Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 4

Момичета, децата ви са невероятно красиви.

Да,на красота сме я докарали  . Любознателна,извинявай, и аз имам чувството,че ако трябва още веднъж да разкажа за Алек,ще изпадна в несвяст.Все пак се запознах и с вас  ,макар че не разбрах името на принцесата и сега на колко е...Много права си за кандидата-и аз вчера точно за това си мислих.Хилежът,неспането...пак ще трябва да се мъчим-много горчи този нистатин.Дори си мисля този път да взема много силен препарат и сега си правя проучване.И сладките неща трябва да спрем...изобщо.Но така не може да продължава.Хайде да ги почваме и ще докладваме тук ,и ще се подкрепяме  . Веселчето,така е ,тестовете са ориентировъчни.То нашите деца не галопират в развитието си,променят се,но ние сме постоянно около тях.Улисани в терапии,учене,безсънни нощи,не улавяме промените.Няма нищо лошо да ги измерим с някой тест и да си отговорим на много въпроси след резултата.А иначе- да Алек чисти,от малък обича и аз непрекъснато го насърчавам да го прави  , е през останалото време цапа  .

А моето момченце е един малък Иван Звездев Много обича когато готвя да бърка в манджата ,когато пъ ржа нещо и той да слага в тигана, а когато искаме кафе той е човека друг не може да припари до микровълновата и да скъса и изсипе пакетчетата в чашите след това и да го разбърка и оближе лъжицата чак тогава можем да пием кафе. Също така много обича да си маже филийки с маргарин и да реже салам или краставици, е на доста големи парчета, но той си ги яде.
Искам да ви попитам вашите деца как са със въображението , защото моя има голямо. Взима кръгла четка за коса и я слага пред устата си като микрофон и имитира певиците, дори понякога се качва на стол, за да е на сцена.От известно време го забелязах, че като слезе от неговат кола имитира, че я заключва и носи ключовете в ръка, а като се качи първо пали и след това потегля

Eй,късметлийка си ти  Откога чакам някой да ме отмени в готвенето,но не го влече маладежът,определено не го влече.  А това,за което разказваш е игра" наужким",това което нашите буквалистчета най-трудно ще го направят 

A aз съм възможно най-лошата майка. Прекалено щадя Мими, а знам че не бива и за нея е чудесна терапия да я включвам в домакинската работа. На теория го знам, обаче на практика... А тя много разхвърля. Вече е голяма и ако се случи да я помоля да си прибере играчките, вече получавам отговор: "Не искам да си прибера играчките!" Налага се да и обещая някаква награда. Тогава задължително ще си ги прибере. Тези дни си говорихме с таткото, че е хубаво да се храним вечер семейно (нещо което така и не успях да изградя като традиция ) и Мими да ми помага в сервирането.
Толкова я щадя, че даже никога не съм и позволила да реже нещо с нож, съответно и идея си нямам дали може да си намаже филия или да си нареже салам.
Иначе въображение никак не и липсва. Вчера например си имахме гостенче у дома. Едно момиченце от групичката в ДГ. Доволна съм, поиграха. Разпънаха един чаршаф на пода и Мими заяви, че са на пикник. Но момиченцето не се съгласи с нея, каза че са на плажа. Тогава Мими се излегна удобно и каза, че се пече на слънцето. Но, момичета, не бързайте да се притеснявате, ако въображение все още липсва при децата ви. И Мими не се роди с такова, а постепенно с времето, с терапиите, знам ли, си дойде и то.
avicom, извинявай за глупавия въпрос, но за какво даваш Нистатин?

Марианка, едно от първите неща които научих от терапевтите на сина ми беше "няма не искам" и нищо не се прави срещи награда. Прибирането е задължение, с което дори 2 годишно дете се справя успешно и трябва да го прави. Те трябва да се научат, че има неща които немогат да отказват, и кое е трябва, кое е не може.

Като ти каже не искам да си прибирам играчките и кажи просто - ОК, не ги прибирай, но всичко което остане след теб по пода и не е за тази стая ще бъде разчистено и ще отиде на боклука.И вземи един чувал и събери всичко по пода и показно го изхвърли в боклука. Който не прибира - няма играчки.  Ако почне да те моли да не ги хвърляш ги разпилей пак хубаво и я накарай да си ги прибере.
 Ако се направи, че не и пука за играчките (щото моето диване така ме игнорира)- отиват на боклука(после можеш да ги извадиш и скриеш, но тя трябва да види, че всичко е влязло в кофата и да вярва, че са там. На следващия ден се разходете покрай магазините за играчки и и обесни, че тя вече НЯМА ДА ПОЛУЧАВА такива, защото не иска да ги прибира. Дори и да ти направи сцена. Ако ти обещае, че ще прибира не се искушавай и не и купувай нищо. Можеш да и дадеш вечерта една играчка, ако обещае, че ще я прибере. И ако наистина я прибере да и кажеш колко се гордееш с нея, че прибира и че ще получава и  други играчки!
Обаче тея които си "хвърлила в боклука" не вади поня още седмица, защото може и да те разконспирира Нека ги забрави.
 
