не знам какво ми става

Точно така
И аз в момента ги имам и двете , но се опитвам просто да не им обръщам внимание. Моят съвет като за начало (понеже знам, че не ти е до нищо в момента), една нова прическа (изключително лесно е!). Ама наистина нова, съвсем различна. Бъди смела и експериментирай, няма нищо страшно.
Пролет е!!

Започни да учиш някакъв език.Хем е полезно,хем може да ти стане хоби.

Много сме, май, обхванатите от пролетна депресия. И аз съм така и нищо не действа. Най-ми е забавано да чета вицовете във форума и нищо друго не ми се прави. А толкова неща са ми на главата и нищо не мога да свърша. Имам желание само да спя и никой за нищо да не ме закача. Но, и при мен всичко лежи на моите плещи, искам, неискам, се мобилизирам и действам. Май разходките са най-подходящи...

Ти сама усещаш, че трябва да си помогнеш сама.
Затова мобилизирай се, и го направи! 
И аз съм изпадала в подобни ситуации и състояния, но за кратко. И съм разбрала едно: колкото повече затъвам, толкова повече затъвам.
Ако отделиш 30 мин. за фризьор и видиш ефекта, после ще ти се прииска да отделиш още 20 минути вечер, детето като заспи. за маска за лице (примерно....). Постепенно ще се мобилизираш и мотивираш да отделиш и 20 мин да си лакираш ноктите...и т.н. и  т.н. вече ще започнеш да се харесваш и най-вече да се чувстваш добре.
Оттам нататък с кеф ще си намираш време за тези занимания, които те карат да се чувстваш по-добре и да излезеш от депресията.
Ако не се стегнеш, никой няма да ти помогне!  Ти сама си го разбрала. Имаш нужда само от един "ритник"   

Ако се окаже, че е пролетна депресия само с разкрасителни процедури няма да ти се размине. Най-добрият начин, според мен, е спорта, но резултатите не идват мигновено. В момента и аз съм на същия хал и от другата седмица се самоизпидирвам във фитнеса. Преди 2 години ми се отрази страхотно (не говоря за отслабване, а за ефекта върху психиката).

Предполагам ти е първо детенце при това мъничко. Усилията които иска отглеждането на мъничкото дете са специфични, постоянни, непрестанни. И като всяка всеотдайна майка даваш всичко от себе си първо за детето и ''ако'' остане време обръщаш внимание на теб самата на твоите нужди желания. Споко, и аз съм така. Гледаме се самички. Тати много помага, но кога ли си е в къщи. И се получава едно разминаване между това как съм изглеждала преди, как сега и всъщност как искам да изглеждам. Това определено изнервя. Липсата на време за хобитата ми също. Сега докато събера играчките почистя и сготвя, се повтаря същото в обратен ред. В един момент започнах много да викам по детето а то няма вина никаква, просто си е дете и ще прави бели, докато не порасне и се сдобие с ''акъл''. Но мъдрите французи са казали ''Трябва да запазиш присъствие на духа. Остани дзен.'' И вече така и правя. Зелен панталон съчетан с неподходяща по цвят блуза - Оставам Дзен, Обици официални с ежедневен тоалет - Оставам Дзен, С детето навсякъде - Няма на кого да го оставя - Оставам Дзен. Спортно облекло на работа - оставам дзен и т.н. Във Франция ми правеше впечатление че младите хора на възраст родители са едни такива смотани, докато по възрастните са изискани и много поддържани. Еми родих и разбрах защо.  Сега за мен е много по важно да съм семпло удобно облечена, отколкото грима и лака. По важно е да оползотворя пълноценно деня си (с дете времето се разпределя по строго), отколкото да съм с подходящото шалче, и най-важното детето да е топло нахранено, чисто, щастливо и лъчезарно - което коства на майката не малко усилия. На себе си казвам че трябва да се въоръжа с търпение и да изчакам ще порасне и тогава ще имам отново време за себе си.
И относно коментарите на околните, никога не съм се дразнила, всеки си има своя истина, аз вярвам в себе си и мнението на другите малко ме интересува и засяга освен ако не  е от много близък приятел. Желая ти да намериш отново хармонията, аз например често я намирам в слънчевите очички на моето Мими...

