52-ра Американска тема

Нищо чудно! В тази малка книжка, която беше препоръчала Тандури ("No more antibiotics"), имаше много полезна част за това как да разбираш дали преглеждат правилно и какво да питаш. Някои се задоволявали да поставят диагноза за инфекция на ухото, само защото мембраната е червена, но не проверявали дали мембраната вибрира при въздух (ако има инфекция, не трябва да вибрира, защото течността от вътрешната част я изпъва като барабан).
Много родители го имат този уред (отоскоп ли се казваше?), и сами си преглеждат децата.
Рецепти и аз съм скатавала, като преценя. Даже сме се разбирали с педиатрите да си имам рецептата, и ако преценя, да я използвам.  Последният път нямаше как да я скатая обаче, защото на детето в един момент му потече гной от ушенцето, това в добавка към другите физически неразположения. Антибиотикът го оправи за часове.

Ще се купува този уред, отоскоп или какъвто е там, мислила съм, но защо трябва непрекъснато да ги следя едва ли не, какво правят? Аз ли съм лекаря или те!?!
И аз съм на тръни, като скатавам АБе-та, но то е очевидно, когато не му го давам, че не е с ушна инфекция - нито го боли, нито реве, спи си, не си пипа ушите, ухилен, доволен, ящен, луд за трима - как ще дам АБ? Треперя си и си държа рецептата под ръка, но съм безкрайно щастлива, когато на последващия преглед му няма нищо на ушите. Правена му е аудиограма - всичко е наред, слава Богу.

И се пак, ми се ще да постна един disclaimer - не ми се иска писанията ни тук да влияят на когото и да било, защото всяко дете, всяка болест и всеки случай е индивидуален; това с ушите и АБ не е шега работа и си мисля, че всяка майка трябва сама да решава с кое как ще постъпи. Ходете на лекар, вслушвайте се в него, слушайте и себе си; нашите приказки тук в никакъв случай не трябва да са пътеводна светлина, когато става дума за здравето на дете.

Абсолютно!

Момичета, не мога да насмогна да ви изчета
Ани аз отдавна престанах да се кахаря за езиковите пропуски на бандатата ми  Голямата ми щерка като цяло говори доста добре български език, но нейните проблеми са в "специализираната терминология"-разбирай химия, физика, биология, политология. Малките са пълна скръб. Когато съм в къщи говорят на български, когато ме няма-само англ. "Зарибявам" ги да четат и на бълг. с интересни книжки (които подло не им взимам на англ  ). Бебокът беше съвсем ошашавен след "визитата" на бабата. Отказа съвсем да говори. Вече месец след заминаването и пак бърбори на смес от англо-български. Бабето се опита да въведе говорене само на български и резултата беше........ малките бойкотираха и говореха само на англ 
Хеар, знам как се чувстваш.... Татко почина миналата година.... но аз не можах да се сбогувам с него. За последно се видяхме преди... четири години с него.
За АБ и лекарите:
АБ - само след антибиограма. При възпалени уши-не чакам. Имам горчив опит с голямата ми щерка. Посещавам лекар САМО в краен случай (темп, продължаваща повече от три дни, болки в ушите-веднага).
Аз се "замъкнах" на лекар едва след едноседмини болки в рамото и липса на чувствителност по протежение на цялта ръка. Е, знаех какво е-възпален нерв и възпалена става. Ама тука нямам достъп до лекарствата, които биха помогнали. Резултат-X-ray на рамото- кристален (разкошни кокали, без изменения). Кортизонова инжекция и назначаване на изследвания за увреждане на нерв....Докато чакам за тестовете, започнах терапия с ибопрофен (противовъзпълително) и фастум гел. Пия и неуробекс. Интерсно ми е, какво ще покажат изследванията 

Тандури, това, което искаш Калин да знае и да обича, ще го чува от теб. Не се тревожи. Любовта към определени неща се предава най-добре от любими хора 

Това с антибиотиците и педиатрите е доста старшничко. Чак сега разбирам защо приятелката ми казваше колко е важно да намеря добър педиатър. Ето и при нас...водя им бебето, защото очевидно има проблем. Ходихме сигурно 4 пъти и чак като беше очевадно дори и за мен се тупнаха по главата АХА, да алергия има. Не за друго, ами през цялото това време не ми казваха поне диета да спазвам или да пробвам това онова. Как да им вярваш тогава, когато изпишат АБ 

Деси, сигурно е само възпален нерв. Ще се оправиш, но до колкото знам от пример, доста време отнема. Оправяй се бързо 

Имам чувството, че тук ушната инфекция за нищо я нямат- наляво и на дясно дават тази диагноза с добавка АБ

На мъжа ми са му вадили тръбички, защото е боледувал нон-стоп като дете, след операцията постоянното беледуване е спряло...знае ли човек, някои лекари знаят какво правят, някои не, като навсякъде....

