С риск да прозвуча грубо : бягай далече от него момиче.Знай,че ще ти съсипе живота.Пиша го точно така,защото живях 6 години с такъм пристрастен към покера съпруг.Нищо не може да го откаже от това пристрастяване.Какво ли не съм правила .Опитвала съм и с добро и с лошо.Бях изпаднала до такава степен,че изпадахах в нервни кризи ,скубех коси пред него,но....уви.Всичко беше наред само за няколко дни.След това се започваше пак наново.Мъжа ми играеше на покер машините .Дори съм стояла до него само и само с уговорката да изиграе по-малка сума пари.Представяте ли си как съм се унижавала.Дори беше изиграл парите които събрахме от сватбата ни.В един момент чашата преля,не можах повече да издържам и си дадох сметка,че така погубвам себе си.Нещата при нас се усложнявах още повече от факта,че обичаше и чашката.Хубавото при мен беше,че въпреки всичките ни опити аз не можех да забременея от него.Просто се разведох много лесно и бързо.Сега съжалявам,че съм го търпяла толкова години.
- Публикувана: 27 март 2008, 14:32 ч.
- Последно мнение: 28 фев. 2009, 13:35 ч.
История, която се повтаря.... дали да сложа край....
Той както го е подкарал,накрая може да те вкара в такъв филм,че ще се чудиш от къде ти е дошло.
Това е зависимост и тя е не по-малко страшна от тази към наркотицити или алкохола.
В един момент,дори може да стане въпрос за твоята безопастност или тази на детето,зависи на КОЙ има да дължи пари.
Не съм параноичка, но помисли и за това.
Това е зависимост и тя е не по-малко страшна от тази към наркотицити или алкохола.
В един момент,дори може да стане въпрос за твоята безопастност или тази на детето,зависи на КОЙ има да дължи пари.
Не съм параноичка, но помисли и за това.
имам позната в подобно положение, но тя си го търпи онзи... той и пие много
Taka...накратко ще кажа какво е продължението...заради момичетата, които имат сходни проблеми (надявам се, да са колкото се може по-малко)
Дадох на съпруга си последен шанс, върнах се... Той не спря, на няколко пъти си затварях очите...вмеждупрочем той потъна много, загуби работата си заради финансови злоупотреби, дори го осъдиха (това стана по-къно, вече не бях при него)....Точно след 6м от завръщането ми, излязоха наяве няколко кредита, койтоо много ме фрапираха...след като пак се опита да ме излъже, въпреки че го бях хванала натясно, просто събрах набързо най - необходимото за мен и детето, обадих се на близък роднина да дойде да спи при мен и на др ден да ме закара при родителите ми.....Прибрах се, мина половин година.....мъжът ми е направо болен, не е наред психически, замина за чужбина, не ми даде развод под предлог, да замине по-скоро....Общо взето е на мнение, че ще ме помоли да се върна след като си оправи фин положение, просто не разбира, че за мен не финансите са проблема.......
Аз се чувствам много добре откакто се разделихме, намерих спокойствието, което исках, въпреки че нещата около мен са объркани (не знам какво ще стане с работата ми, защото съм в друг град, не знам дали ще получа развод и не на последно място не знам той какви каши е оставил зад гърба си....) Но съм спокойна и това си личи и физически - сякаш се подмладих с няколко години, смея се, излизам с приятели.....Очаквах, че ще е много трудна тази крачка, но се оказа, че не е...дори и спрямо детето - то не говори за баща си, разбра че мама и тати не живеят заедно, и тати ще идва само на гости понякога.....Не се заблуждавам - трудното предстой, но повярвах, че имам сили да се спрявя.... Не ме е срам от околните - даже напротив, горда съм, че можах да кажа на всички, че този мъж не ме заслужава и като не може да ме направи щастлива, да си гледа работата....
Това е!
Искаше ми се да не се бяхте оказали прави, но...... Благодаря на всички за трезвите съвети
Разказвам това, за да се поучат и други от моята история.... дано са по-малко.....
Дадох на съпруга си последен шанс, върнах се... Той не спря, на няколко пъти си затварях очите...вмеждупрочем той потъна много, загуби работата си заради финансови злоупотреби, дори го осъдиха (това стана по-къно, вече не бях при него)....Точно след 6м от завръщането ми, излязоха наяве няколко кредита, койтоо много ме фрапираха...след като пак се опита да ме излъже, въпреки че го бях хванала натясно, просто събрах набързо най - необходимото за мен и детето, обадих се на близък роднина да дойде да спи при мен и на др ден да ме закара при родителите ми.....Прибрах се, мина половин година.....мъжът ми е направо болен, не е наред психически, замина за чужбина, не ми даде развод под предлог, да замине по-скоро....Общо взето е на мнение, че ще ме помоли да се върна след като си оправи фин положение, просто не разбира, че за мен не финансите са проблема.......
Аз се чувствам много добре откакто се разделихме, намерих спокойствието, което исках, въпреки че нещата около мен са объркани (не знам какво ще стане с работата ми, защото съм в друг град, не знам дали ще получа развод и не на последно място не знам той какви каши е оставил зад гърба си....) Но съм спокойна и това си личи и физически - сякаш се подмладих с няколко години, смея се, излизам с приятели.....Очаквах, че ще е много трудна тази крачка, но се оказа, че не е...дори и спрямо детето - то не говори за баща си, разбра че мама и тати не живеят заедно, и тати ще идва само на гости понякога.....Не се заблуждавам - трудното предстой, но повярвах, че имам сили да се спрявя.... Не ме е срам от околните - даже напротив, горда съм, че можах да кажа на всички, че този мъж не ме заслужава и като не може да ме направи щастлива, да си гледа работата....
Това е!
