Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 4

Не мога да кажа, че е превъзбуден. По скоро ми изглежда щастлив от това да имитира героите във филмчето - вика и крещи когато и те го правят, разхвърля постелки, възглавници ако и те го направят. Абе след едно гледане на Том и Джери в стаята е хаос  . Не иска да му връщам кадрите обратно за да ги повтаря отново сцените. По скоро иска да спрем на пауза ако се наложи да излезе за малко от стаята.
Иначе и на компа си имаме любими игри. Сложени са на Фаворити и той си ги знае. Отделно си играе на обучителните игри, които беше Блувелвет като линкове, на буквенката също. Обича да разглежда снимки и клипчета на компа /наши/. 
По телевизията се заглежда също по детското, но не му е така заострено вниманието. Обожаваше да гледа Пей с мен. Като почнеха да пеят, все ме канеше на танц  , особено му харесаха ритмите на Старите градски песни 

Пепи, аз съм чела много за това, и то за деца без проблеми - това е важно според мен да се знае заради организиране на дисциплината.
Истиската причинно следствена връзка при децата (без никакви проблеми) е налице след 9тата им година. Затова и наказанията ако не направиш това ще те накажа да не правиш еди какво си, преди тази възраст не са особенно ефективни. Защото просто децата още немогат (или неискат  ) да повярват и осъзнаят, че последствие ще има и то ще е точно такова ...
Т.е. те примерно могат да врърлят топката срещу прозореца, обаче не са убедени, че прозореца ще се счупи. Знаят, че това е възможно следствие, обаче мозъка им допуска все още топката да мине през него без да го повреди. Също и чашата ако падне водата да остане в нея и да не се разлее.

Това, че мозъка съзрява на определена възраст  да го прави, не означава, че не трябва да ги тренираме  и учим да го правят. Обаче ще е жестоко ако примерно си оставят колелото навън при положение, че сме и предупредили за наказание ако го правят, да ги накажем 2 седмици без колело... тази осъзната връзка причина следствие би се появила чак след 9тата им година....

Това, което е добро за обучение за причина връзка е така наречените естествени последствия - ако пипнеш печката ще се опариш, ако бягаш бос ще се убодеш, ако паднеш ще се удариш и т.н.
Ако трябва да измислим наказание за определено поведение, то трябва да се доближава максимално до естественото последствие.
Примерно - ако мачкаш книжката ще я прибера няма да работи (детето все ще си мисли,ч е има начин и да не я приберете и подобно накзание би го разгневило много), но ако мачкаш книжката тя ще се повреди би работело - книжката ще се смачка, той няма да има хубава книжка повече. Следващия път като поиска книжка може да му покажете новата хубава книжка и ако почне да я мачка да извадите намачканата и да му покажете каква ще стане ако продължи да я мачка. АКо не се впечатли - тогава вече може да вземете книжката и да му обесните че я пазите да не стане намачкана.  Или да прежалите и 2ра книжка за идеята на учене какво е причина и следствие...
Обаче това като метод не винаги е възможно -  Няма да го оставим примерно да пипне печката за да разбере, че пари нали?

За филмчетата - аз преди време бях писала - за да сменим да гледа друг филм трябваше да му го пусна поне 10 пъти като "фон" докато той реши да спре да го игнорира и да се зазяпа. и сега и сега трудно сменя филмчета, но е много по лесно да го сложа да гледа нещо ново.

 А и аз съм на мнение, че Том и Джери не е особено добро предложение за деца с проблем с комуникацията... Незнам в БГ какво има като филми, Има една поредица за динозавъра Барни - това са образователни филмчета с много песнички (на английски) за най-малките, ако го има дублирано на БГ това е много добро за стимулиране на речта при децата. Дори  моя 2 годишен хлапак научи много думички от там. Филмчетата са на различни теми - ден и нощ, фермата и животните, приятели, правене на  грешка, благодаря и  извинявай и т.н. и т.н.

