Дефекта в ефект.

  • 3 759
  • 40
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • Sofia
  • Мнения: 4 227
Да, зная, че това е форума концентрирал вселенската красота, но все пак. Чудя се има ли сред вас, такива, които са надмогнали някакъв свой комплекс и са съумели да превърнат осъзнатият си недостатък в ефект, използвайки го именно в тази насока?
Т.е. не опити в посока да се тушира и маскира той, а напротив - изтъкване по такъв начин, който му придава съвсем друга светлина.
Например, аз /без да искам да концентрирам вниманието ви върху недостатъците си  Crazy/, мога да дам пример с очилата, които нося. Когато бях дете ги възприемах като недостатък. Сега са мой аксесоар, без който не се чувствам уверена. Малкият ми бюст пък ме мотивира да поддържам теглото си ниско. Така, че фигурата ми да се възприема по-скоро като момичешка, а малкият бюст - като част от това. / отказах се от идеята за силикон, странно, но имам чувството, че той ще допринесе да изглеждам по-възрастна и зряла/.
Луничките също - не правя опити да ги махна, не се страхувам дори да ги подчертавам.
Някой тук ще се осмели ли да коментира подобна тема?  Grinning

# 1
  • Мнения: X
И аз никога не съм си крила луничките. Те ми излизат през лятото обаче и после за зимата някак си се оттеглят да спят зимен сън Hug
Дребният ми ръст винаги съм го смятала за предимство,кой каквото и да ми говори.
Като малка не си харесвах носа. Някак си трябваше ми време да свикна,че няма да си остане чип като през детските ми години. Но с времето ужасно се привързах към него и не сменям за нищо на света римския си профил Flutter

# 2
  • Мнения: 81
Права си dodo_dodo, че нещата които ние си мислим, че са ни дефекти понякога се оказват наши ефекти! Аз също като теб нося очила, и като ученичка правех всякакви опити да скрия това, че съм късогледа (не ги носех - въпреки, че нищо не виждах; носех лещи). Докато в един момент се примирих и си сложих очилцата и така и до днес. По късно в разговори с мои приятели и познати се оказа, че те са ме забелязали още преди да се познаваме и са ме запомнили именно заради тези очила, за тях съм била момичето на което страшно отиват очила - което мен много ме изумяваше. И сега вече всички познати така са свикнали да ме възприемат, че не могат да си ме представят без този за мен дефект. Така се оказа, че очилата могат да бъдат един красив аксесоар  Grinning

# 3
  • Мнения: 55
И аз никога не съм си крила луничките. Те ми излизат през лятото обаче и после за зимата някак си се оттеглят да спят зимен сън Hug
Дребният ми ръст винаги съм го смятала за предимство,кой каквото и да ми говори.
Като малка не си харесвах носа. Някак си трябваше ми време да свикна,че няма да си остане чип като през детските ми години. Но с времето ужасно се привързах към него и не сменям за нищо на света римския си профил Flutter
Усещам някаква прилика ,мила. И аз в пубертета много се притеснявах от това,че бях най- ниската в класа , а сега даже се чувствам по добре така мини.И носа не си харесвах и всичко, но то си беше от възрастта.Не се опитвам да прикривам недостатъците си ,дори напротив ,не съм носила високи обувки от абитюрентският си бал.По скоро гледам да ми е удобно и да се чувствам добре , а щом се чувства човек добре и се приеме за пълноценен ,това скрива всички недостатъци.Всеки е различен и уникален, по добре ли ще е ако изглеждаме като от калъп излети,с еднакви черти и пропорции  Joy Joy Joy

# 4
  • Мнения: 9 106
Проблемът с очилата и мен ме тормозеше от дете...тогава нито съм имала вкус, нито е имало избор, затова може би съм ги приемала като нещо ужасно. После сложих лещи и всичко се промени Grinning От миналата година пък съм с очила, които с много усърдие си избрах така, че да се чувствам добре докато ги нося, а не да мисля, че са ми недостатък. Тук искам да кажа, че снимките на Додо, които съм виждала, винаги са ме вдъхновявали - влюбена съм в очилата й, признавам, че моите си ги избирах по подобие на нейните Blush
Другите ми кусури...като се замисля, имам малък проблем с  килограмите, който засега не мога да реша, но пък когато "изтъквам" бюста си, този проблем някак си остава на заден план Embarassed
Интересн мой недостатък е, че имам румени бузки Blush Наследсво са ми от майка ми и баба ми. Опитвам се да прикрия това с ФДТ, но осъзнах, че не изглеждам по-добре с чисто бяло лице - затова сега се гримирам така, че тази руменина хем да е прикрита, хем да се вижда.
Мисля, че тайната е в това човек да се приеме, а не да се опитва постоянно да се вкарва в някакви общоприети норми. Самочувствието  трябва да е на ниво, тогава всичко друго е ок.

