В семейството на мъжа ми е така- толкова ми е познато! Майка му има астма и десетина години го е обвинявала, че се е разболяла заради него/за да го манипулира/. На мен ми отне сигурно още толкова да го убедя, че той не е виновен. И до сега не е чул нито похвала, нито някоя дума на одобрение, макар че всичко сам е постигнал в живота си. Много добре вижда и разбира моята благодарност, но все ми казва- друго е родителите да го оценят.Ама тях изобщо не ги интересува и той много се измъчва от това.
- Публикувана: 7 апр. 2008, 11:49 ч.
- Последно мнение: 8 апр. 2008, 22:11 ч.
Как да простя със сърцето си?
Не е важно да простиш.
Важно е да можеш да продължиш да живееш въпреки болката.
Прошката няма да ти помогне да забравиш.
Кому е нужна прошката?На теб?
Защо ти е?
Ако неможеш да простиш със сърцето си,не го прави насила!
Остави сърцето си да преживее болата.Скатай я някъде дълбоко в душата си и продължавай.
Не рови повече там и ще ти е по лесно!
Казвам ти го от личен опит!
Децата ми не познават дядо си.Защото той не иска да ги знае.
Има три деца и 4 внуци.....а е някъде сам,някъде там....неискам и да знам.
Погребала съм го жив.В речника ми думата 'татко' не съществува!
Немога и няма да му простя.Не се и насилвам да го правя.
Просто съм го изтрила от живота си.Няма място за него.
Важно е да можеш да продължиш да живееш въпреки болката.
Прошката няма да ти помогне да забравиш.
Кому е нужна прошката?На теб?
Защо ти е?
Ако неможеш да простиш със сърцето си,не го прави насила!
Остави сърцето си да преживее болата.Скатай я някъде дълбоко в душата си и продължавай.
Не рови повече там и ще ти е по лесно!
Казвам ти го от личен опит!
Децата ми не познават дядо си.Защото той не иска да ги знае.
Има три деца и 4 внуци.....а е някъде сам,някъде там....неискам и да знам.
Погребала съм го жив.В речника ми думата 'татко' не съществува!
Немога и няма да му простя.Не се и насилвам да го правя.
Просто съм го изтрила от живота си.Няма място за него.
Ако става въпрос за родители- просто ги приемаш и това е. Уверявам те, идва време когато осъзнават грешките си.
Ако става въпрос за партньор-сменя се с друг, който отговаря на очакванията и потребностите ти.
Ако става въпрос за партньор-сменя се с друг, който отговаря на очакванията и потребностите ти.
Е, не съм съгласна. Излиза, че каквото и да правят, винаги те са правите. А това не може да е така, просто не е вярно. Сигурно има много момичета и жени, вече взели живота си в ръце, напълно самостоятелни и със свои семейства. Обаче са третирани от родителите си като деца. Ами не е правилно!
И аз не мога да го приема. Обаче са третирани от родителите си като деца. Ами не е правилно! И аз не мога да го приема.
И аз не мога да го приема. Няма смисъл за мен подобно нещо.
Видно е, че не можеш да простиш на родителите си за онова, което не са ти дали и от което са те лишили и не е нужно да се насилваш, то на сила не става! По-важното е да намериш вътрешно спокойствие - установи с тях такива отношения, които да удовлетворяват и двете страни! Не е нужно да си налагаш неща, които не ти идват отвътре, просто намери подход към тях и установете по-скоро "служебни отношения", не се карайте, но няма да бъдете и най-близките на света! Веднъж хвърлен камък трудно се заличава, веднъж като се е появила тази пропаст между вас - надали ще изчезне, но поне направете нещата по-безболезнени и приемливи.
Вярно е, че би трябвало родителите да са най-близките хора и благодаря на моите, че найстина са ми най-близко до сърцето, но много от приятелите ми пък нямат общ език с родителите си и това не е болка за умиране. Всеки си върви по своя път...
Вярно е, че би трябвало родителите да са най-близките хора и благодаря на моите, че найстина са ми най-близко до сърцето, но много от приятелите ми пък нямат общ език с родителите си и това не е болка за умиране. Всеки си върви по своя път...
