмиш ,всичко ще си дойде на мястото 

Бубе, Евелинка,Голдънче и Галадриелка благодаря ви за отговорите - незнам пих парзацетамол, но главата не ме отпуска.Ох, дано по- бързо мине.
Евелинка - успех на конкурса!
Лека вечер на всички!

Мами, кажете моля, колко е нормалната температура при бебето? Че нещо не се сещам  .
Днес ни биха ваксина и ми се струва, че Емо има малко t*.

de3demonka 36.8 - 36.9 Т Дано да няма!

Каква ваксина му биха? От тези от ХЕИ?

Бубенце миличка,много ти благодаря за подкрепата.Ти си едно от най-слънчевите същества,които съм срещала,макар и само виртуално .

Просто мен май ме е подгонила депресията.

Дездемонка,мисля,че е нормално да има някаква реакция след ваксина,не е задължително де .Чувала съм,че децата вдигат температура след ваксина.Можеш да пробваш с Панадол например,ама все пак се посъветвай с педито.

Хайде и ние в новата тема Благодарности на Лейди и Бубето 
От вчера искам да пиша, но не остана време. Та по ред- дано се сетя за повечето неща
За нощното хранене- Георги сам се отказа в края на втория месец и започна да спи по цяла нощ, но след шестия, когато започнаха да му никнат зъбите започна да се буди и най-лесно се успокояваше с гърдата.По-скоро се успокояваше отколкото да се храни.
За снимките- и на Драгончето, и на Галадриел, и на Бени Ф-госпожиците са големи сладурки пу-пу,лекичко ви завиждам, че ще можете да си ги контите като кукли , като гледам какви неща има по магазините за момиченца- то са роклички, полички,фибички,, шнолички ..а пък ние с момченцата- само панталони и някоя ризка най-много за разнообразие. Галадрриел, струва ми се, че Рая е взела твоите очи
За повръщането- Камен се храни много лакомо, прекъсвам го поне два пъти по време на ядене,за да се оригне. Откакто почнах така да правя не е повръщал.
Тази сутрин Камен се събуди с почти залепнало оченце от жълт секрет. Звъннахме на педито и тя поиска да го види- тук е мястото да похваля мъжа си  - сам заведе детето  на преглед, лекарката поискала и да го премерят и претеглят, защото не сме го водили на консултация на 2месеца, а смятахме мерки и теглилки да направим като го заведем за ваксината. Та нашия тате събличал, обличал, че даже и с другите бебета се запознали Купили са капките за очи и си дойдоха след час и половина. Аз и Георги останахме у нас , че и двамата сме сополиви, а сутринта беше минус 2градуса и не ми се искаше да го извеждам, а освен това и на последния преглед такъв цирк направи, че не ни се рискуваше пак да съберем погледите на половината поликлиника Втория месец Камен е наддал 870г и 3см- сега е 5 700г и 57,5см (дундьо мамин )
За ваксините- ще слагаме Пентаксим, дадохме парите на педиатърката, тя ще купи и трите и ще ги съхранява в хладилника в нейния кабинет.

Евелина, приятно изкарване на празниак, със сигурност ще е весело

Миркам, пък и към другите мамчета, които се притесняват, според мен спокойствието в отглеждането на детето е половината от успеха Малките душици усещат настроенията ни, ако сме уверени и те са по-спокойни, ако нервно и припряно действаме и те се изнервят.


Ей това и на мен ми е голям проблем - откакто родих ама как един грам надолу не мръднах беееееее...Имам да свалям 16кг от изходно положение преди втората бременост и още седем наследство от първата.Идея нямам какще ги  преборя цели 23кг . Мъжът ми казва, че като дойдат снахите хич няма да се усетя как ще ги сваля , ама аз викам, че тогава ще ми е все тая за тези 23 кг , искам сега да ги нямааааа

Хайде, лека нощ от нас

Ефросинка и ние сме така от 2-3 дни бебо още докато се храни и изведнъж залива цялата ми гърда с кърма сякаш си я е държал в бузките. Най-странното е, че просто продължава да си папка все едно нищо не е станало  .
Днес видях най-тъжните очи на света. Бебчо толкова много плака от 18 до 20:30, че сърцето ми се скъса. Не знам гладен ли е, коликили са какво е, но като започнах да го кърмя той ме гледаше право в очите и сякаш искаше да ми покаже колко много страда, а очите му бяха целите в сълзи (нищо, че е толкова малък), а челцето му се беше сбръчкало от плач  сякаш казваше "Мамо помогни ми, много ме боли".  .