# 5
  • Мнения: 1 318
Аз години наред не си харесвах малкия нос - наистина много малък, а сега приятелят ми казва, че най-много ми се радва на нослето. Не съм си харесвала и дупето, защото е изхвръкнало - а напоследък модата е за жени със стегнати и оформени дупета.

# 6
  • Sofia
  • Мнения: 4 227
Тук искам да кажа, че снимките на Додо, които съм виждала, винаги са ме вдъхновявали - влюбена съм в очилата й, признавам, че моите си ги избирах по подобие на нейните Blush


Приятно ми е до прочета това  Hug
Действително изборът на очила сега не е както беше едно време. Възможностите за избор са многобройни и едва ли има лице, за което не биха се намерили подходящите рамки.
Аз също опитах преди доста години с лещи, но едно, че ми се стори голям ангажимент, твърде натоварващ мързелът ми, и второ - така и не свикнах със себе си, сякаш липсваше част от лицето ми / кога нос, кога друго  Laughing/

# 7
  • Мнения: 6 164
Комплекс са ми широките рамене и гръб, но започнах да намирам положителното в тях - така ми се смалява дупето, което не е голямо, но тазът ми е по-широк.
Като цяло не съм харесвала, че съм с по-едър кокал, което може би е нормално за височината ми, но това пък е причина и да се поддържам винаги слаба, защото ако кача няколко килограма, няма да стана пълна, а едра. Жалко, че от това страда бюстът ми, но по-добре да е по-малък, отколкото цялата да съм голяма.
За други дефекти няма да говоря, защото още не съм намерила начин да ги превърна в ефект. Simple Smile

# 8
  • Мнения: 4 496
Никога не успях да си махна луничките на 100 %, затова ги подчертавам с червена коса. Mr. Green
За друго не се сещам в момента. Ако се сетя ще допълвам. Flutter

# 9
  • Sofia
  • Мнения: 4 227
Комплекс са ми широките рамене и гръб, но започнах да намирам положителното в тях - така ми се смалява дупето, което не е голямо, но тазът ми е по-широк.


Мисля, че широките рамена са преимущество. Наистина смаляват дупето, но и правят талията да изглежда по-малка. Представи си тесни рамена? И един килограм да се качи в този случай, фигурата придобива крушовидна форма.
Изпъкналото дупе, също не го намирам за недостатък. И моето е такова и винаги ме е радвало / и не само мен  Wink/

# 10
  • Sofia
  • Мнения: 4 227
Никога не успях да си махна луничките на 100 %, затова ги подчертавам с червена коса. Mr. Green


Да, това е начина  Peace
Аз също залагах на него доскоро  Simple Smile

# 11
  • Мнения: 3 423
Не смятам, че имам някакъв дефект,
че да го обръщам на ефект. Някои
биха помислили, че мустаците ми са
прекалено дълги, но аз си ги засуквам
и си се харесвам така. Ако това значи
да обърна дефекта в ефект, разбирам.
Но за мен дългите мустаци и дългите
цици в никакъв случай не са дефект,
а белег на благоразположена природа
в мига на създаването ми. Както някои
си мислят, че дългите крака или дългите
мигли са красиви, така аз смятам, че това
се отнася и за дългите цици и мустаци.
Всичко е в очите на съзерцателя. Чудя се
как така говорите за лунички като за дефект.
Явно болестта ви е дефект, но е хубаво, че
сте я обърнали на ефект, пишейки в този форум.

# 12
  • Sofia
  • Мнения: 4 227
Всъщност, да, луничките са дефект. И колкото са повече, шансът да се превърнат в ефект нараства / борбата с тях се оказва безсмислена и друго не остава/. Същото е като с писането - колкото повече пишеш, шанса да кажеш нещо нараства.
Уви, обаче, винаги се намира някой трезвомислещ наоколо, който да разсее тези плахи надежди  Simple Smile

# 13
  • Мнения: X
Всъщност, да, луничките са дефект. И колкото са повече, шансът да се превърнат в ефект нараства / борбата с тях се оказва безсмислена и друго не остава/. Същото е като с писането - колкото повече пишеш, шанса да кажеш нещо нараства.
Уви, обаче, винаги се намира някой трезвомислещ наоколо, който да разсее тези плахи надежди  Simple Smile



newsm10

# 14
  • София
  • Мнения: 38 704
Liske, пак ме разсмя.

Аз лично не си харесвах големия нос, докато един ден не установих че е адски фотогеничен.
С очила също много се харесвам.
Циците ми пораснаха след като забременях. Е, вече не мога да се нося без сутиен, ама..
Имам си и други дЕфекти, но няма да ги кажа.

