Тук по принцип са много резервирани. Минават години преди да те допуснат до себе си. По принцип се използва като определение, но рядко.
- Публикувана: 28 март 2008, 10:42 ч.
- Последно мнение: 25 юли 2008, 12:34 ч.
Има ли "мили" хора?
Повечето хора тук са мили. Това че е заучено възпитание не ме притеснява.
Дразни ме повече грубостта и откритата злоба в България, където се срамуват да са мили.
Иначе тук, както и навсякъде по света има и немили. Избягвам ги доколкото мога.
А и отново към дефиницията за мил ... За мен мил означава точно учтив, любезен, усмихнат, разговорлив, било то и повърхностно.
Дразни ме повече грубостта и откритата злоба в България, където се срамуват да са мили.
Иначе тук, както и навсякъде по света има и немили. Избягвам ги доколкото мога.
А и отново към дефиницията за мил ... За мен мил означава точно учтив, любезен, усмихнат, разговорлив, било то и повърхностно.
Да ,но са рядкост както в 4ужбина , така и в БГ. 
А под мили зависи и какво разбираш де , доколко мили,мили....пове4ето са лицемерно "мили",най-фрапиращо за мен бе при престоят ми в Канада...Навсякъде ужасно мили хора , но тяхната "милост " всъщност си беше едно 4исто лицемерие...в на4алото си казах ,ау ,колко са мили хората тук ,но после за съжаление се сблъсках и със скритото им лицемерие ..(не искам да засягам никоя мама живееща в Канада де..)
А под мили зависи и какво разбираш де , доколко мили,мили....пове4ето са лицемерно "мили",най-фрапиращо за мен бе при престоят ми в Канада...Навсякъде ужасно мили хора , но тяхната "милост " всъщност си беше едно 4исто лицемерие...в на4алото си казах ,ау ,колко са мили хората тук ,но после за съжаление се сблъсках и със скритото им лицемерие ..(не искам да засягам никоя мама живееща в Канада де..)
Ние си ги знаем. Разкажи моля те повече, ще ми бъде интересно, а и не само на мен.За протокола - срещала съм много мили хора през живота си и то най-вече, когато хич не съм очаквала.
Повечето хора тук са мили. Това че е заучено възпитание не ме притеснява.
Дразни ме повече грубостта и откритата злоба в България, където се срамуват да са мили.
Иначе тук, както и навсякъде по света има и немили. Избягвам ги доколкото мога.
А и отново към дефиницията за мил ... За мен мил означава точно учтив, любезен, усмихнат, разговорлив, било то и повърхностно.
Дразни ме повече грубостта и откритата злоба в България, където се срамуват да са мили.
Иначе тук, както и навсякъде по света има и немили. Избягвам ги доколкото мога.
А и отново към дефиницията за мил ... За мен мил означава точно учтив, любезен, усмихнат, разговорлив, било то и повърхностно.
Да ,но са рядкост както в 4ужбина , така и в БГ.
Напълно съгласна
А под мили зависи и какво разбираш де , доколко мили,мили....пове4ето са лицемерно "мили",най-фрапиращо за мен бе при престоят ми в Канада...Навсякъде ужасно мили хора , но тяхната "милост " всъщност си беше едно 4исто лицемерие...в на4алото си казах ,ау ,колко са мили хората тук ,но после за съжаление се сблъсках и със скритото им лицемерие ..(не искам да засягам никоя мама живееща в Канада де..)
В Канада, честно казано, виждам много по-малко лицемерни хора, отколкото в Щатите. Всъщност, изобщо не съм видяла лицемерни хора. Та даже и примерно в банката да отида, не се сещат една усмивчица да пуснат бееее
, пък аз сметки ще отварям. Ама на, разглезих се в Щатите да ми целуват г..а 
Има- много са. Помагали са ми хора от улицата без да ме познават, без да ги притеснява акцента ми.
Писна ми да слушам за лицемерието в Канада или САЩ, използвано за хора, които са ти се усмихнали без да те познават. Поздравяваме се всяка сутрин с усмивка с човека, който паркира колата си до моята; с жената, с която излизаме по едно и също време от работа. Харесва ми да се усмихвам, когато видя познат, пък макар и да се познаваме само по физиономия. Не го считам за лицемерие.
И лицемери съм срещала. Единствено жени на хипербогати клиенти. Не се движа в такива среди, мога до приема докато празнувам поредния рожден ден на шефа ми.
Писна ми да слушам за лицемерието в Канада или САЩ, използвано за хора, които са ти се усмихнали без да те познават. Поздравяваме се всяка сутрин с усмивка с човека, който паркира колата си до моята; с жената, с която излизаме по едно и също време от работа. Харесва ми да се усмихвам, когато видя познат, пък макар и да се познаваме само по физиономия. Не го считам за лицемерие.
И лицемери съм срещала. Единствено жени на хипербогати клиенти. Не се движа в такива среди, мога до приема докато празнувам поредния рожден ден на шефа ми.
