А за момента,в който бебето реши да се появи на света?

 
Същата работа и при мен., но два дни преди термина.
Абсолютно същата картина.
Сега ме е страх номер 2 да не го родя в колата.

Ще разкажа не за мен, а за моя приятелка.... Бременностите ни вървяха почти заедно...нейния термин на 04.04.07 а моят на 20.04.07 само, че  тя реши да ражда със секцио /поради несполучлива и много травмираща предишна бременност, приключила със аборт по мед. причини в 8 месец и имах ''честта'' аз да писъствам...../ Забравих да спомена, че съм акушерка и работех известно време  в родилна зала в Плевен и бях уредила да ме пуснат с нея в операционната зала....
....та пристигаме ние:
моята приятелка, мъжът й и аз /ама и двете с големите кореми/ Влизаме ние и на входа охраната ни спира: ''Вие, на къде?" А мъжът на приятелката: ''Ами за приемане сме'' Охраната  ...''Абе, момче ти по две ли ги водиш???? '' А мъжът:''Аааааа те са приятелки..''..... ''АМА ТЕ И ПРИЯТЕЛКИ ЛИ СА, БЕ?????''  Та докато захапе охранителя какво става лекарите и акушерките се скъсаха да се хилят 

То и аз без малко да родя на улицата.  Изтекоха ми водите на центъра на града и като влязох в болницата родих за два часа. Не бих казала, че ме е боляло кой знае колко. А че мъжът ми беше паниран - да, то е ясно. Даже кръстникът дойде при него за кураж.

Бях решила, че ще излезне на 27-и. Аз така бях решила, докторите и те така бяха решили. На Бъдни вечер майка ми изприказва нещо да не се святкам много, щото нищо чудно още утре да се роди бебочка. На Коледа, тъкмо кебапът беше на котлона, а аз лежах, че никак не ми беше добре. В един момент - хоп, тръгнаха ми водите, ей така, без нищо. Цялата се разтреперах, взех да звъня по доктори. След няма и половин час бях в болницата /в 14,30/. Посрещнаха ме много "радушно" - "Ееее, точно пък на Коледа ли раждане!" Прегледът установи - разкритие 0! Води - същото ниво! Контракции - също! В 18,00 часа, преди смяната на екипа, ми боцнаха някаква система. И оттук нататък - оле майко! Имах чувството, че докато родих бях в непрекъсната, 6 часова контракция! Раждането ми беше по-скоро смешно на фона на това, защото в един момент си помислих, че това бебе просто няма да излезе - толкова жалки /не и болезнени/ бяха опитите ми. Е, случи се - в 00,20 на 26-ти декемви се появи луничката. В началото не чух да плаче и се изплаших, оказа се че е била с два пъти намотана пъпна връв около вратлето. Като ми я донесаха след 10-тина минути - измита и повита, седеше с отворени невиждащи очички - посред нощ! По време на престоя ми в отделението връзка със съпруга си имах само телефонна - не пускаха никой в помещенията, а мъж на мое раждане може да присъства само във функцията си на доктор /както си беше всъщност/. Хм, хубави спомени!

Александърче малко ни изненада, роди се една седмица преди термина  Цял ден тичах напред, назад, ходих на гости и дори си говорихме, че малко остава, а то било съвсем малко. Бях си уговорила 2 срещи за другия ден, на които всъщност не можах да отида  Бях се приготвила да си лягам /беше 22.30 някъде/ когато усетих нещо странно, ама си викам сигурно не е това, бяха ми казали, че болките били първо на час, после почват да зачестяват ... Ама при мен си почнаха на 20 минути и взе да намалява интервала. Когато към 1 часа все повече се учестяваха болките пих но-шпа /мъжо каза - бе хайде пийни хапченце и си лягай вече  / Да ама не. Към 4 сутринта мъжо ме прати в банята, а той слезе да позатопли колата /беше валял първия сняг и беше доста студено/, след което ме закара в болницата. Приеха ме в 5.30-6 часа и в 9.20 родих, не беше болка за умиране, всичко се забравя като видиш малкото сладко човече  Не знам дали бях готова, но със сигурност не бях паникьосана, просто нямах време за това. А татито определено понесе нещата геройски 

Аз преносих два дни, и ме приеха за предизвикване, но в крайна сметка нищо не се получи и завърших на операционната маса!
Не ме беше страх и за миг, бях чела доста и бях подготвена!
Нямах търпение да видя малкото си момченце!

Раждането на сина ми си остава най-върховният ден в живота ми!
Съжалявам само, че заради проблем с визата, съпругът ми закасня и пристигна малко след раждането. А толкова много искаше да присъства и да пререже пъпната връв!
Болката и дискомфорта се забравят за секунди. Аз проспах в предродилна зала времето до 7-я см. След това ми сложиха епидурална и нямаше болка, само напъни. На третият родих Стиви, погледнах го как излиза, сложиха го на корема ми и чак тогава прерязаха пъпната връв. Проплака и после се сгуши в мен и леко промъркваше - като малко коте. Няма думи с които да се опише! Малко мокро, топло и мъркащо човече върху гърдите ми! Мекичък, мъничък и съвършен!
В моменти като този се забравя стреса, болката, страха...и на тяхно място има само любов!