ние също не ходим на лекар до последно-мъжа ми от инат така разви бронхит, уж пи АБ и 10 месеца по- късно го повтори...

Тандури, знам за какво говориш. Аз се размислям понякога как А.Джей няма да познава Б-я така както аз. Имаме приятелско семейство, на мъжа майката е българка, но той не говореше български. В колежа срещна жена си българка,та покрай нея го понаучи....
като дърво без корени се чувствам понякога.....

Е-ее, Джи, щеше да е много хубаво да се видим на живо... 

  Аз сигурно бих реагирала като Тандури, като видя, че детето не споделя моите реалии.

Благодаря за топлите думи, момичета!

Пумпал мреси    и аз си го знам (за съжеление) Не ми е за първи път (ме на рамото де), но симтомите са същите.
Benson За "тръбичките", на голямата ми щерка и ги поставиха в БГ преди около 12 год. От тогава не е имала проблеми с ушите.
Ама май закъсняхме..... Ве4е слухът беше увреден

Аз честно да ви кажа последното нещо, за което се притеснявах е езика и незнаенето на архаичните думи Думи се научават, но не е в това въпроса. Просто ми стана тъжно, защото осъзнах колко далеч е той от мен в този смисъл на думата, за добро или лошо. Може би ме жегна това заради едни приказки на майка ми вчера( заради които поспорихме доста, защото мразя начина, по който се опитва да ми вменява чувство за вина там, където няма нужда), как те никога нямало да могат да общуват с децата така, както ако били в БГ. Може и да е права, може и да не е, времето ще покаже предполагам.

Анет, аз не мисля че има нужда да загърбва Диего заради Сивушка, най-малкото защото ние " растем" в американска среда с него и попиваме тукашните "Сивушки" покрай него Поставям се на мястото на роднините ни обаче, за които нещата които него го вълнуват не им говорят абсолютно нищо и си мисля за деня, в който някой "доброжелател" ще му каже, че се е поамериканчил например или ще му цитира " Пази Боже, сляпо да прогледа"( любима българска поговорка), а моя няма даже да разбере за какво става въпрос и ще им се усмихва насреща, докато на мене ми иде да изтръгна гръкляна на някого, точно защото споделям каквото си написала, но това човек, който не е бил в нашата ситуация не може да го знае. Не знам дали ме разбираш за какво говоря.

Джи, много ме разсмя за антенките, благодаря ти   А, и се подписвам под дисклеймъра ти, както се подписвам под това да си купите по един отоскоп и да гледате ушите всеки ден! Казвам всеки ден, за да може да правите разлика м/у различните състояния. Например след храна ушите се зачервяват леко, особено след определени видове храна, след това това отшумява, така че диагнозата възпалени уши вече хич не я приемам с лека ръка.
Може би тук е мястото да спомена колко съм доволна от хомеопатичните капки за уши за деца, които си купих от тук, казват се точно така, има ги в whole foods магазините, синя и розова опаковка, питайте си педиатрите. 

Деси, имам абсолютно същото нещо в рамото, направо бях стигнала положение когато ми се виеше от болки, нямаше ден, нямаше нощ, при мен кортизоновата инжекция влоши нещата, не искам да те плаша, но преди да се съгласяваш на лечение ( щото тука малко бързат да режат, дялкат, бучат и т.н), иди на още един лекар за сравнение. Мен ме оправи покой, мазане именно с фастум гел, слагах топла възглавничка и противовъзпалителни и витамини през устата, ама не помня вече какви бяха, че беше преди доста време.

Хиър 

Тандури, не и обръщай внимание на майка ти - ти и от Варна в Приселци да се беше преместила пак така щяха да ти говорят  . Аз вече престанах да им обръщам внимание, когато приказват така. Иначе и аз понякога носталгично си помислям - колко различен ще порасне от мен, ама това с което аз пораснах го няма вече и то не е непременно много хубаво. Например, онзи ден ходихме да нагледаме апартамента, в който пораснахме, какъв ужас драги зрители, какво нямане е било, хем ние не бяхме много зле... ами не го искам това за детето си, хич даже. Само нещо такова ми е достатъчно да спра да си романтизирам детството и да започна да се радвам на всичките нови неща и познания, до които има той достъп сега. Само да спре да си изхвърля акото от леглото и всичко е бъде чудесно. И мммм, таковата..... какво точно е кошуля?........