И аз се присъединявам към вас!Как да ги борим тия кила,кърмейки?Давайте идеи!


Джой,пророних си няколко сълзички на поста ти!И на мен ми се къса сърцето когато на детето нещо му има!Тъжни детски очи са най-тъжното нещо според мен!

Искам да ви питам и аз нещо-ръчичките на вашите бебета студени ли са?На Миа вечно са и студени,вечно!Мисля,че на Тони не бяха и се притесних малко.Тя и без това ми е една такава бледичка,дали пък е нормално ?На слабо оросяване ли се дължи,на какво ли?

Иначе тази вечер си проспа времето за коликите и и се разминаха.После я изкъпах,хапна и си заспа сладко.А  аз успях да си напиша един реферат и да сготвя!Сега ще почивам,да видим докога?

Запис и от мен в новата темичка!
И моите очи се напълниха със сълзи при мисълта за тъжните детски очи 
За памперсите - аз ползвам Хъджис 2 - много мекичка е материята, като плат, на кръста не пропускат, но около крачетата, понеже са по-широчки и понякога пропускат, когато е наакана, но това е така, защото тя рядко ака и обикновено е в по-голямо количество, та памперса не може да го побере. Иначе тези, които са по-тесни - примерно Памперс и Либеро - другите, които съм пробвала - оставят дълбоки отпечатъци в нежната кожичка и като цяло материята е по-груба. С Либеро като бяхме, веднъж тя се изпишка на отворен памперс и той не можа да я попие нормално, а голяма част се плъзна и изтече навън, а така като стане се намокрят съответно и дрехите по-нагоре.
За грамажите - това е, което аз зная: трябва да яде 1/5 (на денонощие) от теглото си първия месец, т.е. ако тежи 5 кг. то 1 кг. на ден, от втория до 4-я около 1/6 от теглото.
Хайде, лека, че не се сещам друго засега. Отиваме да лягаме - тя си спи дълбоко в слинга ми, дори главата и виснала сега като погледнах, но явно не и пречи, щом виси в мама - ох, важното е на мама да и тежи и да и се откъсва рамото от този слинг 
А това е мойта хубавица по-долу 
и се сетих сега какво щях да ви питам - как да оправя това сладко гащеризонче, че уж го изпрах на ръка и всичко беше наред, но като изсъхна, червеното зацапа бялото    Преди много време една мама беше дала съвет как може да се оправи това, моля помогнете, че ще е жалко за хубавата дрешка!

Лейди благодаря за темичката!   Бубе на теб за красивото заглавие!  
Злато и на Емичка понякога са студени, не се тревожи, топлообмена на бебетата не е регулиран още. Попипвай гръбчето, или по скоро тила и малко надолу към гърба, там е показателно при бебетата.
Джой много ми стана тъжно... Дано нямате повече такива ситуации!
Килата почват да се свалят след няколко месеца, сега организма ги държи като запас за да има за кърмата. Иначе а денонощие се изгарят около 800 калории само за производство и отделяне на кърмата. Ще се свалят споко, и аз го чакам момента с нетърпение, имам още 10
Галадриелита много красива Рая, какви очи пу пу! Драгонче, Бени, чудно съкровища, много нежни!  
Бени и аз рева от глава и зъби още, все едно мен си описала, иде ми да си резна кочанчето. За сега стискам зъби, но и утре ако съм така ще пия нещо. Освен парацетамол можеш и ибупруфенови таблетки да взимаш, например Нурофен. Аналгин не се препоръчва никак! И на мен в родилно ми позволиха да пия Аулин за контракциите от които ревях с глас по време на кърменето, но тогава е друго, бебето поема много малко количество кърма и няма чак толкова да приеме от медикамента.
Алина ако не е късно, качих усмихната снимка на Емма, с по добро качество, ако не си ползвала другата за колажа още моля да я смениш, ако не, здраве да има!
Алиса нямам идея за грамажите, но благодаря за пожеланията и лека бременност и прекрасна рожба на финала!
Слънчице, когато докосваш бебето, миеш, масажираш или друго, трябва едната ти ръка да е в постоянен допир. В смисъл, мажеш и разтриваш с едната, трябва да смениш с другата, поставяш другата върху кожата (макар и на друго място) и тогава отделяш първата и така всеки път. Идеята е че бебетата се плашат от първоначалния допир, един вид като шок им действа защото не го очакват, ако отделяме ръце и докосваме много пъти за кратко време ги плашим доста. Дано обясних добре. И дано е това проблема ви!
За църквата, и двата пъти ми се скараха защо не съм отишла точно на 40 ден, макар сега с Емма да бях там на 41-я, ходело се точно на 40-я.
Някой беше питал за течовете от гърдите, аз с Ива течах около 2г, сега се надявам да спра по рано. Обикновено спонтанния теч спира около 2-3 месец.
Деси пожелавам ти от сърце да спрете с плача и да се радваш вече спокойно на детенце! И за да не ти тежи слинга си го намествай на самото рамо, на ръба на рамото, не като презрамка по средата на раменете, нито на врата (или по скоро не там където стоят пагоните  леле изтрещяла съм тотално ), как да ти го обясня  разгледай снимки и ще разбереш. Идеята на слинга е да не тежи, понеже разпределя тежестта по гръба.
Роси много ми е кеф е си щастлива! Аааа сетих се, чумичко що не дойде днеска?  
Ави за пръв път чувам подобна теория, а как се обоснова докторката? Защото от лактиране не се вдига Т със сигурност. Да не би да има съмнения за запушен канал? Ти как си, нещо някъде боли ли те? А зачервявания?
Лягам, спокойна нощ на всички ви!