Ники, това което описваш аз не го приемам за лицемерие. Според мен лицемерие е, някой да ти се усмихва в лицето, а зад гърба ти да те плюе и да приказва глупости. В Щатите съм работила и в ресторант и в банка и знам какво става зад кулисите - пред лицето на клиента, шефа, колегата, то не са усмивки, ласки, а веднъж тръгне ли си тоя човек - ела да видиш какво става - то не е обсъждане, то не е плюене 
Може би не си попадала на такива хора, но вярвай ми не всички усмивки са искрени.
Може би не си попадала на такива хора, но вярвай ми не всички усмивки са искрени.
Моето мнение е, че хора всякакви, навсякъде по света!
В БГ съм срещала много мили и добри хора, както и много груби и арогантни.
Същото е положението и тук.
Друг е въпроса за отношението към клиента и обслужването по магазините..., но то е пред условено от факта, че тук просто си губиш работата, ако не си учтив. Има и изключения като например Пощите направо ад.
В БГ съм срещала много мили и добри хора, както и много груби и арогантни.
Същото е положението и тук.
Друг е въпроса за отношението към клиента и обслужването по магазините..., но то е пред условено от факта, че тук просто си губиш работата, ако не си учтив. Има и изключения като например Пощите
направо ад. Да ,но са рядкост както в 4ужбина , така и в БГ.
А под мили зависи и какво разбираш де , доколко мили,мили....пове4ето са лицемерно "мили",най-фрапиращо за мен бе при престоят ми в Канада...Навсякъде ужасно мили хора , но тяхната "милост " всъщност си беше едно 4исто лицемерие...в на4алото си казах ,ау ,колко са мили хората тук ,но после за съжаление се сблъсках и със скритото им лицемерие ..(не искам да засягам никоя мама живееща в Канада де..)
А под мили зависи и какво разбираш де , доколко мили,мили....пове4ето са лицемерно "мили",най-фрапиращо за мен бе при престоят ми в Канада...Навсякъде ужасно мили хора , но тяхната "милост " всъщност си беше едно 4исто лицемерие...в на4алото си казах ,ау ,колко са мили хората тук ,но после за съжаление се сблъсках и със скритото им лицемерие ..(не искам да засягам никоя мама живееща в Канада де..)
съгласявам се в частта за Канада безпрекословно. живея в тази страна и знам за какво говоря. живяла съм и във Франция, и в Англия и въпреки широко разпостраненото мнение за студенината и шовинизма на тези нации, имах повече приятели, отколкото тук познати
мили са, докато не опрат нещата до взаимопомощ. или друг вариант - приятели сме, докато имаме интерес един от друг. това второто не казвам, че го няма и на други места, и в БГ също, но тук е олимпийска дисциплина 
за съжаление важи и за интимните им връзки, на какви чудеса се нагледах разбира се, има и изключения, но говоря за по-масовата картинка, и то тук - около мен Niki1 , ти хубаво го предпочиташ това с усмихването, но в живота не е лошо да може и да се разчита на хората от време на време, само с усмивки някак не винаги се получават нещата
Според мен това което дискутирате е не дали хората са мили, а дали са усложливи. Моите впечетления от Канада е че хората са мили, непознати те заговарят, усмихват ти се, хората се спират да говорят с бездомни на улицата, копуват им храна. Много пьти сьм била приятно изненада от хората тук. Дори не си спомням в Бьлгария да сьм срещала много мили хора извьн крьга на семейството, роднините и приятелите ми. Нямам никакьв спомен случаен човек да ме е изнендал по този начин. Някой даваха за пример работата си, но разликат е че тух хората не се сближават с колегите си. Такава е културата, така както в Бьлгария културата е да се ходи след работа на кафе или на по чашка. На работа ходиш, работиш, всичко е бизнес и нищо лично, и през останалото време си напьлно дистанциран от колегите си.
Сьщо така си мисля, дали ние сме мили кьм другите, казваме че няма кьм кога да се обьрнем за помощ, но вьпроса е дали вие самите бихте помогнали на познат ( и не бьлгарин)
Сьщо така си мисля, дали ние сме мили кьм другите, казваме че няма кьм кога да се обьрнем за помощ, но вьпроса е дали вие самите бихте помогнали на познат ( и не бьлгарин)
Не търся хора, на които да им е изписано на челата, колко са услужливи и че може да им се разчита. Предпочитам усмивката и дотам.
Иначе, да, всички изглеждат мили и услужливи (наскоро се преместихме, съседите дойдоха да ни поздравят, предложиха помощта си и т.н.), но много добре разбирам резервираността на повечето след прекрачване на определена граница, напълно оправдана е. Аз също се придържам към този "модел" на поведение.
Иначе, да, всички изглеждат мили и услужливи (наскоро се преместихме, съседите дойдоха да ни поздравят, предложиха помощта си и т.н.), но много добре разбирам резервираността на повечето след прекрачване на определена граница, напълно оправдана е. Аз също се придържам към този "модел" на поведение.
Мисля, че хората тук са умерено дистанцирани, учтиви, усмихнати, но 'мил' е нещо, което за мен съдържа и елемент на искрена сърдечност, интерес, някаква памет за казани думи, разменена информация, а това рядко се среща. Но повечето са приятни хора, не съм срещала агресивни, грубияни, нахалници, скандалджии - май предпочитам 'добрия тон ' и 'дежурната усмивка' пред искрени негативни реакции, просто щот' на някой днес не му е ден.