Сина ми се роди  точно на термина.
Лекаря каза-раждане като по учебник.
Голямо бебе,цяла плацента,никакви проблеми.
Дъщеря ми тръгна да излиза 26г.с.,устискахме до 29.
Физическа болка при раждането нямаше,но ужаса който изживях след това,
не мога да сравня с болката при нормално раждане.
Важно е бебо и мама да са добре,болката се забравя

Имах прекрасна бременност и леко раждане. Родих на термина, с много малко контракции, бързо и леко раждане. По-трудни ми бяха следващите 1-2 дни. Цялото тяло, всяко мускулче ме болеше, чувствах се унесена и много, много уморена.

Родих сина си 4 дена по-рано от термина и въобще не бях настроена, камоли подготвена за раждане, но каквото има да стане, то става.....В четвъртък 12-ти май2005 мъжът ми и един негов приятел слагаха ламинат в едната стая и коридора до късин доби - приключиха към 22-23 часа.Аз търча като луда насам натам - да помагам с каквото мога.Мъжът ми и приятеля ни се майтапят, а аз се смея...и коментирам, че ще родя преждевременно от смях.....Легнахме си - всичко нормално, но след 02 часа започнах начестичко да ставам - седмица преди това имах фалшиви контракции и си помислих, че сега е същото, но не би.....А мъжо само сумти и пъхти и вика защо не гася лампата!Аз му казвам ,че бебето е на път и трябва да се приготвя за болницата, а той ми вика - "Сега ли намери баш!Почакай малко, поне да съмне!" и откърти....Но след 15-тина минути се опомни и като скочи като опарен взе да вика - "Наред ли е всичко, готов ли ти е багажа....." Към 5.30 сутринта потеглихме за болницата. Живеем в близост до град Казанлък в едно село - на мен ми е притеснено още повече от факта, че трябва да пътуваме до града - преживях едно дискомфортно пристигане до болницата.На този ден трябваше да се запозная с доктора, който ще изражда бебето - познат на мъжа ми....Случих смяната на персонала - прегледа ме дежурната лекарка която ме прие, после докторът, който застъпи на смяна, накрая пристигна и познатият на мъжа ми доктор.....Пълна объркация!Беше ми много ошашавено и дискомфортно и болезнено....Последното нещо, което ми беше на акъла  е дали мъжът ми е до мен!(Но той духом е бил!Докато е бил на работа - през цялото време се е молил за мен!)Синът ми се роди почти в 13 часа на 13 май петък - на рождения ден на дядо му! Имах проблем с раждането - доста трудно - и синчето ми не проплака веднага - ново притеснение за мен - дано да е добре!Всичко си дойде накрая на мястото!Болките с времето отшумяха,а и най-важното - забравят се !А Бог ме дари с едно прекрасно дете - затова всичко което преживях си е струвало притесненията, мъките и усилията!
Мила МИШКА, желая ти леко и безпроблемно раждане!

    И при нас беше така.

Аз преносвах 5 дни и затова ми преизвикаха раждането.Това не ви го пожелавам.22 часа раждане и неописуеми болки.

Бях супер спокойна, когато започнаха да ми изтичат водите 10дни преди термин. Преоблякох се, оправих се, сложих чантата си пред вратата и...
-Ще ме метнеш ли с колата до болницата?
- Защо?Какво става_{?/напуши ме смях, щтото щеше да падне от стола, скачайки и устремявайки се към мен/}-Отивам да родя и ще си дойда след няколко дни!
На последното изречение присъстваха и свекъра, свекървата и сестра му и съвсем се оцъклиха 
 

Не се панирах ,в момента в който видях,че ми падна тапата се зарадвах,беше 9 дни преди термина.Т.к три дни стоях у нас с контракции на втория таткото легна болен от ужас , неизвестната му  болест го съсипа и за един ден ако щете вярвайте отслабна:shock:,но нямаше избор и се стегна.След 3 дни лъжливи контракции,лекаря ми каза ,че няма смисъл да се мъча повече и на 7 ден преди термина ме включи на система...след 2 часа родих/няма да описвам болките/освен тях бях и нещо болна така и не се разбра грип ли беше или просто треска преди раждане.Все тая след като видях Галена всичко се забрави,единствения страх беше свързан с нея дали ще е добре ,ще изплаче ли веднага и т.н.,знаех,че ще бъда приблизително около 3 кг,но въпреки това се притеснявах да не е малка, лекаря ми беше казал ,че до термина ще бъде около 3.300.Е, покрай раждането имам още случки и след него.....но няма да досаждам.