МАЙчета 2005 (109)

Биренка, недей така, заеквал, свърхнапрегнат бил. Не смяташ ли, че просто е по-палав? Пламен например е свръхемоционален, като повечето деца, съдейки по описания на майките тук. От по-изискващите деца е, лесно раним е и искащ постоянно внимание. Никога не съм можила да го оставя сам да се занимава с нещо, а аз отделно да правя друго. Никога не е било да излезнем навън и той да си играе кротко около мен или поне да мога да се заприказвам спокойно за мъничко с някоя друга майка, все обикаля и кръжи наоколо. До степен, че на мен ми са се стрували странни децата, които си стоят до майките. Аз пък такъв го искам и такъв си го харесвам Имаше период от няколко месеца, когато удряше децата, е, отмина. Удрял е и мен, чувала съм, че в тази възраст и други деца го правят. Точно сега в тях бушуват толкова много емоции, но самоконтролът им е много малък. Смятам, че много добре усещаш правилния подход - повече внимание, игри навън да си изразходва енергията и пълноценно прекарано време с него. И аз трябва да правя същото с Пламен. Някъде бях чела, че особено момченцата (а защо, не беше обяснено) в най-ранна възраст трябва много да се гушкат и приласкават.

Ренка, съжалявам за тревогите ти  Аз всяка вечер до полуда си натяквам да съм по- спокойна и сдържана към капризите на Силия и... все не успявам  Много крещя, карам се. В момента, от 2-3 седмици, детето е в някакъв ужасен период, не е моето направо 
Утре тръгва отново на ясла, че започнах от днес работа( пак по заместване и пак за кратко). Надявам се да не ми се разболее скоро, та да се поуспокои малко там. На нея специално яслата й действа така- изразходва всичката си енергия там и вкъщи е добричка 

Биренка, дано скоро намерите начините Насче да ви весели и радва какво щастливо и безгрижно дете е!

ние пак от няколко нощи се напишкваме (Марти де) и успехът, който имахме, беше кратковременен. И аз така се виня, но пък не успявам да променя коренно ежедневието ни.  тъпо ми е.

Здравейте момичета 
Ренка, доста ме притесни...но ми се струва, че не трябва да поставяш разни диагнози сама, нито да се упрекваш...най- добре е да го види специалист...и преди ти писах...даже ако има някой детски психолог, не е лошо да го заведеш 2-3 пъти, за да се отпусне...,в игрова ситуация, ако човекът си разбира от работата ще опознае детенце, ще ти дадат насоки и ще помогнат, както на него, така и на теб...не се обвинявай...ако някой мисли, че подтиска детето си- това съм аз...непрекъснато гимнастики, упражнение, направи това, защо не...ние сме родители, но сме и хора, не сме безгрешни, затова понякога имаме нужда от помощ професионална...да отидеш при психолог не означава, че си луд, психопат, или не си добре...всеки подложен на стрес не губи нищо от една консултация...
Гушкам те силно и чакам да пишеш 
Момичета, извинявайте, но на другите днес няма да пиша, понеже и аз се намъчних 
Хайде гушки на децата и им покажете колко ги обичате 

Биренка дано всичко се нареди.

Ренка първо не се панирай. Моя съвет - първо потърси нямате ли детски психолог в градината, с който да направите първа консултация и да го опнаблюдава как се държи в групата си. После напред към специалист ако е необходимо. Напълно те разбирам, разпитай и в яслата какво мислят. При нас (не съм ви писала че все нямам време) едната госпожа с триста зора сподели че и се вижда тревожно че не на всички въпроси отговаря, а понякога опвтаря въпроса. Прати ни ако искам при психоложката на градината. Ходих първо аз за да събере инфо, после трябваше двамата, но той се разболя. Ще се качва и да го гледа през деня в групата как се държи. И аз първоначално се ошашках, после като помислих - вероятно аз не задавам правилно въпросите из същи и част от тях не ги разбира и за това вместо отговор повтаря въпроса. Хванах се на хорото обаче с тънката мисъл да получа повече инфо за деня на детето си в яслата  .... а и вероятно ще получа и идеи от тази жена.