Още не мога да заспя след днешната случка. И само като чуя някой познат да ме кара да отучвам бебо от носене на ръце. Моето бебе плаче много,но след като прочетох това реших, че ако трябва ще се схвана цялата, но няма да правя опит да го отучвам от носенето на ръце:
"Когато майката го оставя в самота, бебето не може да чувства, че тя скоро ще се върне и всичко в света става непоносимо неправилно.... То чувства, че като плаче някак си може да поправи положението. Но и това чувство изчезва, ако бебето го оставят да плаче твърде дълго, ако след този плач не следва никаква реакция. Тогава бебето потъва в безнадеждно, безвременно отчаяние... Новороденото бебе го поставят в кутия, служеща за креватче, и го оставят самичко, задъхващо се в сълзи и ридания, в съвершено неподвижно заточение (за първи път в своето безгрижно съществуване в утробата на майката и за милиони години еволюция неговото тяло изпитва тази плашеща неподвижност)... Бебето плаче ли плаче; неговите дробчето пламтят с обгарящия ги въздух, а сърцето се разкъсва от отчаяние. Но никой не идва. Без да губи вяра в „правилността” на своя живот, както и заложената в него природа, то прави единственото, което за сега при него се получава – продължава да плаче. Минава цяла вечност, и бебето се унася в сън. И ето че то се пробужда в тази безумна и плашеща гробна тишина и неподвижност изпищявайки. От краката до главата на неговото тяло го обгръща огъня на жаждата, желанието и непоносимото нетърпение. То плаче до хрипове в гърлото, до болка в гърдите. Най-накрая болката става непоносима, и воплите постепенно ослабват, затихват. Бебето слуша. Отвяря длани, стиска юмруци. Обръща главата си на едната страна, на другата. Нищо не помага. Това е просто непоносимо. То отново избухва в ридания, но преумореното гърло отново напомня за болката и хриповете, и скоро бебето затихва. То напряга своето измъчено от желание тяло и намира в това някакво облегчение. Тогава то маха с ръчички и крачета. Спира се. Това същество не е способно да мисли, не умее да се надява, но вече може да страда. Заслушва се. След това отново заспива. Някой е дошъл и го е вдигнал във въздуха. Супер! Отново го върнаха към живота... Всички мъчения, които са му се наложило да изпита като че ли вече ги няма и в спомените... Детето се наслаждава на вкуса и гладкостта на майчината гърда, пие с жадни устни топлото мляко, слуша познато сърцебиене, напомнящо му за безоблачното съществуване в матката, възприема със своя засега замъглен поглед движението и живота... То доволно суче от гърдата, а когато се насити изпада в дрямка. Пробужда се отново в Ада. Нито сладки спомени, нито надежда, нито мисли не могат да му донесат успокоение и напомняне на срещата със своята майка...

Неговата майка – една от тези жени, които след дълги размишления е решила да кърми бебето си. Тя го обича с всичката си непонятна по-рано нежност. Отначало й е трудно да остави бебето след хранене обратно в креватчето, и особено заради това, че то така отчаяно плаче. Но тя е убедена, че това е необходимо да се прави, т.к. нейната майка така й е обяснявала (а нали тя знае това), че ако се подадеш на бебето сега, то в последствие то ще порасне развалено и разглезено. Тя иска да прави всичко правилно; в някой миг й идва усещането, че това малко същество в ръцете й за нея е най-важното и по-скъпо от всичко на света. Тя въздъхва и поставя бебето в креватчето, украшено с жълти патенца и вписващо се с дизайна на цялата детска стая... Жената приглажда ризката на бебето и го покрива с извезано чаршавче и одеалце с неговите инициали... Майката се навежда да целуне гладката като коприна бебешка бузка и напуска стаята. Тялото на новороденото се разтриса от първия душераздиращ вик.

