Кумата настоява да е кръстница?! Как да й откажа!

И при нас беше така. Решихме да ги уважим и те да са кръстници и какво стана-след кръщенето се виждаме на традиционните празници сякаш по задължение, а преди бяхме приятели. Сега не знам да съжалявам ли...Така, че не се притеснявай ако си сигурна в изборът си. Не може да прогнозираш какви ще са ви отношенията след 10 години нито с кумовете, нито с приятелите. Просто някои остават до живот, други са "еднодневки"...Хора най-различни.На въпроса-как да и откажеш- с уважение, пък ако са хора ще разберат. И тази традиция не е в цяла БГ.

 Бъди искрена и честна с нея кажи и какво мислиш,че имате други планове за кръстница
надявам се,че ще те разбере няма място за сърдене

Вчера коментирах с една приятелка, че имам повече желаещи да са кръстници отколкото ще имам деца

Досега са ми казвали че много искат да се кръстници на детето ми 5 човека. Аз тайничко си знам още от 15-годишна, че когато имам дете кръстник ще му е един мой приятел, който ме познава от 11-годишна и до ден днешен ми е адски близък. А ако имам второ дете -- първият ми братовчед, който ми е като брат. Изобщо, не смятам някой от кумовете да е кръстник. Струва ми се излишно - идеята не е да е традиционно, а да е СМИСЛЕНО, т.е. човекът, който стане кръстник на детето ми наистина да има значение за мен, за семейството ми, да съм сигурна, че ще бди над детето ми ако недай си Боже стане нещо с мен и т.н.

Както и да е, на мен кръстница ми е моята леля, най-милата, всеотдайна и добра жена, която познавам. Сестра е на майка ми, а кумовете на майка ми и баща ми са някакви "традиционни", избрани им от РОДИТЕЛИТЕ на баща ми. Майка ми ми е разказвала, че са били много по-възрастни от тях, а баща ми ми е описвал мъжа като 'стар алкохолик', а жената 'нагла, несъобразителна и интригантка'. Но - заради ТРАДИЦИЯТА - на ти кумове. Нашите са ги видяли точно 2 пъти след сватбата си и майка ми още помни как на втората им (и последна) среща през 1988 година, когато и аз съм била с тях, "кумата" ме е наричала "Станислава" И к'во, оставаше и тая да ми е кръстница, дето името ми не се е постарала да запомни...

Нелепа ми е идеята за 'традиционен подбор' при кумове и кръстници. Аз бих обяснила на кумата си в случая, че отдавна, още отпреди 10 години (примерно) си имам наум кой искам да е кръстник/ца, не държа на традицията и в крайна сметка решението е мое, така че да не го взима навътре.

просто и резни квитанцията, щом и тя се прави на отворена. Аз съм бил винаги за шоковата терапия- иначе в живота ти винаги те мачкат. Е така ще ти се натресе и кумата ти, пък на теб дали ти е кеф не те пита. Няма тактика в тия неща, иначе пак ще си "отдолу"

Два пъти сме кумували, за двете дечица не сме се натискали да сме кръстници, защото със семействата се виждаме изключително рядко. За вторите особено много се учудих като ни поканиха да сме кръстници, въпреки че живеем в един и същи град се виждаме на високосна година / както има една приказка/, не ни се обаждат по какъвто и да е повод, след работа не остава време за нас самите, та камо ли за гости /било то у нас или някъде другаде/.

