Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 4

не са му махнали диагнозата все още и надали ще му я махнат напълно. тестовете които правиха са в децката градина и не са кои знае какво но са за вси4ки "нормално" развиващи се деца. на есен сме с специалисти  и тогава ще излязат то4ни резултати но на мен ми е ясно 4е детето има много голям напредък . ина4е ние продължаваме напред в у4илище да бъдем с придружител. и по добре според мен, моите близки в бг много ме упрекваха защо аз искам детето да е с придружител щели да му сложат клеимо и така щ си отиде до края. не знам кое е правилно но ми се струва 4е за на4ало ще е добре да сие с придружител. ина4е те няма да си признаят за грешка ами ще си сложат медал за постигнат успех....та нали миналата година изпратиха снимки и брошури от терапията на моя мъник на симпозиума в сан диего .... е това какво е ако не е потупване по рамото за моя сметка и мои нерви и др.

TanyaMG, това е метода да тръгнат по културни мериприятия:) ..ние бяхме на четири, когато ни изгониха като вас от кукления театър, но аз реших упорито след седмица две пак да го заведа и тогава "превода в ефир" си дойде от само себе си...така тръгнахме редовно по театри с кукли, после с живи хора, после отидохме първо на триизмерно кино...много се притеснявах да не свали очилата и вече на кино ходим редовно - всички нови детски филми, Марти ги чака с нетърпение. Да се похваля, от вчера "свалихме" превода в ефир, гледахме филма за слончето Хонър и не се наложи да му "превеждам", някак си инстинктивно учетих, че не е нужно , ядеше си пуканките и от време на време "коментираше" тихо на ухото ми, а аз му връщах въпроси, за да съм сигурна, че разбира и няма да "избухне" изведнъж. Филма се разказваше за живота в една джунгла и слончето намери едно глухарче, върху което имаше една прашинка и на нея живееше един мъничъл сявт, за когото глончето се грижеше и се опитваше да намери безопасно място. Кмета на града имаше 96 дъщери и един син Джоджо, аз така казвам на Марти и той много се зарадва, че има и друг Джоджо Джоджо беше аутист, не говореше и винаги, когато баща му го викаше на "разговор" да му обяснява как той е бъдещия кмет на града, Джоджо отиваше в обсерваторията, от където наблюдаваше звездите и планетите, любимата тема на Марти. Накрая, когато всички животни от джунглата искаха да линчуват слончето и да хвърлят глухарчето с прашинката в нагорещено олио, защото не му вярваха, че на толкова малка прашинка може да има живот, слончето каза на кмета целия град да започне да вдига шум, за да повярват , че там има живот..обаче пак никой не чуваше малкия град. Тогава Джоджо отиде в обсерваторията, където беше насъбрал хиляди камбани и започна да бие камбаните и...спаси света от унищожение...!
Може пък някой ден и някой от нашите "Джоджовци" да стори същото

Срещата ни значи ще е на 17 или 18.05 за да може да ни краси компанията снахето  .
Мястото може да е зоопарка или южния парк.И двете места са обширни и ще има да гоним децата из района така, че ние майките категорично няма да можем да си приказваме.Предимството на зоопарка са животните, но болшинството аутисти не им обръщат никакво внимание и е депресиращо.Помня първия път като го заведохме Мишо там - единственото животно, което го впечатли беше едно улично куче, и то защото си завря животинката муцуна в зрънчото на Мишо, който беше в количката  .
Най добрия вариант за среща е малка градинка в която колкото и да тичаме след децата все пак да сме близо една до друга.Предлагам пак тази градинка. Не е голяма, а и не е съвсем малка -  с всички възможни екстри, а и е на удобно място.Да кажем около 10 - 11 ч. за да е удобно на повече хора.Ще гледам да доведа помощник - каката.Ще опитам да навия и Надежда в.л. да доведе и тя помощник - има невероятна щерка

Други предложения?