# 15
  • Мнения: 516
Подчертавам ниския си ръст с ниски обувки. И аз имам лунички. И си ги харесвам.

# 16
  • Мнения: 189
Имам си дефекти, но не съм успяла да ги превърна в ефект.
Също като някои от вас нося очила, но винаги съм се харесвала с тях и не съм страдала от това, че трябва да ги нося.
Изхвръкналото дупе ми е било проблем. Все още харесвам повече плоски дупета, ама поне вече се научих да се приемам такава, каквато съм.
Същото важи и за малкия бюст. Страдах като ученичка, вече не. Единствено се дразня, че бих изглеждала нелепо в рокля с гол гръб, например, или в някои модели блузи.

# 17
  • Мнения: 409
И аз имам лунички.Като малка си мечтаех да ги махна и какво ли не правих,какви ли не бабини истории,но те не се махнаха. HugЗимата имам по-малко,пролет се увеличават и така до есента.Имам само по носа,малко по челото....и от много отдавна съм спряла да ги прикривам с грим и др.Имах една позната дето толкова ги мразеше че слагаше 1 тон фондьотен и беше 5 пъти по грозно,въпреки че всички и казвахме че луничките й са много симпатични,даже аз бих искала да имам като нейните. bowuu

# 18
  • София
  • Мнения: 1 825
Някога се терзаех за това, че съм висока и слаба. Но сега разбрах, че не е толкова зле и дори не слизам от 10 см. токове. Но продължавам да си харесвам миньончета, някак си по успяват да се запазят с годините. И не се налага да се хранят непрекъснато, за да поддържат килограми като мен.  Mr. Green
Но нещата, с които не можах да свикна /кривите и без блясък зъби, както и гръцкият нос/, си ги коригирах. На този етап съм доволна, макар че има какво още да се иска.

# 19
  • Мнения: 1 081
Изхвръкналото дупе ми е било проблем.   


И мойто е изхвръкнало, но вече си мисля, че ми отива, поне е стегнато, пък и мойто мъж и приятелите ми казват че ми завиждат за него  Joy

# 20
  • Мнения: 1 243
И аз като ученичка бях висока и слаба и това ме терзаеше. Постоянно ми се натякваше колко съм слаба, колко ми били мънички дънките....На мен толкова ми писна един ден, че подносих къси поли и високи токове....И за ужас на съученичките ми, момчетата взеха да ми викат Барби...Така си остана и до днес - запазена марка ТМ!  Mr. Green Имам високо чело, някакси не ми отиваше да си опъвам косата назад,все гледах да ми е напред, да покрива челото и лицето ми....Сега демонстративно си приглаждам косата назад и турям едни големи обеци  Crazy
Туй е май...поне засега Joy

# 21
  • През девет планини в десета...
  • Мнения: 1 280
Преди си мразех косата ,че е адски права,сега го обърнах на ефект и се подстригвам с Flutter такива прически,че стои много фешън.Но има дефекти,които немогат да се  превърнат в ефекти.Криви зъби,бричове,торбички под очите,щръкнали уши,криви крака... Sick тези трябва да се прекриват Tired

# 22
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Май при мен е обратното - майсторски превръщам ефекта в дефект.  Laughing
Например косата. Така и не се научих да си я правя.
Години пред мен стоеше следната дилема - очи или нос. Ще обясня. Когато съм слаба, очите ми стават грамадни, но и носът ми си развява флага.  Mr. Green
Туря ли някое килце, очите намаляват (поради бузи). Носът също, ура.
Обаче мина време и какво се оказа? Трябва да съм слаба. Защото когато се закръгля, вече изглеждам дърта. Преди не беше така. Освен това, колкото по-слаба съм, толкова по-цицореста  изглеждам (извинете за откровението.)  Blush
Така че вече няма дилема. Трябва да съм слаба и точка.  Laughing
П.П. И аз съм кьорава, но дори Додо не може да ме убеди да се покажа по цайси пред обществеността. Упорито нося лещи.
И винаги съм мечтала за лунички.  hahahaКато малка си рисувах с оранжева водна боя и сапун.









