Моята жена иска винаги да съм на разположение, а в същото време и достатъчно пари да имаме. Кажете ми как да стане?
Искам да питам и дамите какви мъже предпочитат: - такива, които постоянно са в къщи, грижат се за децата и и помагат за всичко, но с една заплата, или такива , дето се прибират, само вечер, но пък разполагат с достатъчно пари?
Искам да питам и дамите какви мъже предпочитат: - такива, които постоянно са в къщи, грижат се за децата и и помагат за всичко, но с една заплата, или такива , дето се прибират, само вечер, но пък разполагат с достатъчно пари?
Мишолин,това че ти се налага да работиш на 2 или 3 места го разбрах,но все пак нямаш ли поне 1 ден почивка в седмицата?Ако нямаш такъв,те съветвам да направиш всичко възможно,за да си го осигуриш.Казвам ти го от опит.
От момента ,в който се запознахме, докато синът ни стана на 1 година ,мъжът ми работеше от 6 до 19 всеки ден(почиваше най-много 2 дни в месеца).Докато бяхме само двамата това не беше проблем.Пиехме водка,пушехме цигари и си говорехме до малките часове.А през съботите и неделите си намирах разни занимания. Когато забременях нещата се промениха.Покрай бременноста по-бързо се уморявах и до 21 вече бях под завивките.С напредването на бременността ми ,започнах все по-силно да усещам липсата му през почивните дни.Обземаше ме тъга,когато видех как другите татковци се разхождат с бременните мами и избират легълца и дрешки.А нашият татко,все работеше ли ,работеше...И така ,малкият се роди на 4 юли ,а ни изписаха на 14 юли.Десет тежки дни(първо Фил,а после и аз бяхме на антибиотици),в които имах нужда от поне една силна прегръдка,но нашият татко РАБОТЕШЕ.След ,като ни изписаха на него не му дадоха отпуск (трябваше да завършат важен обект).И така грижех се за малкия,за къщата,готвех,пазарувах и се разхождах по улиците на София сама с Фил.Времето си течеше,а разговорите ни се сведоха до :
6:10 - Тръгвам.
- Лек ден.
Целувка
През деня само си прозвънявахме,за "Обичам те" или по-скоро "Жив съм"
19:00 -Здравей.
-Здрасти.Как мина днес?
-Добре.А при теб?
-Бива.
-Хай де да къпем бебето!Донеси коритото.
-Готово.Себлече ли го?
-Хайде.
-Готово.
-Ще вечеря ме ли?
-Подай ми хляба.
-Лягам си.
-Лека нощ.
-Спиш ли?
- Защо плаче?
-Дай му да суче......
И така всеки ден.И какво,като имахме пари?!За какво са ми?!Колко по-забавно е да харчиш малкото последни пари(събрани стотонка по стотинка от джобовете на дрехите в гардероба) с любимия човек?!Винаги има решение.Ние намерихме своето.Оставихме София и се преместихме в Казанлък.Тук мъжът ми си намери прилично платена работа.Свърша в 17:00 и до 17:15 си е у дома(разстоянията са малки,в София му трябваше 1-1:30 да се прибере)Събота и неделя си е с нас.
Ако ме питаш ,дали парите ни стигат?Стигат ни .Човек харчи толкова ,колкото има.Ако ме питаш,щастливо ли е семейството ми? Да,защото прекарва повече време заедно,и се чувстра като истинско задружно семейство.Преди живеехме просто под един покрив.
Пък и за какво ми е постоянно вкъщи, и аз искам да подишам от време на време собствения си въздух, а и той да си вземе глътка. Няма да се задушаваме, я. По-добре да е зает и в малкото свободно време, което има да е прекарано приятно, а не само да се гледаме в очите и да мечтаем взаимни мечти, ама които няма да се сбъднат.Остане ли се на една заплата, особено като е малка, работата тръгва на зле, ни любов, ни нищо не помага. И на мен ми се иска само с любов да се живее, ама пусто света устроен материален. 