Пумпал - може и още как. Моя приятелка е така от 3 мес. пост раждане - една съседка и гледа детето 3 дни в седмицата. Справя се добре, доколкото знам, въпрос на организация е. Все пак за нея е работа. При тях е допълнителен бонус, че ситерката е special ed учител и много се занимава с децата. Като цяло, ако можех нещо такова бих търсила, според мен е чудесно - детето ти расте заедно с друго дете, но няма многото контакти за болести, дори и да се разболее, и другото най-вероятно ще се и може да не трябва да си стои в къщи, така че няма да е голям проблем с твоите болнични. Идеално е според мен, само да имаш доверие на човека.

Дайте да я определим тази дата в София и да взема да дойда и аз. Джена последно пазеше регистрите за това, кой кога идва.

Хиър, и от мен

След консултация с група съветски учени  стигнах до заключението, че кошуля е риза. Иначе ако трябваше да позная, щях да кажа, че е умалително за кошута.

Tandoori,разбирам,но не мога да релейт то. Както преди време стана дума да се живее насред океана е много трудно,и за мен,ненужно и като усилие,и като резултат. Много слабо ме интересува какво мислят околните,ако пита детето какво иска да каже роднината  - ще обясня и толкоз. Какво чува и от какво се засяга човек пак е ? на избор-ако ти самата не се обиждаш,мисля че и децата ще са ОК.

Да се включа и аз в темата. И аз понякога се чувствам като Тандури- става ми толкова кофти че Дида не знае много неща за Б-я, а за бебето да не говорим. Тя беше на 2.5г когато дойде в щатите , не помни почти никой от роднините. Тя даже майка ми беше забравила.Добре че сега в селото където живеят пуснаха интернет , че да се чуват през Скайп. И все пак-няма начин да ги научим да се чувстват наистина българчета.(ако отраснат тук, и живеят тук). Това че говорят децата български , не ги прави българчета. Те ще ходят (или ходят вече ) на училище , учат историята на Америка , а не на България, попиват техните маниери , манталитет. В къщи каквото и да направи човек , никога няма да е достатъчно. В един момент децата ще пораснат , и няма да се чувстват българчета , а първо поколение американци. Това наистина ме кара да се чувствам като "дърво без корен"(Бенсън е толкова права), но...
 Какво ще им предложи Б-я, какво предложи на нас. Ако имахме възможност за реализация , едва ли щяхме да сме от другата страна на океана Нали искаме по-доброто за децата си , нали това е целта на всеки родител. И не говоря само за материалното.
 От друга страна , едва ли ще им се наложи за заменят Диего за Сивушка , защото предполагам че и в Б-я го има това филмче. Просто децата живеят различно, това поколение (20 г по младо от нас) , живее в свят на интернет , компютри , Тv...Децата не знаят какво е да играеш на ластик , да скачаш на въже , да играеш на криеница , или да си направиш "ластика". Това време отмина , и няма да се върне. Сега те знаят компютъра , как да стрелят и убиват , да трошат глави в един виртуален свят . Преди 5 г , когато бях в Б-я , редовно ходех в една интернет зала до нас(нямах компютър в къщи) , да пиша е-майли на съпруга си. В залата 6-10г момченца псуваха на майка , викаха ,крещяха превъзбудени от игрите които играеха
 Мисълта ми беше , че независимо къде сме , децата никога няма да бъдат това което сме били ние(както и ние ме сме били това което са били родителите ни). Просто няма да бъдат толкова "българчета" колкото на нас ни се иска.

  Мили момичета, здравейте! Често влизам във форума и чета всичко, което пишете с голям интерес. Сестра ми също е в Щатите от три години, но не е регистрирана в този форум. Говорим си по скайп, но страшно ми липсва. Знам, че няма да се върне да живее в България и това ме натъжава, но никога не бих  и казала да се върне, защото ТУК нищо няма да се промени към по-добро. Радвайте се на децата си, че говорят английски, защото тук второкласникът започва да учи глаголи на английски без да знае, какво е глагол на български. Образователната ни система е ужасна. Дайте и покажете на децата си това, което в България никога няма да видят. Желая здраве, щастие и късмет на всички мами и семействата им в страната на неограничените възможности!!!

Права е... много е права... ама въпросът може да е как ще общуват ако са в БГ... примери много, поколения разни, общ език е понятие различно от български език!

Родителите ни дали са се чуствали виновни, когато са излезли от село/по-малък град и са се преместили в София заради възможностите за реализация и перспективи за децата   Отивам да питам плевенската си мама...

Зора - как е мъничката Шутла?!

Хиър -  

П.С. Има начини да се избегне индексирането от търсачки на лични клипове, снимки... в Гугъл погледнете http://video.google.com/support/bin/answer.py?answer=26527&topic=11465, http://video.google.com/support/bin/answer.py?answer=48320, всеки обществен сървер също допуска рестрикции от различно ниво...