За това как да е откажеш - кажи честно и открито какво ти е на сърце, пък ако са хора ще те разберат. Не е задължително кумувете да са кръстници.
Успех  

При нас пък кандидат кръстникът дойде да се заяви още преди да сме помислили, че е време да кръщаваме детето. Дойде и каза "моля да ме имате предвид, че съм кандидат за кръстник на детето", а аз му казах, че тук в България (той е грък) има традиция това да са кумовете, а той простичко ми обясни, че първо при тях така се заявяват кандидатури и второ, че няма никакъв смисъл да правиш кумовете си кръстници като имаш възможността да направиш други човек близък за твоето семейство, кумовете ще си бъдат винаги близки. Обсъдихме го вкъщи, имахме съмнения, че кумовете ще се засегнат, но те излязоха печени хора. Знам само, че дори да бяхме избрали кумовете за кръстници, пак нямаше да сбъркаме! Виждаме се по-рядко от преди, но все още продължаваме да ги наричаме най-добрите си приятели. Освен това направихме един човек безкрайно щастлив, за него това означава много. Един ден само дойде и ми каза "знаеш ли, какво прави кръстникът за детето", а аз започнах да развивам - духовен водител, ала-бала, а той "кръстникът поема грижата за детето, ако нещо се случи с неговите родители"  Абе, не знам каква грижа поема но от сега е тръгнал грижи да ни създава - прескачаме една акумулаторна кола в хола насред никаквото място дето го нямаме, подарък за Коледа...

По принцип едно време са си избирали за Кръстници на децата доверени близки, на които може да се разсчита да отгледат детето , ако не дай Боже нещо се случи с истинските родители.

Затова не се колебай, и под каквато искаш форма( било и то лъжа) и кажи на твоята кума, какво ви е решението.

Ами и моята кума от сватбата не е кръстница не детето,аз не исках,направих моя приятелка.Всеки ден сме заедно с децата,познаваме се от 100г.Пък и мъжът ми искаше да е някои по-млад човек/щото кумата ми е възрастна/.
А пък етърва ми направо си каза,че иска да е някой от семейството  мъж ми не може ,че не е кръстен и затова станах аз.Затова деликатно и намекни,че сте решили с мъжът ти да е някой от семейството ви 

Здравей, mislitel75!Никога в църквата не се е изисквало кръстник да е кумът или кумата - това са традиции, които хората са измисляли, но те не са в съответствие с това, което има предвид църквата.Важното е кръстникът да е духовен, вярващ човек, който да помага в духовното израстване на детето, заедно с родителите, разбира се.Обаче има нещо друго, което мисля, че е важно - кръстникът не ебива да е роднина!Това ми го е казвал свещеник, но не мого да кажа точно защо така е решено!Аз съм кръщавана тайно по времето на комунизма и кръстница ми е лично моята баба!Говорете със свещеника, който смятате да кръсти детето ви и вижте той какво ще ви каже!Но майката и бащата най-добре могат да почувстват кой да е кръстник на детето!Пък и в името на Божията любов, защо да не е и роднина - щом е наистина духовен и добър човек.Ако се аргументираш с това, което ти казах и то ако го споделиш съвсем спокойно, мисля, че не би трябвало да има проблем!Успех!

Така мисля и аз. Премълчаването в този случай не решава проблема, само го отлага. А и ако си отговориш честно защо точно искаш да кръщавате детето си, то ще можеш да намериш добро обяснение и защо искаш кръстник да е еди-кой си, оттам и как да кажеш на кумата си за твоето решение.

Ами направо и без заобикалки и кажи какви са намеренията Ви. Не мисля, че тя има право да се сърди за каквото и да е било. А ако все пак го направи може би ще е добре да преосмислите бъдещите си отношения. Ако държи на Вас ще приеме избора Ви.

Моята сестра също кръсти дъщеря ни. Кумата ни е много готина, не вярвам да се е обидила. На кръщенето ги поканихме и всичко беше от нормално по-нормално.

Ами, аз бих спретнала някоя лъжа.....например, че свекърва ти много настоява да е Х човека...и вдигнала скандал, защото държи много на избранника си..и разбира се, за благото на семейството си длъжна да отстъпиш.Направи се на жертва.Постави така нещата все едно това не зависи от теб..."сподели" и приятелски, че много искаш да е тя, но ако стане така...ще обидиш свеки...

Няма ли развръзка, случаят е интересен
разказвай какво направи