Катина, не мога да видя коя градинка имаш впредвид за срещата, защото ми се отваря началната страница на bg.maps 

Момичета, само определете мястото на срещата и ще дойдем. Сигурно ще пътуваме само двете с Мимка с влака. После ще си хванем такси до мястото на срещата.
Театъра е чудесна идея, а аз все се страхувам да заведа Мими...

http://www.bgmaps.com/map.asp?sid=ce973670fc31ce55ee903683cd2e9c … ame=&oType=49
Бул. Христо Ботев и ул.Струга - срещу Централна гара.Малката градинка.
За мен е без значение кога и къде ще се видим.Мисля, че мога да контролирам торнадото. .Но само преди една година почти никъде не можех да го удържам за повече от половин час.Тази градинка беше едно от малкото места, които му привличаха вниманието.Затова я предлагам.Например Парапланерчето се притеснява, че Йони е вихрушка и ще правят джогинг докато си пием кафето.Мисля, че мястото е удобно за аутист. деца.
Също така ще е удобно на Марианка.Тъкмо видях, че е писала.Ще те чакаме на гарата, ако искаш, където и да е срещата.За да те екскортираме 

Да, сетих се за градинката. Все я заглеждам като минавам оттам, но никога не съм водила Алекс. Той също е вихрушка, от най бързите, но ще се справя някак. Аз си позволявам да пия кафе седнала, само, ако и татко му е с нас  . Редуваме се да тичаме след него. Щом е изпитано място за аутистични деца, ок. За нас по принцип най доброто място е парка, там пак тичам, но поне не ставам разногледа и не прави много впечатление  . Ще я посрещнем Марианка, няма да я оставим, я...  .
Само дано да се организира срещата по раничко, към 10 например, че да имаме повечко време да се видим. Стане ли обяд, Алекс огладнява и става МНОГО лош   

Ама на тебе кой ти каза, че ще сядаш да пиеш кафе  .Там няма кафене - тоест няма маси с чаши - чакащи да ги бутат вихрушките.Има  скрито магазинче за провизий, но не е на видно място.Има откъде да си купим кафе в пластмасови чашки и да тичаме след децата, но същевременно ще имаме и възможност да се и чуваме една друга.В краен случай има отсреща доста по голяма градинка - почти парк за спринтьори.Аз определено мога да търча и след Йони - пробвала съм - целувам я и не бяга...........много  .А Мишо е във фазата "Едип" дето го е страх, че ще му се затрие семката и тича след мене.Ще се справим, че даже и ще ни хареса.

Мисля че имаше някакъв влак около 8ч. сутринта, което означава, че аз към 9.30ч. вече съм на гарата. Много ще се радвам, ако има някой с кола и ни посрещне. Мими също много тича, но гледа да не ме изпуска от поглед.

Аз като стара софиянка само да ви кажа, че това се води - градинката на бившия Майчин дом. Сега там е кръвна банка.

Аз ще те посрещна. Ще ти пиша на лични да ти дам тел. да ми се обадиш предишния ден и да се разберем. Можеш да вземеш тел. и на някой друг като резервен вариант.

Благодаря ти, КиФличка! Ще чакам телефонът ти на ЛС.
Днес е прекрасен ден и изведох децата на разходка. С нас бяха две приятелки с техните дечица, които са на възрастта на Мими. Та станаха три момиченца. Моята кипра през цялото време тича заедно с тях и като цяло добре се вписа в компанията. Но като цяло говора си остава една преграда между нея и децата...

Привет и от нас!

Много се радвам, че си организирате среща! Марианка да пратиш много поздрави и от нас на Кифли, Катина

Гери много хубаво си игра днес пред входа с другите деца, особено едно момченце, по-малко от нея с 2 години и на кг-ми двойно по-малко, то и е слабост и всеки ден го търси на думи в къщи.
Сега е до мен и гледа Марианка и казва "Каката"

Rossoneri, хайде вдигнете се с Герганка и елате и вие. Ей го къде е София  . Тя не обича ли да пътува? Алекс му дай само път, няма значение мпс-то. Като се качи на  колата и чак като стигнем до морето  му омръзва  .
Вчера за пръв път ми зададе въпроса "колко"  . Нали заради Гергьовденския парад цял ден има нископрелитащи самолети над София и той гледа и ме пита "мамо, колко самолета". Аз му казвам "преброй ги" и той почва "едно, две, три" и после пак пита колко са като минат други, брои ги и сам си отговаря  . Също така се научи да кара скутера и сега го мъкнем постоянно навън. Ще ми се да прояви интерес и към колело, но още няма такива изгледи  .

Rossoneri, КиФла, от сърце се радвам на вашите успехи!
Мими проявява интерес към колелото, но не схваща как става номера с карането. Успява да завърти веднъж-дваж педалите и после започва да върти назад че е по-лесно. Снощи бяхме до късно навън, беше топло, на улицата имаше много деца. Тя прояви интерес към тротинетката на едно дете и на няколко пъти се опита да я кара. Почти се получи.