Още нещо по темата исках да споделя - моя си теория,  , без да претендирам, че съм права.
Понеже съзряването на тази връзка става около 9тата година, това е също възрастта когато децата спират да играят с играчки науж.  Според мен има голяма връзка между двете. Т.е. мозъка вече има казва, че това "неможе да е реално". Интересно, че на същата възраст децата сменят и четивото си - от наивините приказки с говорещи животни почват да речат романи с реални действия и герои. Ако ще четат нещо "нереално" то ще е вече от рода на научната фантастика - т.е. нещо което може и да е вярно в някое измерение ....нещо за което информацията в мозъка е недостатъчна като доказателство за противното (примерно Хари Потър ще замени приказките с Кума Лиса и Кумчо Вълчо) Обаче вече мозъка им осъзнава, че това не е истина(малките деца вярват, че има говорещи животни, просто не са ги срещали) При някои възрастни примерно  обичащи да четат научна фантастика склонноста да правят такива причинно следствени връзки е много по-слабо развита отколкото при един възрастен който чете само научна литература....
Обаче първите са много по-креативни - сякаш мозъка си е запазил тази си способност - да допуска невероятното...

Незнам дали ме разбрахте  Написах роман та този увод имаше за цел да  ме разберете какво аз мисля - че в момента в който мозъка успее да отдели реалното от нереалното се изгражда и причинно следствената връзка.

Когато детето спре да възприема спагетите в чинията си като купчина змии е говото да прави такива връзки. И понеже при аутистите има буквализъм и "фантазирането" на мозъка е почти никакво според мен причинно следствената връзка трябва да се появи много по-рано. 

Обаче от друга страна - играенето науж обучава мозъка да стигне до това ниво - т.е. пускайки количките по пистата детето осъзнава, че те винаги се плъзгат надолу а не нагоре срещу земното претегляне  кара мозъка да осъзнае кое е реално и кое нереално.  Т.е. при аутистите ако няма такава игра науж, те немогат да обучат мозъка си да прави разликата...
И се появява парадокса - децата ни изглеждат по-зрели от възрастта си, обаче понеже тази зрялост е неподплътена със знанията които би трябвало да дойдат от играта те изглеждат недоразвити. Но къде е истината няма как да знаем ...
Между другото стериотипната игра при аутистите има за цел понякога да замени наученото чрез игра "науж" ...по наин който ние не разбираме, обаче това, не означава, че не е правилен.

[desi], изчетох постингите ти с голям интерес и много ми допадна твоята гледна точка.
Моята Мими вече е на 6г., но все още вярва, че има говорещи животни, че куклата и тя заспива нощем и все такива неща, в които вярват малките дечица. И имам чувството, че още дълго време ще вярва в тези неща.
Иначе от сърце и се радвам като я гледам как вече умее да играе на уж.

Ето малко информация-за нов център във Варна,който са открили колегите
http://fspeid.com/index.php?option=com_content&task=view& … 57&Itemid=114

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=305585.msg7819292#msg7819292   

Марианка, и аз на тази възраст вярвах, че животните могат да говорят, но не го правят пред хората, а само, когато не ги чуваме  . Приспивах куклите и пишех писма на Дядо Коледа.

Деси-много беше права за количката..и" куклата на гнева."Няма ги вече.Обясни ми момиченцето ,че съм "лоша","грозна " и "че няма да играе днес с мен"...Докато не почнахме да рисуваме с братчето на 23 мес...с боичките за ръце.Влючи се безвреме-и с дланите и с обратната страна на ръчичката.Ако топнеш дланта и завъртиш с пръстите се получават слънца...Можело значи.
Ние много време играем с една срязана на половина  къща за кукли-въображаемо подреждаме живота на едно семейство-хора и мебели,но наблягаме на действията.Тя избира темата-например рожден ден,а аз насочвам с въпроси детайлите.Държа на създаване на навици.Старя се да бъда едно от лицата на сцената.
Барни е много полезен-ние се стараем да "пеем","танцуваме" и..говорим като него.Той говори  на изчистен и разбираем език-жестикулира много и няма грам агресия. 
:

Хайде на кино  .
Още го няма по тракерите 

Записах си "Моцарт и кита"  за възрастни аутисти и го гледах...много зле се почувствах...в къщи ми е диска, но мисля, че не бих го гледала отново..макар че завърши щастливо- двама аутисти се влюбиха и в неразбирането се рабраха и накрая се ожениха...нищо ново, което вече да не знам за аутизма не открих и ми се сви...според мене, няма нужда да гледаме такива филми и се зареждаме с тежест, по- добре да гледаме на децата като на без проблем, доколкото можем и така...Нещата, които най - много ме дразнят в Марти е, че събира клечки от земята и ги тупа, не винаги отговаря на въпроси и понякога се смее истерично без причина и когато дете, както днес се случи иска да си играят, детето беше в топка и аз се включих, а Марти само кръжеше около него и тупаше две клечки, накрая взе да бута детето, не с лошо, но родителите се уплашиха и подскочиха като ужилени. Аз вече не издържах и му казах, че е дошло време да си поговорим сериозно и му казах всичко това, което ме побърква у него, казах му, че ако го видя да взема клечки от земята и да ги тупа, дете да иска да играе с него, а той да се съгласява и после да кръжи окло него и го бута, ще замина много далече и после баба му ще умре, а него ще го вземат в някой дом. Той плака и обеща, че ще се държи както трябва, накарах го да обещае, че ако не му се играе с дете, което иска да играе с него, просто ще му каже, че не му е интересна тази игра. Като се прибрахме, се опитваше да покаже, че е послушен и разбира. Поиска да излезем в парка, сам си намери дрехи, съчета ги, облече се и се обу и навън нито веднъж не взе мръсна клечка, не тупа, а се опитваше да е разговорлив с мене. Карах го да ми разказва какво вижда- да прави съчинения по картинка и много се стараеше. Почувствах се по- добре.

Моцарт и кита е художествен филм, а "Името и е Сабин" е документален.Премиерата на филма е в четвъртък - 17 ч. в Дома на киното.Може би на някой родител ще му е интересно.

Kezaja, ти къде изчезна, хайде ела в събота на следващата ни среща 

Кезая, това с пръчките, а също и с много боклуци, го минахме. Мислех, че е само при Кирил.
Останаха картите Югийо, включително и парчета, включително и много мръсни.
Мия ги в къщи и суша. Купих му нови, но това не промени нищо. Намерените са
намерена сила. Както и едни кръглички, с картинки от анимационни филми, пластмасови, забравих как се казват.
Вчера Кирил каза на майка си, че сме крали вишни. А вишната е пред блока, опитах се да му обясня, че тя е там, на обща земя, който иска да си откъсне, ама не- щом не е нашата, значи сме крали една шепа вишни. Какво значи тупа?

Изтръсква ги, чисти ги 

Kezaja, и на мен ужасно ми липсват твоите постинги и също като теб ме натоварва гледането на подобни филми. Затова и не съм гледала нито един. Разбирам яда ти по отношение на поведението на Марти. Понякога и аз се чувствам така. Мен например в Мими най-много ме дразнят грозните физиономии, които е започнала да прави напоследък , тръскането на ръчичките (чак се чува как и пукат костите, ужас), онзи кикот, за който пишеш и ти (ей така без причина). А за игри с деца още не смея и да си мечтая. (Освен когато тичат и се гонят). Даже напоследък, когато извеждат групичката на двора в ДГ, тя остава сама в стаята.  Не иска да излезе с децата и това е. И понеже също като теб се старая да гледам на Мими като на едно съвсем здраво дете, ми се случва да избухна и да и кажа това, което мисля за поведението и (примерно, че физиономиите, които прави са грозни и отблъскващи и т.н.). Независимо че не ме разбира напълно. Обикновено в такъв момент ми казва "Мамо ще слушам вече". И ми става толкова мъчно... Не е напреднала достатъчно с речта, за да разбира като Марти какво точно не е добре да прави.
Катинка, първо една гореща прегръдка от мен! Мисля че е хубаво, че даваш линкове към филмите. Всеки сам преценява дали е в състояние да ги гледа. А на някои може да бъдат дори полезни. Ама аз нали съм по-чувствителна... Понякога така се мразя заради това. Плача ей така от нищото дето се вика.

Информацията в нета за аутизма набъбва плашещо бързо  .Не знам дали да се радвам или да съм тъжна  .
Ето малко от новите за мен сайтове.Интересно е  .