Не знам, дали става въпрос за родителите ти или за други хора, но ако успееш да проумееш, че по света има всякакви хора, като че ли ще приемеш по-лесно факта, че са те обидили и наранили. Ако е имало хубави моменти с тези хора, ако си видяла добро от тях, припомняй си именно тях. Аз се намирам в момента в такова положение, но не става въпрос за родителите ми, а за свекърите, но понеже ги чувствам много близки, ми тежи и ме боли. И колкото повече се вкопчвам в обидите от тяхна страна, толкова по-зле се чувствам и не намирам сили да търся помирение с тях.
Не знам как се прави това. Аз се мъчих години наред, още от пубертета, но още не съм успяла напълно. Много неща простих, но майка ми /защото тя е проблема при нас/ не се усеща и продължава да трови атмосферата вкъщи. Напоследък съвсем издивя и вече казва само неща, с които знае, че ще ме нарани. На въпроса ми защо няма отговор, мълчи, свива устата и се мръщи. И така, каза неща, които никога няма да простя - злобни и отмъстителни думи, казани само да раняват, мина всякакви граници и аз вече съвсем се отказах да прощавам. Не ми тежи това, че не мога да простя - не мога и това е, така ще живеем, във вражда, но вече не ми пука. Освен това прошка се дава, когато е поискана - щом не ми я искат, айде у лево.
не е необходимо да прощаваш. Важното е да живееш в хармония със себе си и да разбереш и приемеш че те са те обичали но не са проявявали обичта си така както ти си имала нужда. дъжали са се с теб според техните норми. Те не са разбрали това
а относно грижите - прави това което трябва да се прави за да ти е чиста съвестта и защото си човек а не зарди това дали са заслужили или не.
аз съм в подобна ситуация. също съм била страшно пренебрегвана и трябваше да се потискам. месеха се когато трябваше да вземам важни решения и ми обаркаха много живота но не мисля да ги зарежа. сега живея както аз искам, не споделям. държа разстояние. ако имат нужда от нещо съм насреща и помагам
а относно грижите - прави това което трябва да се прави за да ти е чиста съвестта и защото си човек а не зарди това дали са заслужили или не.
аз съм в подобна ситуация. също съм била страшно пренебрегвана и трябваше да се потискам. месеха се когато трябваше да вземам важни решения и ми обаркаха много живота но не мисля да ги зарежа. сега живея както аз искам, не споделям. държа разстояние. ако имат нужда от нещо съм насреща и помагам
Освен това прошка се дава, когато е поискана - щом не ми я искат, айде у лево.
Освен това прошка се дава, когато е поискана - щом не ми я искат, айде у лево.
Ами някои дават прошка само при поискване-други-дават винаги и без да им е поискана.Аз плаках много заради майка ми,баща ми,баба ми.....те дори не разбираха,че са ме обиждали,че нещо са направили,че въобще не съм се чувствала добре заради нещо.Няма да обяснявам странните ни роднински връзки с тях тук...ще се намери някой да ме подиграе както винаги тук,че продуцирам сапунен сериал.Ами поплакваш си,затваряш си сърцето,капе ти нещо горчиво от него,казваш си,че не искаш повече да ги виждаш и след малко време осъзнаваш,че не можеш да живееш съвсем сам на този свят и каквито да са трябва пак да си отвориш сърцето....и с големи усилия,като се самонакарвах постоянно им прощавах за обидите,за сълзите и пак установявах някакви било то странни отношения с тях.
Прошка не се дава само когато е поискана - напротив! Когато прощаваш - то идва от твоето сърце, а дали 4овека насреща ще поиска и приеме прошката е друг въпрос! Когато прощавам - аз отварям своето сърце и го избавям от нещо тежко, неприятно, болезнено.Не е толкова важно дали на момента прошката ми е приета - важното е 4е аз съм я поискала, по4увствала и направила! И на мен ми носи спокоиствие и удовлетворение! Защото понякога наистина е трудно да се каже извинявай!