# 23
  • Мнения: 409
Наистина кривите зъби няма как да се превърнат в ефект.Има хора на които са така криви че са много симпатични.Мойте не ги смятам от тези,но така и не се навих на скоби вадене на зъби и ....

# 24
  • Sofia
  • Мнения: 4 227
Разбира се, че има дефекти, които няма как да бъдат трансформирани в нещо по-различно от това което са. Нямах тях предвид, а онези спорните.
Умнице, нямаш повод за оплакване. Едни гърди напред и няколко години назад, са си за предпочитане от където и да го погледнеш, пред единия му нос.
И да, мисля, че шепа лунички ще ти вървят на баретата. При подходяща оферта съм склонна на размяна  Wink

# 25
  • Мнения: 6 164
Луничките са супер, стига да не са като на Линдзи Лоън и да трябва кило ФдТ, за да изчезнат. Wink

# 26
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Додо, не ме подкокоросвай!  Laughing Малко ми трябва, за да започна пак да си рисувам точки с боя.  Joy
Луничките добре, ами бенките? Аз съм бяла и съм като далматинец вече.  Rolling Eyes Като дете си имах само една по-голяма бенка на лицето. Още си я имам, но толкова съм свикнала да си я имам, че въобще не я забелязвам. Не я превръщам в ефект (не знам как).
П.П. Ще цитирам Ламята Неспаска (спомени от тийнейджърските й години, от които още не е излязла  Heart Eyes): "Когато ми излезеше пъпка, аз се гордеех с нея. Да я крия ли? Да не съм луда!Това беше МОЯТА пъпка, най-голямата, най-червената пъпка на света."
Ето това за мен е правилният подход. Така дефектът става ефект, а често даже и излиза на мода (като бенката на Синди, примерно).  Laughing

# 27
  • Варна
  • Мнения: 1 744
ЦЯл живот съм била тормозена затова, че съм горда притежателка на астеничен тип телосложение. Какви ли не епитетити чувах по свой адрес - кльощан, хърбел, щъркел... Много се травмирах. Като тийнеджър постоянно се тъпчех, но ефект -0. Освен по отношение на корема - той ми се разви малко повече отколкото бих искала. Сега на "зрялата възраст" 30г. смятам, че имам едно голямо предимство пред другите жени - астеничното ми телосложение. При ръст 171см тежа 46-48кг /48кг съм когато 'надебеля'Simple Smile/ Явно този факт буди завист и постоянно разни 'лелки' /лелки като състояние на духа, а не като възраст/, ми съобщават колко съм слаба и с 'тревога' в гласа се интересуват дали не съм болна. После същите тези лелки ме питат как да отслабнат Whistling...

# 28
  • Мнения: 801
наскоро посетих кожен лекар, който ме "посъветва" че трябва да си избелвам луничките, защото не било цитирам "естетическо" да имаш такива петна по лицето. Тогава за първи път разбрах, че се възприемат като дефект........чудно защо ли аз вече 30 години не ги смятам за нищо друго, освен за чар:-)........все едно някоя звезда като се отчекути от небосклона и да избере да кацне на лицето ти. така и с бенките....като дете чух от някой, че ако имаш "съ-бенчие" или тръпчинки, значи си целунат от Богородица.

а иначе за дЕфектите - имам такав алицева пареза, че човек като ме види няма начин как да не ме запомни Simple Smile

# 29
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
О, благодаря ти, Пешко!  Hug
Аз имам и бенки, и трапчинки - то ме е целувал Бог, целувал! Grinning

# 30
  • Sofia
  • Мнения: 8 819
Имам си щръкнали уши (ама, приятно щръкнали  Flutter).
Като малка го смятах за недостатък, но от години вече редовно си ги показам, косата ми е все зад ушите bowuu

На плахите ми предложения пред мъжО да си коригирам и прибера малко ушите, беше категоричен,че това ми е чар Rolling Eyes

# 31
  • Мнения: 1 292
Едва ли има някоя, която да се харесва от - до, аз ако се комлексирам за всичко, което си мисля по мен сигурно трябва да се гръмна Crazy Целулит чат пат  Mr. Green , не перфектен нос и 5 кг над мечтаните 56 едва ли мога да ги превърна в плюс newsm78 #Crazy

# 32
  • София
  • Мнения: 7 097
И аз съм със "сезонни" лунички  Grinning Никога не съм го смятала за дефект, напротив - харесвам се така.
За друго не се сещам.