Както и да е - отплеснах се.... отидете на консултация и вярвам с малко промени ще преодолеете нещата.

 

Ох, благодаря ви, че ви има и че споделих с вас! Паниката ми попремина сякаш. Непрекъснато мисля за това, като трън, забит в мозъка. Ще се старая да не съм толкова взискателна. Казах и на мъжа ми - да не му вика, да не му се кара, да не го наказва, да не го пришпорва - "бързо, бързо, действай..." Времето, прекарано навън е много ползотворно.
Знам, че всяка от нас понякога е поизнервена, знам, че всеки си изпуска нервите. Но явно не знаем добре какво става в малката детска главица.
Идеята за психолога - не знам, ще помисля. Първо ще поговоря с госпожите, дали забелязват такава склонност, когато е в градината. Нблюдавам го вчера и днес сред децата - никакъв проблем, разговаря чудесно. Само с мен, в обръщението към мен.

Фея, наистна трябва да се постараеш повече за времето ти с Мишка. Даже и да е, когато сте легнали например. И тя усеща промяната, а не знае дали е готова 

Малейна, жалко за временния успех с нощното напишкване. Разбирам те!     Може би трябва да го оставиш за известно време на мира, а после да пробваш пак. Аз пък даже и не се старая да го уча сега Наско. Ми не ми се струва готов и това е.

Иви, Иви, какво да ти кажа... Колко пъти сме ти се възхищавали за това, колко си силна! Не мога и да си представя какво ти е всъщност. Но слушай, ти не можеш да се откажеш от тренировките на Теа! За нея това може да е шансът й да проходи. Няма да се отказваш, че аз ще ти се карам!  Иначе за посещението при психолога си много права - май не детето ми има нужда, ами аз.

Благодаря ви на всички пак!    Няма да ви изреждам поименно, но в думите на всяка намерих подкрепа! Хайде, вече само хубави работи да има да пишем! 

БиРенкА,  Ще се оправи Насето, не се притеснявай. Явно като им наближават РД всичките майски теленца си показват рогичките. Може да е някаква временна глезотия, насочена към теб.
Иви, малко геройче  Ти правиш всичко най-добро, което може да се направи за Теа, а и за Лорито.
Тарталета, дано Силия да не се разболява и ти да ходиш спокойно на работа.
Феъри, и Детелина така ходеше като котенце около мене като бях бременна. Хем искаше да си игреам, хем пък странеше от мен, защото не можех да я вдигам и нося. Трудно им е на бъдещитге каки и батковци да свикнат с това мама да не е единствено тяхна и на разположение.

Биренка, радвам се, че малко си се поуспокоила. Тъкмо се канех да пиша за това, че проблема, ако има изобщо такъв може изобщо да не е в теб. А и за заекването, щом е само в думичката "мамо"...хич не прилича на заекване. Но така или иначе решението за повече разходки и игри ще му хареса доста 

Мартеа, извинявам се, за ваксината Пентаксим става въпрос. Много майски бебоци сложиха тогава от нея (те са 3бр) и никой нямаше оплакване. Аз, като един виден традиционалист, тогава предпочетох тези по ЗК. Сега с Павел реших уж най-доброто за него  Но, както и да е...важното , че детето отново си е моето Няма кръв, акото се нормализира, той не реве по цял ден от колики.

Любака днес не е бил очарован от цирка и в паузата е настоял да си тръгват  Прибраха се рано. И си имам друго дете, нямащо нищо общо със снощи  Явно нещо в яслата го травмира от време на време.

Биренка и моя съвет е да изчакашсигурно е моментно,децата в този период са много изнервени, още незнаят на къде да се ориентират, а и ние найстина май сме много взискателни.
Иви,ние сме с тебе!
Ники и тя понякога е кисляк,но с малко повече търпение ,мисля че всичко се нарежда.Най- важното е да разговаряме!!!

Добро утро!

