Апартаментът е на името на двамата, в нотар. акт пише по 50 % на калпак. Въпреки, че аз участвах с около 25%, не беше направен никакъв проблем от половинката ми. Съотв. почти всичкото обзавеждане плати той, някой големи неща са подаръци от родителите ми и сестра ми. Детската стая обзаведох аз. И така... На по-късен етап ще прехвърлим апартамента на детето, а ние дай Боже ще си купим друг.
- Публикувана: 28 март 2008, 07:17 ч.
- Последно мнение: 29 юли 2008, 12:22 ч.
Питане към двойките, живеещи на семейни начала
Леле момичета , еманципацията май наистина е взела връх . Аз си мислех че съм една от малкото , която си е взела гаджето в къщата ( защо ли си го мислех след като 90% от приятелките ми са собственички на апартаманети и мъжете им живеят при тях), аз го наричам "внедрен специалист".Апартамента си е мой , и обзавеждането , техниката всичко , но той ми помогна много с ремонта , правихме го заедно , с много любов , но аз лично държах всички разходи по апартамента да са мои , понеже той вече си беше изпатил здраво с предишно гадже , на чието име бяха купували жилище и други неща(съответно те си останаха нейни при раздялата им).Та аз реших , че така е най- честно , колата също е моя , разходите са негова грижа , както и поддръжката на апартамента , но в крайна сметка нали сме се събрали за да ни е хубаво и да си помагаме .Аз не съм си търсила мъж да ме издържа , а може би нямаше и да намеря 
кой знае?
За в бъдеще също мисля собствеността да е разделена , така няма криви и сърдити, при лошо развитие на събитията.
кой знае?За в бъдеще също мисля собствеността да е разделена , така няма криви и сърдити, при лошо развитие на събитията.
при нас няма "това е мое, това е твое". всичко е общо. сигурна съм и в него, и в себе си, че с брак или без, ще сме заедно докато смъртта ни раздели 
при нас няма "това е мое, това е твое". всичко е общо. сигурна съм и в него, и в себе си, че с брак или без, ще сме заедно докато смъртта ни раздели
грешиш, не съм много млада
естествено, че влагаме здрав разум в това, което правим. 
Живеем в апартамента на приятеля ми, който той притежава отпреди да се срещнем.Аз имам наследствен апартамент и къща и съм осигурена. 
И аз тъй
........,не влагам пари в нещо,което след време може да не бъде само мое
...
Никога не сме говорили и мислили за това. Заедно сме от повече от 10 години и не можем един без друг. При нас не стой въпроса ако се разделим , но заради децата искаме да уредим нещата законово и сме го замислили в най-скоро време. Става въпрос за наследства от неговите родители и т.н.
Дребните неща са повече мои, колата, за щастие, е служебна. Жилище още нямаме, но ако един ден купим такова, то ще е и на двамата, независимо дали ще сключим брак или не. Така е честно, според мен.