Не знам аз побърквам ли се, или е някакъв ПМС, но едни мисли ми се въртят... откакто съм в този квартал (аз от 7 години), в разстояние 100 на 100 метра са станали 4 големи пожара. В първият, който си спомням, пак загина едно дете. Тогава някакъв умник с кислороден апарат си беше палнал цигара и гръмна, заедно с къщата и детето. В следващите два пожара нямаше жертви, сега тези деца не ми излизат от главата как са се скрили в гардероба, където са ги намерили, миличките.
Колкото и да ми се иска да живея в град, в близост до всичко, започнах мноооого да се разколебавам. Близостта до всичко за съжаление означава и близост до малоумни и престъпни елементи. Мъжът ми и той е стреснат... май доживях до събърбън мечтата.... още повече като разгледах рейтингите на училищата в Бостън и предградията.