Тя лекичко затваря вратата. Да, тя му е обявила война. Нейната воля е длъжна да победи. Зад вратата се раздават звуци, приличащи на виковете на човек подложен на мъчение. Отчаяните вопли на бебето – те не са преувеличение, те отразяват неговото вътрешно състояние.

Майката се колебае, сърцето й се разкъсва на части, но тя не се поддава на порива и заминава. Та нали точно го е нахранила и му е сменила пеленката. Тя е уверена, че то, в действителност, от нищо не се нуждае, и затова нека да плаче докато не се измори.

Бебето се събужда и отново плаче. Неговата майка отваря леко вратата, поглежда в стаята, за да се убеди, че всичко си е по местата. След това тихичко, все едно се бои да разбуди в него лъжливата надежда за внимание, тя отново притваря вратата и бърза към кухнята, където работи. Плачът на бебето постепенно е преминал в разтрисащи стенания. Тъй като на плача не следва никаква реакция (независимо, че бебето очаква, че помощта е трябвало още отдавна да дойде), желанието да моли за нещо-си и да сигнализира за своите потребности вече се е отслабило и се е изгубило в пустинята на равнодушието. То разглежда пространството наоколо. Зад перилата на креватчето има стена. Светлината е приглушена. Но то не може да се обърне. И вижда само неподвижните перила и стената. Чуват се безмислени звуци някъде-си в отдалечен свят. Вечното разглеждане на перилата и стената се редува с вечно разглеждане на перилата и тавана.”
Не искам да ви разстроивам просто при някои бебета адаптацията с новия свят е по-трудна. Това е най-вече нещо като обръщение  към мамите на плачещи бебета. Гушкайте и успокоявайте бебчетата си. Това е всичко от което иматнужда за да са добре  .

Настръхнах!!!

Добро утро!


Не е късно!
Момичета, много се забавих с колажа, но се надявам ме разбирате. Мама ще дойде другата седмица за 3 дни. Тогава мисля да го завърша.

Хубав слънчев ден!

Добро утро JJOY защо ме разплакваш толкова рано сутрин  Браво на теб  И аз гушкамммммммммммм...............       Три пъти до сега сьм оставяла едната близначка да плаче сама ,ама си беше на инат........може би не  но вече не го правя ,тя също  И аз съм проверявала тихо    дали всичко е ок при тях в стаята ,но не съм единствена -предполагам ....
        МЕРИ    благодаря ти и аз не съм сложила снимка за колажа ,добре че те прочетох и ме подсети...
Лек ден на всички и много целувки на бебките   

Добро утро и от мен.
Пиша набързо защото имам багаж за стягане
Мери мила - вчера бях на зъболекар - слагаха ми коронката и сновях между стоматолог и лабораторията за да ми мерят коронката на зъбчето. Можех да дойда след 16ч, но се губеше смисъла. Ако знаеш само колко исках Със сигурност сте си прекарали добре Лошото е че в близките 2 седмици няма да ви видя бургаския отбор. Много много ще ми липсвате
Танинана все за теб си мисля от вчера като прочетох поста ти. Пожелавам ти от сърце бързо да я махнете тази гадна жълтеница. нас ни държа също повече - нали и ние се родихме 21 дена по рано Мисли си само хубави неща, всичко с беба ще е наред. 
jjoy бебчетата наистина са самотни когато ги оставяме да плачат, и на мен ми се къса сърцето, но понякога и те са малки манипулаторчета.
de3demonka бебета са с нормална температура до 37.5... И много зависи къде я мериш. Алекс е с постоянна 37С, мерим я в ушенцето. Най добре целуни с устни коремчето на бебето - ти сама ще усетиш топлината.
Трябва да бягам от компа - след 2 часа тръгваме за Смолян. Имам още багаж за приготвяне...направо съм в омагьосан кръг, но съм щастлива че отиваме на чист въздух. Да видим и шахматната супернепослушна надежда на Бургас как ще се представи на турнира.
Целувки и се надявам на работещ интернет в хотела за да ви пиша.
Много ви обичам