Нещо съм изтървала темата.
Ние с Авата сутринта станахме за яслата, но ще си останем в къщи . Гуспойцата е с Т37.5 и покашля. Ееееми, толкова...10 дена на градина- 20 дена в къщи! А днес искаше да ходи, защото ще гостува куклен театър. Само да не е болна за рождения ден

Биренка, ти си познаваш най-добре детето, но ти пожелавам да грешиш . Относно заекването- когато бърза да разкаже нещо и Ава запецва. Минавало ми е през главата, че може да е заекване, но като поразмислих реших, че преувеличавам

Мартеа, как си?
Диана, не си можела да знаеш. Пък и  нямаш гаранция, че ваксината по ЗК няма да се отрази по същия начин.

Ренка, за говоренето се сетих нещо да ти кажа. Миша като говори много често запъва на едно място. Примерно ми казва "Мамо, дай ми червенатааа, червенатааа, червенатааа, червенатааа и така го повтаря няколко пъти. После спира и пак започва отначало "Мамо, дай ми червената блуза." Моята майка казва, че на тази възраст е нормално да не могат да говорят добре, защото мозъкът изпреварва говорния апарат, няма синхрон един вид. И че това отшумява с времето.

И аз така си помислих, но направих връзка със себе си . Като сръбна повечко, мисълта ми изпреварва езика и от от две думи правя една

Да, това, че мисълта е по-бърза от говора на тази възраст и аз го зная. Но не е точно това. Когато търси правилната дума е едно, когато заеква е друго. Както и да е. Стига толкова за нас. Ще се оправи, ще ми се да вярвам! Много се разстроих първоначално, понеже си го представих 15 годишен, как заговаря някое момиче и на може да се изкаже или пък как му се подиграват другите деца. Ей такива работи.
Днес отиде на градинка, след почти двуседмично отсъствие. Не беше много въодушевен от факта, но ми каза "чао" прати ми целувка и седна у госпожата. Чух го, че започна да разказва как съм го подстригала с машинката и колко хубав бил станал.
А от тревогите си забравих да ви разкажа как онзи ден следобед, когато четяхме за пореден път приказката за "Вълкът и седемте козлета", още на второто изречение ме прекъсна и я разказа сам. Докрая! С всички онези трудни думички и словосъчетания. Ревах до края на приказката 

Ренка, ще взема да те ступам! Няма да се самообвиняваш и да се коркаш така!
Да те успокоя, че усещах Теа как заеква на моменти. Питам я - защо мамо така?, докато накрая получих отговор - нашата имитирала гадните сестри от Пепеляшка. Казах й, че ако взема лош пример от тези героини, няма да гледаме филмчето повече. И престана.
Премигваше с очички, даже писах. Много се притеснявах. След дълги самообвинения се оказа, че имитирала един наш приятел, който я учил да намига. Научихме го чак на втората ни среща. Сега пък редовният номер е, като тръгна да се карам за нещо, отривисто да си запуши ушите и да започне да трепери цялата. Сякаш от гърлото ми ще излезат100000 децибела. Същото прави като се страхува от нещо в някое филмче. 100% пак имитира някого.
Та, замисляла ли си се дали не копира? Някого от градините, някой от някое филмче? Същото си мисля и за Калоян на Тиа.

Иначе - за разходките, заниманията, тихия тон и ненаказването - абсолютно съм съгласна. Въпреки че, понякога е трудно изпълнимо

Катка, трепеш рибата просто.
Благодаря ти, добре съм. Срещнахме се, разговаряхме. Неведнъж съм казвала, че проблемите при нас двамата са малко извън нас двамата. Обикновено все има по някой повод, а причините са някъде си. Не всичко е изгубено.

Да споделя вчера каква неподозирана занимавка заформих за Теа - напазарувах куп глупости, една от която - формичка, на принципа на геометричните триъгълници, транспортири и т.н., които използвахме по математика - но тази е с крава, конче, овца, коза, куче и т.н. Нали писах, че много обича да очертава разни формички - хвана го това чудо и като започна да очертава - очертава ги, изрязва и лепи с едно сухо лепило. Накрая всичко беше в лепило, обаче Теа беше много доволна.