# 33
  • Мнения: 104
Аз пък имам сравнително високо чело и поради тази причина цял живот си ходя с бретон, който ми е като запазена марка, а и има възможност за много вариации. Тази година като се понесоха всички с бретони, се чуствах все едно всички копират мен (колко съм самонадеяна, нали  Wink )

# 34
  • София
  • Мнения: 1 825
наскоро посетих кожен лекар, който ме "посъветва" че трябва да си избелвам луничките, защото не било цитирам "естетическо" да имаш такива петна по лицето. Тогава за първи път разбрах, че се възприемат като дефект........чудно защо ли аз вече 30 години не ги смятам за нищо друго, освен за чар:-)........все едно някоя звезда като се отчекути от небосклона и да избере да кацне на лицето ти. така и с бенките....като дете чух от някой, че ако имаш "съ-бенчие" или тръпчинки, значи си целунат от Богородица.

а иначе за дЕфектите - имам такав алицева пареза, че човек като ме види няма начин как да не ме запомни Simple Smile

Виждам много момичета с лунички по модните списания - на мен много ми харесват, изглеждат естествени, чаровни. И аз бих искала да имам прозрачна кожа с лунички по носа, ама не би...

# 35
  • Мнения: X
Едва ли има някоя, която да се харесва от - до, аз ако се комлексирам за всичко, което си мисля по мен сигурно трябва да се гръмна Crazy Целулит чат пат  Mr. Green , не перфектен нос и 5 кг над мечтаните 56 едва ли мога да ги превърна в плюс newsm78 #Crazy
Спокойно. ПО-важното е да не превръщаме ефекта в дефект, все пак Hug

# 36
  • Мнения: 4 629
Дълго време се тормозех, че съм ниска. Сега нося само ниски обувки и си се харесвам. По-сладка изглеждам така, отколкото на 10 см токове

# 37
  • Мнения: 880
Лятото ми излзизат лунички и не се опитвам да ги скрия,а напртив,много ми харесват.Но пък и не ги смятам за дефект. Wink
Не си харесвах преди по-изразените мускули на краката и поради тази причина не носех и поли.Сега е точно обратното. Laughing
Имам доста други дефекти с които за съжаление още не съм се преборила. Simple Smile

# 38
  • Мнения: 880
Аз пък имам сравнително високо чело и поради тази причина цял живот си ходя с бретон, който ми е като запазена марка, а и има възможност за много вариации. Тази година като се понесоха всички с бретони, се чуствах все едно всички копират мен (колко съм самонадеяна, нали  Wink )

А,да,и това също.Моето си е направо голямо.По-едно време и аз исках да го крия с бретон,но се отказах.А и все пак,признак е за интелигентност и голям ум Mr. Green  Laughing

# 39
  • Мнения: 2 897
Например, аз /без да искам да концентрирам вниманието ви върху недостатъците си  Crazy/, мога да дам пример с очилата, които нося. Когато бях дете ги възприемах като недостатък. Сега са мой аксесоар, без който не се чувствам уверена. Малкият ми бюст пък ме мотивира да поддържам теглото си ниско.

И аз като дете носех очила и това ужасно ме потискаше. Сега, обаче ако се наложи отново да сложа ще го направя с най-голямо удоволствие, а такива стилни и обаятелни дами като теб, Додо, допълнително ме стимулират и вдъхновяват.
Сравнително малкият бюст и фактът, че не съм мечтаните 170см. ме мотивират да поддържам по-ниско тегло и стегната и много добре оформена фигура.

# 40
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 398
Аз не харесвам тена си. Много бързо потъмнявам - при първо пролетно слънце и вятър и съм с тен като след плаж. Сега обаче поне е модно и не давам пари за солариум  Wink
Другият ми недостатък - силно чупливата коса. В тийн годините беше направо необуздана. Но сега поне нямам проблеми с обема й.... но все още си мечтая за права коса - отива ми.
В детството си съм носила шини на горните зъби. Така омразни ми бяха, но сега много хора ме питат дали това са истинските ми зъби  Grinning
Имала съм и безкрайно много подигравки, защото имах дебели устни. На детското ми лице изглеждаха огромини. Е, сега поне нямам нужда от силикон  Mr. Green
И мен са ме наричали кокалеста, много слаба...а сега пак искам да съм в старото си тяло...ама няма начин  Confused

Общи условия

Активация на акаунт