и ...следващия път няма да се налага да повтаряш да си прибира - само и напомняш къде отиват играчките които не са прибрани.

Не трябва да им даваме така награди - ако направиш това - ще ти дам еди какво си...
По скоро подхода трябва да е - ОК, имаш избор да не го правиш, но последствията са еди какви си.(И трябва да са реална естествена последица- не да я накажеш 1 седмица без телевизията)

И не си лоша майка - и аз си щадя така децата... ама поне на мен има кой да ми набива обръчите всяка седмица на терапиите и да ме "натиска" всеки път да поставям по едно ново правило у дома... Някой, който да ме кара да осъзная, че прекаленото пазене на децата им спира развитието....

В градината съм 100% сигурна, че Мими  прибира играчките... няма причина това да не става у дома. То това като спането на Мишо - дето неможел да спи с майка си  Просот на нас самите понякога не ни изнася да си понатиснем децата ..и после всичко приписваме на проблемите им.

Да ама не. Задълженията, и ежедневните навици не са част от състоянието им. И подчинението ако щете го наречете, е нещо което се учи, и не им идва от диагнозата. Просто трябва да имаме правила, в които ние самите да вярваме, за да ги следват и децата ни.
Знаеш ли какъв съвет получих за най-малкото диване като не иска да си облича дрехите? Да го обличам насила. Пиши, дере се реве - аз да го обличам. Защото разреша лиму да носи само това което не го дразни рано или късно ще стане толкова чувствителен като брат си.

Прибирането на играчките да си призная при Мишо нямам пръст за да се научи.Там играе "лошата леля" от детската.Тя женицата за първа година почва работа като лелка в детска градина и "пляс" в специална група  .Никой не може да я убеди тази майка на две момчета, че децата са със специални нужди.Подкара ги дирекцион към самостоятелност и ред  .Ама ги научи  .

Аз само поддържам стратегията и  .

Каката обаче я научих както Деси описа.Не иска да си прибира дадена играчка..........така ли - взимай играчката и ела сега с мене.Слагай сама в кофата  ........рев........./аз тайно я извадих от там и я скрих за известно време/.След няколко дни пак така.
Вече нямаме проблеми с играчкосъбирането  Скоро я гледах обаче, как накара брат си да си изхвърли сам една неприбрана играчка 

За помощта в кухнята.Мишо започна в началото с пренос към масата на хляба, на нечупливи и неостри предмети.Постепенно почнах да му давам да пренася и лъжици и вилици и чаши.Помага и в готвенето.Разбива с миксер, слага чубрица, разбива яйцата с вилица, Казвала съм ви сипвал ми е и жълто веро в яденето - олио било  , вече даже меси тесто за бухти и пици.Колкото повече отговорности му давах - толкова по сръчен ставаше.Ами как ще се научи да си изпере гащите, като не му давам леген и сапун да опита  .Само да добавя - когато пере дрехите на куклите например - колко неща пробутах не е истина.Сипвам вода в легена - топла ли е или студена, мръсни ли са дрехите - мръсни разбира се, сега слагаме прах за да ги изперем - ето вече са чисти, ама са мокри - виж капе вода от тях, сега ги простираме с щипки, за да изсъхнат.Като изсъхнат - проверка - да сухи са вече - изпрахме ги и сега ги прибираме и сгъваме и подреждаме в шкафа на куклата.Когато психоложката му извади карти със сухи и мокри дрехи - човека беше подготвен вече 
Марианка - момето е арно, ама сваата е бамбашка нещо - почвай да и даваш отговорности, че после...........знаеш свекървата е зла 