 

Но и ти трябва да искаш да си помогнеш и да погледнеш с други очи на живота си- твой е, уникален, не се давай на лоши настроения.

Ако сам не се харесваш и другите няма да те харесват.Направи нещо по въпроса,и ще видиш как ще те гледат с други очи.

Не знам дали е уместен коментара който ще направя, но мисля че има връзка с темата.

Откакто родих съм доста над нормалното си тегло. Не мога да кажа че ми липсва самочувствие, но определено нямам време да се лакирам или да си правя маски на лицето. Това което успявам е да ходя редовно на фризьор. Напсоледък все ходя с черни дрехи, не мога да се погледна в огледалото щото ме е срам от килограмите ми и си мисля че черното прикрива част от тях.

Но онзи ден направих една промяна - купих си ярко червена булза и какво се оказа двама мъже в един и същи ден ми казаха че съм се разхубавила. Почувствах се страхотно.

Исках да споделя, че и една малка промяна може да повлияе на самочувствието ни.

Имала съм точно такъв момент, съпругът ми не беше в Бг, аз сама с 2 малки деца изнервена до лудост. Пълна апатия към всичко, но се излекувах    Викнах една вечер  2 близки на сърцето ми приятелки, сложих децата да спят, изпихме 2 бутилки вино, хапнахме нахилихме се и отново започнах да се усмихвам.  Използвах момента докато мъжа ми не си е у дома да си правя  мини-женски партита  Почти всяка вечер идваха след работа у нас, пийвахме, хапвахме и си бърборехме. Между другото, липсват ми понякога тези вечери. Беше много хубаво.

Аз се чувствам по същия начин, особено пък с идването на пролетта. Започнах диета - надявам се, че отлитащите килограми ще ми помогнат да погледна по - ведро на нещата около мен  .

Извинявам се предварително, че ще отговарям кратко, но съм на работа и няма как просто.
Такааа, явно не съм само аз...Момичета, да знаете, че доста идеи мисля да приложа. Засега мисля да си продължа диетата, а дните в които мъжа ми си е при нас да му оставя малчо и да ползвам времето за себе си. Иначе не че ми се е оправило самочувствието за 2 дни, ама поне ми дадохте един добър стимул, някак ободряващо ми подейства. Поне знам, че не съм луда и не съм само аз така.
Много, ама страшно много ви благодаря за подкрепата и началния тласък за самоуважение и грижа за духа и тялото. И между другото - в абсолютно всеки един пост има  адски много истина. Смятам да се стегна и да си набия в главата, че не съм отчайващо същество.
Черпя ви всички едно кафе 

Весенце, успокой се миличка, на всеки се случва, има такива периоди. Но наистина ти сама най-добре ще си помогнеш. Чудесни съвети са ти дали другите момичета. Аз само ще добавя: помисли си за хубавите неща около теб, макар и малки. Радвай се на всеки приятен миг с детето си, с мъжа си, с приятелките. Това, че сте живи и здрави, обичате се, работите и двамата и се грижите за детето си, не е малко. А пък на тази колежка не й се оставяй, следващия път й кажи, че не са ти приятни нейните забележки.  Сигурна съм, че си добра майка, любяща съпруга и красива жена - ако това не е достатъчно да имаш самочувствие..... 

Съжалявам, че не писах няколко дни, но малкия е  болен и сега сме си двамата у нас- няма ясла, няма работа. Добре поне, че тати беше тука, та не се налагаше да го размотавам сама по болници. Иначе си продължавам диетата, няколко дни вкъщи се размотавам гримирана и нагласена, поне в очите на мъжа ми да не изглеждам така, както в моите напоследък. Абе общо взето, като че бавно и постепенно почвам да се вземам в ръце.
Бодлива слива, не си болна, изчети какво писаха момичетата и ще видиш, че не сме само ти и аз така. Много хубави съвети получих от тук, възползвай се и ти, на мен ми се отразява добре. Благодаря ви още веднъж съфорумки!!!