- Публикувана: 7 апр. 2008, 15:00 ч.
- Последно мнение: 11 май 2008, 19:33 ч.
Техники на приспиване!
Майчета, не се обиждайте, но искам да изкажа едно по-различно мнение. Не съм чела цялата тема, а само една част, затова се извинявам ако повторя някоя мама. Но ми прави впечатление ,че повечето от вас приспиват децата си по най-невероятни начини. Разберете, че заспиването е създаване на навик. Най-добрата техника за заспиване (примерно за дете ,което спи един път на ден) е- Всеки ден по едно и също време на деня винаги в точно определен час в едно и също легло. Слагате го в легълцето и излизате от стаята.
Не е този моментът да го гушкате и да му се радвате. Така организмът си създава динамичен стериотип и то свиква само да си заспива. Колкото повече го гушкате, понеже естествено на детето това му харесва, толкова повече ще ви манипулира и ще иска още гушкане.
Не е този моментът да го гушкате и да му се радвате. Така организмът си създава динамичен стериотип и то свиква само да си заспива. Колкото повече го гушкате, понеже естествено на детето това му харесва, толкова повече ще ви манипулира и ще иска още гушкане.
Не е този моментът да го гушкате и да му се радвате. Така организмът си създава динамичен стериотип и то свиква само да си заспива. Колкото повече го гушкате, понеже естествено на детето това му харесва, толкова повече ще ви манипулира и ще иска още гушкане.
всъщност, една част от нас- писалите тук- не се оплаква. на мен, а вярвам и на други майки, им доставя удоволствие да са толкова близо до бебетата си. за пример давам вече порастналия си син, който не дава да го гушкам пред хора, защото вече бил голям. ами да съм си го гушкала докато не е протестирал значи...щото докато заспиваше, си поплакваше за гушкане.
Вечер заспива докато суче. Къпем я, храним се и още на гърдата заспива.
През деня обаче ми е голям проблем. Очите й се затварят, спи й се, обаче само като я сложа в креватчето реве, та се къса. Нито носене на ръце помага, ни люшкане. Засега само сешоара спасява положението. Явно шумът я успокоява.
Добре, че навън в количката спи. Е, може да пореве малко, но докато стигнем до парка и вече е заспала.
През деня обаче ми е голям проблем. Очите й се затварят, спи й се, обаче само като я сложа в креватчето реве, та се къса. Нито носене на ръце помага, ни люшкане. Засега само сешоара спасява положението. Явно шумът я успокоява.
Добре, че навън в количката спи. Е, може да пореве малко, но докато стигнем до парка и вече е заспала.
от началото до към 6м си спеше сам,но сега заспива само с мама или тате на леглото.парво ще ни гуши,гали и после с хиляди уговорки заспива.А нощем се буди да се гушка в мен,иначе почва да си играе и няма спане.Мили мами даите да си гушим и галим слънцата,че ще ги търсим тези нежни моменти.
Както казват и други мами, аз го правя защото ми доставя удоволствие да го приспивам кърмейки и пеейки! Като пораснат ще ги гоним за едно гуш, а те нещааааат вече!
Танюшка, някоя мама беше написала, че в болницата никой не го гушкал и тя така си продължила, но тук бебетата са при нас в стаите и никой от тогава още не го е оставял сам, а после да го уча чрез много рев да свикне да заспива само не ми си вижда най-приятната работа за мен! Права си, че заспиването е навик, но може и да носи наслада за двама, а не мъка за двама!
Танюшка, някоя мама беше написала, че в болницата никой не го гушкал и тя така си продължила, но тук бебетата са при нас в стаите и никой от тогава още не го е оставял сам, а после да го уча чрез много рев да свикне да заспива само не ми си вижда най-приятната работа за мен! Права си, че заспиването е навик, но може и да носи наслада за двама, а не мъка за двама!
drize и Бумеранг , сигурно сте прави, уважавам избора, който сте направили и сигурно е най-добрия начин за вашите деца. Аз просто изразявам друго мнение. Аз така си приспивах децата. Може би аз съм малко по-студена майка, но мисля че това е за доброто на децата ми. Израстнаха здрави ,щастливи и доста дисциплинирани. В къщи винаги е имало дисциплина като в казарма- под час се ляга, под час се става. Всеки в неговото си легло ,без никакви ритуали. Не трябва да бъркаме навиците, които се създават чрез дисциплината с обичта към децата.
