имам нужда някой да ме разбере

Миличка, напълно те разбирам. Моят син е много щурав, да ми е жив и здрав, и постоянно трябва да ходя подире му, защото инаме ще си строши главата. Въобще не мисля, че ще събори къщата, единствената ми мисъл е, че може да се нарани. Та така, през деня ходя постоянно подире му. Вечер, като се поизнерви, започва да ми виси по крачолите. За щастие, аз успявам да поизляза и дори да поработвам по малко. Но и той като ме види, че излизам почва да хленчи. Номерът е вниманието му да е ангажирано с нещо и да не забележи.
      Стискам палци да овладееш ситуацията, сигурна съм, че ще се справиш! Желая ти ведро настроение и усмивки!

Напълно те разбирам непрекъснато ходи след мен,дърпа ме,иска постоянно внимание и когато не го получи започва да пищи.Направо съм се изнервила страшно.Много ми помагат разходките в парка.Той си играе ,а аз си почивам.Когато се приберем в къщи пак се започва старата песен.Но идва лято ,а тогава отиваме на вилата и свекървата и свекъра помагат.

Определено я накара да се почувства по-добре. Поздравления! 

Върна ме години назад и аз мислех, че скоро ще ме вкарат в лудницата и че нищо не зависи от мене. После открих, че за да получиш нещо трябва да си го поискаш.
Майка ти явно има желание да ти помогне. Казваш обаче точно и конкретно - водим я примерно в събота в толкова и толкова и си я взимаме в неделя в толкова и толкова. И готово отивате да се забавлявате. Ама детето плачело, ама не знам си кво и т.н. си ги избиваш от главата. Ако сега не я даваш на майка си  после става още по-трудно и невъзможно. Моят син приема къщата на баба си за втория си дом и ако го питаш сигурно там ще си седи, но това не става ако не пускаш детето при бабата.
Не знам как сте материално, но ако можете да си го позволите не се срамувай да си наемеш жена почасово за помощ с детето през седмицата.
Другото е да се постараеш да й обособиш някакъв кът от къщата, където да може да си щурее без проблеми и без опасност да се нарани. Да си лази там, да си драска и каквото иска.
И колкото и клиширано да звучи - това наистина е много хубаво време, но ще го разбереш по-късно.   

Ако влезеш в подфорума " Деца с увреждания" сигурно ще дадеш оценка на въпросите, които поставяш за разглеждане.
Не ми се сърди, но теб не те разбирам. По-скоро разбирам тях.

абе хора, не може ли човек просто да се оплаче. Сега пък децата с увреждания да гледам....... Благодаря на Бога, че дъщеря ми е жива и здрава, при всяко посещение в църквата паля свещичка и поглеждам Бог с благодарност в душата си. Все пак исках да ми поолекне на душата - та нали всички ние първо сме хора, а след това родители. Децата ни ще растат по-щастливи, когато виждат усмивка на лицата на родителите си и то усмивка, която е истинска, резултат от психичното равновесие на един спокоен, реализирал поривите и помислите си човек. Просто поисках малко разбиране, и хоп-пратиха ме при децата с увреждания, щото мойте кахъри са бели. Е, може и да са бели ама за мене са си кахъри и то сериозни, така че в никакъв форум за деца с увреждания няма да ходя.

  Последното, от което има нужда един човек е в труден момент някой да му насажда чувство за вина. Всеки има трудни периоди.
  daniart1, ако имате възможност правете си разходки на зелено, действат толкова зареждащо.
  

Жалко, че не ме разбра !!!
Така никога няма да разбереш, с колко много щастие те е дарил Бог.

Не мисля, че бабите са вариант - все пак и те имат право на личен живот. Заслужили са си го през годините.

По-скоро повече разходки навън - да се измори детенце.

Повече срещи с приятелки - нищо че те са несемейни, а ти с детенце.

А варианта с почасово гледане?

  Бабче, с най-добри чувства - "в момента" не означава "никога". Тя е преуморена и изнервена в момента, малко по малко ще се възстанови и ще й мине. Всеки от нас е имал и такива моменти.

Ами започнете да мислите за ясла. Време е, не е рано. Детето тръгва на ясла, където се развива, играе с деца, учи различни навици. Ти започваш нова и интересна работа, срещаш се с нови хора, с приятелки. Така ще бъдеш пълноценна майка, защото сега, убедена съм, не се чувстваш такава. Дори се виниш за това, което мислиш. Обичаш детето и не тя те изморява, а ежедневието, еднообразието, имаш чувството, че живота ти е спрял на едно място, чувстваш се като човек, който е само в услуга на детето  и другите, а така искаш малко време за себе си. Права ли съм? Може да ти се стори трудно, но направи първата крачка и запиши малката на ясла. И без това ще я приемат след 2-3 месеца. През това време потърси нещо интересно каквото ти се работи. Има жени, които обичат да са домакини, да стоят вкъщи, да шетат и да гледат деца, това им доставя удоволствие, и аз искрено им завиждам, защото аз съм пълна противоположност - не мога да стоя вързана на едно място. И с детето не съм стояла - винаги сме навън, с други мамита и деца, водя я навсякъде, абсолютно навсякъде - по паркове, по кафета, по кътове, на гости. Малката е свикнала, така и аз съм по-спокойна, че постоянното висене вкъщи ни побъркваше и двете. Сега тя ходи на ясла, където се справя перфектно, а аз работя. Всяка свободна минута сме заедно и се забавляваме, прегръщаме, целуваме. А събота и неделя са си нашите дни и ходим на разходки, обядваме навън и после се гушкаме заедно за следобеден сън. Опитай да промениш нещата така, както ти се иска. Вземете решение със съпруга и действайте.

Ако не можете да си позволите детегледачка с/у заплащане, можете да помислите върху такъв вариант: намерете още някое семейство в сходно на вашето положение и се редувайте да гледате децата. 1 път седмично вие гледайте хлапетата, а те да излязат. После обратното. Плюс това 2 деца се гледат по-лесно от едно. По-кротки са и се заиграват.