Остана ли привързаността между вас след раздялата?

Те каките в общия случай са си били от преди 

По-скоро бих казала че се възстанови ( винаги разбира се стои въпросът-докога??). Първите 6 месеца бяха много мъчителни отношенията ни. Още тлееше обидата, болката, гордостта, объркването....най-вече в него, което правеше комуникацията ни адски трудна и непоследователна. Той не беше наясно със себе си след като се разделихме и това водеше до кретенско и абсурдно поведение, което нямаше как да е предпоставка за добри отношения, камо ли за привързаност. С времето обаче взе да проявява разум...и чувства...към детето си и нещата лека-полека взеха да се наместват. Колко компромиси и нерви ми костваше тоз успех, аз си знам, ама не съжалявам. Копах много за този момент заради детето си, преглътнах много обиди и гордост. Всъщност аз бързо след раздялата ни се освободих от всякакви чувства към него, та не съм приемала като лична обида нищо от последващите му изстъпления. Просто съм ги тълкувала като реакции на един объркан и озлобен човек и...просто изчаквах да си изживее всички периоди и фази. Но почти никога не се предадох и настоявах по всевъзможни начини да си поеме адекватно отговорността за отношения с малкия. В крайна сметка-сработи.
Сега ( последните 2 месеца) се чуваме много често, говорим си спокойно както много отдавна, освен за детето и за нас самите. Опитваме да правим дребни неща заедно заради малкия ( например правя вечеря за тримата винаги като идва да го вижда, сядаме заедно, говорим си, въвличаме дребния в разговори да свиква че майка му и баща му дори да не живеят заедно, са едно като негови родители) , като в същото време правилата на играта са ясно дефинирани и малкия е наясно, че тати идва и си отива и че го обича и че идва да го вижда и да си играят и да ходят на разходка.... ПОмага ми, като имам нужда и го помоля. Аз му помагам щото съзнавам че само с добро мога да му въздействам положително. Правим си лични дребни услуги, без да си натякваме "ако не бях аз...".Случва се е да гледа малкия докато съм заета ( даже сега последната Събота-цял ден) и занапред ще ми се налага да го моля затова, та полагам усилия да поддържаме такъв тип нормални отношения. Даже в един скорошен разговор прояви ревност, което ме изуми. Правил ми е намеци " ако сега...какво би било...". Разбрали сме се че така сме си най-добре и това което е добре сега, не би било същото ако пак сме под един покрив....и така.
Мисля че се вразуми, но никога не се знае как ще се развие ако се появи някоя сериозна "кака", тогава съм почти сигурна че пак ще има сътресения, ако не и генерален завой в поведението...  
Просто 99,99% от мъжете са такива. Пък моя "екс" едва ли ще е в нищожния процент.

нашите отношения са подобни.Ако мога да го изтрия от моя и на дебка живота ще съ доволна.Единственото което искав от него е да се разберем като нормални хора извън съда за издръжка.Стискайте палци.

Ами не знам дали е привъразност,  но  си помагаме, ходим заедно на море, имаме общи имоти... когато идва при нас  с децата аз му гладя дрехите, а той купува моите
Май като се замисля никога не сме  искали или решавали да се развеждаме... просто свикнахме да живеем така, някой път има трусове, но е по- скоро рядко.....

Ще стискаме Маги, ама като знам мойто БНД как дава пари за детето  , доста ще трябва да стискам  Желая ти успех

Не се виждаме,не се чуваме.....
След раздялата изпитах единствено облекчение,никаква привързаност....

В момента никаква. Всяка среща е една драма. Доста тежко положение.
Надявам се с времето нещата да се поуталожат.
Незнам как ще се развие животът ни от сега нататък...
Но пък хора, които са взели съзнателно решение да не живеят заедно няма нужда да са привързани един към друг.

Привързаност няма. Това, което легално ни свързваше - брака и него го няма. Само децата са причината още да му виждам тъпата физиономия.

Абсолютно! В нашия случай даже не е кака, аз съм й кака на нея  Еееее, доживях да съм кака и на друга, не само на сестра ми 

А колкото до това къде ги намират, моят май по нощните барове.

Е, Лили, аз на нашата също й бях кака - на 19 беше момето. Ама вашия рекорд още май никой не го е бил 
Кака и Кифла са състояние на духа, не възраст и набухватели