Искаше ми се да не се бяхте оказали прави, но...... Благодаря на всички за трезвите съвети
Разказвам това, за да се поучат и други от моята история.... дано са по-малко.....
Моят и без Еврофутбол е затънал до шия. Не плащаше сметки, кредити, понякога нямаше и какво да ядем... Беше страшно! Пари за вкъщи нямаше, а имаше да ходи по чужбините при любовници. 
Откак се разделихме - все едно се родих! И със сметките се справям, и детето си гледам, и приятел си намерих, който ме подкрепя и обича... какво по хубаво от това?!
Моят съвет е - раздели се с бащата на детето си. Нещата няма да се подобрят, а и ти и без това очакваш само лоши изненади от него. Благодарение на родителите си и детето си си се съхранила, ще имаш ли сили постоянно да се бориш с мъжа си? Та той ти виси на шията като воденичен камък!!!
... И ще видиш как ще ти олекне на душичката...
Откак се разделихме - все едно се родих! И със сметките се справям, и детето си гледам, и приятел си намерих, който ме подкрепя и обича... какво по хубаво от това?!
Моят съвет е - раздели се с бащата на детето си. Нещата няма да се подобрят, а и ти и без това очакваш само лоши изненади от него. Благодарение на родителите си и детето си си се съхранила, ще имаш ли сили постоянно да се бориш с мъжа си? Та той ти виси на шията като воденичен камък!!!
... И ще видиш как ще ти олекне на душичката...
Taka...накратко ще кажа какво е продължението...заради момичетата, които имат сходни проблеми (надявам се, да са колкото се може по-малко)
Дадох на съпруга си последен шанс, върнах се... Той не спря, на няколко пъти си затварях очите...вмеждупрочем той потъна много, загуби работата си заради финансови злоупотреби, дори го осъдиха (това стана по-къно, вече не бях при него)....Точно след 6м от завръщането ми, излязоха наяве няколко кредита, койтоо много ме фрапираха...след като пак се опита да ме излъже, въпреки че го бях хванала натясно, просто събрах набързо най - необходимото за мен и детето, обадих се на близък роднина да дойде да спи при мен и на др ден да ме закара при родителите ми.....Прибрах се, мина половин година.....мъжът ми е направо болен, не е наред психически, замина за чужбина, не ми даде развод под предлог, да замине по-скоро....Общо взето е на мнение, че ще ме помоли да се върна след като си оправи фин положение, просто не разбира, че за мен не финансите са проблема.......
Аз се чувствам много добре откакто се разделихме, намерих спокойствието, което исках, въпреки че нещата около мен са объркани (не знам какво ще стане с работата ми, защото съм в друг град, не знам дали ще получа развод и не на последно място не знам той какви каши е оставил зад гърба си....) Но съм спокойна и това си личи и физически - сякаш се подмладих с няколко години, смея се, излизам с приятели.....Очаквах, че ще е много трудна тази крачка, но се оказа, че не е...дори и спрямо детето - то не говори за баща си, разбра че мама и тати не живеят заедно, и тати ще идва само на гости понякога.....Не се заблуждавам - трудното предстой, но повярвах, че имам сили да се спрявя.... Не ме е срам от околните - даже напротив, горда съм, че можах да кажа на всички, че този мъж не ме заслужава и като не може да ме направи щастлива, да си гледа работата....
Това е!
Искаше ми се да не се бяхте оказали прави, но...... Благодаря на всички за трезвите съвети
Разказвам това, за да се поучат и други от моята история.... дано са по-малко.....
Дадох на съпруга си последен шанс, върнах се... Той не спря, на няколко пъти си затварях очите...вмеждупрочем той потъна много, загуби работата си заради финансови злоупотреби, дори го осъдиха (това стана по-къно, вече не бях при него)....Точно след 6м от завръщането ми, излязоха наяве няколко кредита, койтоо много ме фрапираха...след като пак се опита да ме излъже, въпреки че го бях хванала натясно, просто събрах набързо най - необходимото за мен и детето, обадих се на близък роднина да дойде да спи при мен и на др ден да ме закара при родителите ми.....Прибрах се, мина половин година.....мъжът ми е направо болен, не е наред психически, замина за чужбина, не ми даде развод под предлог, да замине по-скоро....Общо взето е на мнение, че ще ме помоли да се върна след като си оправи фин положение, просто не разбира, че за мен не финансите са проблема.......
Аз се чувствам много добре откакто се разделихме, намерих спокойствието, което исках, въпреки че нещата около мен са объркани (не знам какво ще стане с работата ми, защото съм в друг град, не знам дали ще получа развод и не на последно място не знам той какви каши е оставил зад гърба си....) Но съм спокойна и това си личи и физически - сякаш се подмладих с няколко години, смея се, излизам с приятели.....Очаквах, че ще е много трудна тази крачка, но се оказа, че не е...дори и спрямо детето - то не говори за баща си, разбра че мама и тати не живеят заедно, и тати ще идва само на гости понякога.....Не се заблуждавам - трудното предстой, но повярвах, че имам сили да се спрявя.... Не ме е срам от околните - даже напротив, горда съм, че можах да кажа на всички, че този мъж не ме заслужава и като не може да ме направи щастлива, да си гледа работата....
Това е!
Искаше ми се да не се бяхте оказали прави, но...... Благодаря на всички за трезвите съвети
Разказвам това, за да се поучат и други от моята история.... дано са по-малко.....
Пуснах си постинга и рекох да видя кой какво е написал.
Пусто, за толкова години във форума не се научих да гледам датата на темата.
Та явно отговорих с месеци закъснение 
Радвам се, че се чувстваш добре и че нещата малко по малко се нареждат. Остави го да си блъска главата. Той и в чужбина няма да я прокопса.