За моето дете въображение, игри с играчки....това са фигури от висшия пилотаж. Но пък ако прояви интерес към това, което готвя, има вероятност да го яде Иначе е наясно кога върши нещо нередно. Вчера докато се зомбирах на компа, а тя зад мен, чувам я да казва "Наталиьоооооо", обръщам се и какво да видя - натрошила едно шоколадово зайче, което брат й заряза на масата(компютъра е в кухнята) и се понамазала. И гледа виновно Нали е ясно, че като я видя да върши някоя простотия от този род, "Наталиьоо" ми е първата дума? Помага детето - ако е на терасата, ми сваля щипките на прането, ако й е близо простора, и го прибира....у съседката или на поляната Много обича да ми помага с брашното и кафето - ако ги забравя на масата, почва едно бърканеее....направо са отписани. Много ми помага да напълня пералнята - не знам как го прави този номер, но такова цапане брат й никога на никоя възраст не е правил (освен ако я имитира). Не разхвърля, най много да пръсне книжките, но това е, защото не играе и не проявява интерес Но проявява жив интерес къв гримовете, знае че червилото е предназначено за устата и ако го докопа,го употребява докато свърши
avicom, става дума за средното ми детенце, виж подписа ми

За разхвърлянето ние сме номер едно, но за прибирането там сме малко зле.Ако искам да го накарам да приберем играчки аз просто му казвам "хайде да приберем играчките" и клякам на земята и започвам бавно да ги събирам, а той като ме види и той започва, след това ги подреждам като го подканям и му ги подавам и така някак си става.Спец. педагог,който посещаваме винаги ми напомня, че ако искам нещо да направи винаги трябва да му покажа "винаги първо показваме или започваме задачата, а след това се оттегляме".Да ви призная действа.Забелязах, че когато вземам малкия от градинката той винаги преди да дойде при мен първо си прибира играчката на мястото и чак след това идва при мен. Той е в масова дг и може би това помага, защото там се държат с него като със всяко друго дете.Състоянието на моето е непознато за тях и те си мислят, че той просто го мързи да говори,и че е като всяко друго дете.Лелките дори го хвалят, че сам си оправял леглото.

[desi], благодаря! както винаги, много ценни съвети! Малката ми дъщеря е на 1г.10м. и когато кажа на Мими, че трябва да си събере книжките, вместо каката се втурва тя. Та съм на ясно, че 2-год. дете се справя със задачката. Ще се взема от днес в ръце!
Катинка, брех че свекърва! Така, така, учи Мишо на ред, че снахата е мързелива.
Любознателна, толкова отдавна не си разказвала за Наталия и напредъкът и ми се вижда забележителен!  Браво! Толкова се радвам.

Чудих си какво не е наред, най после видях - "Наталиьоо" трябва да е с "й".
Добре че споделяме, довечера ще пробвам Кирил с кренвирш и нож.
Той нож не е пипвал от 15 години, да не говорим, че допреди година две
не влизаше в кухнята, ако на видимо място има нож. Експериментите продължават.
Винаги покрай нашите дечица се сещам за рекламата на Джони Уокър с ходещото човече.

"Не спирай! Продължавай напред!"

Аз да ти кажа го разбирам Кирил за ножа.От малка изпитвам паника, когато видя някой да държи нож - особено, ако острието му е насочено срещу мен.Изпитвам паника, дори и когато ножа го гледам по телевизията  .С течение на времето ми се наложи да употребявам много ножове в кухнята - аз съм основния готвач в къщата.
Ако ще предлагаш нож и вилица на Кирил те съветвам ножа да е заоблен - без остър връх.Ако намериш в къщи обикновено ножче за мазане на масло - ще е най безопасно в очите на Кирил.Блясъка на острието ме плашеше най много - така че гледай да е най старото и най смотано ножче с пластмасова дръжка което намериш.Сгъваемите ножове винаги са ме плашили - не му предлагай такова.Също така ми действаха и вилиците.Блестящи насочени срещу мен вилици ме панираха.И дъщеря ми не обича ножовете.Мишо не е показвал досега неприязън към тези инструменти
Странно - откакто станах майка и "врат на главата на семейство" страха ми изчезна 

  Aлек изобщо не заспа.Всъбота стана в 9ч. и оттогава не е спал...Лежеше си и си "говореше" тихичко,но не дремна дори 

Точно така се почувствах днес, един ром идваше срещу мен с нож и
ме убеждаваше да си го купя, като в движение режеше една хартия, с острието към мен. Ще послушам съвета ти и ще споделя.
Аvicom, знам за какво говориш, виждал съм Кирил да не е спал две денонощия и
легнал да отблъсква нещо си с ръка и да мърмори Махай се, Сънчо!

Kaк така от тогава не е спал? В неделя не спа ли? Днес?