Подчертавам ниския си ръст с ниски обувки. И аз имам лунички. И си ги харесвам.
- Публикувана: 8 апр. 2008, 13:15 ч.
- Последно мнение: 28 апр. 2008, 13:10 ч.
Дефекта в ефект.
Имам си дефекти, но не съм успяла да ги превърна в ефект.
Също като някои от вас нося очила, но винаги съм се харесвала с тях и не съм страдала от това, че трябва да ги нося.
Изхвръкналото дупе ми е било проблем. Все още харесвам повече плоски дупета, ама поне вече се научих да се приемам такава, каквато съм.
Същото важи и за малкия бюст. Страдах като ученичка, вече не. Единствено се дразня, че бих изглеждала нелепо в рокля с гол гръб, например, или в някои модели блузи.
Също като някои от вас нося очила, но винаги съм се харесвала с тях и не съм страдала от това, че трябва да ги нося.
Изхвръкналото дупе ми е било проблем. Все още харесвам повече плоски дупета, ама поне вече се научих да се приемам такава, каквато съм.
Същото важи и за малкия бюст. Страдах като ученичка, вече не. Единствено се дразня, че бих изглеждала нелепо в рокля с гол гръб, например, или в някои модели блузи.
И аз имам лунички.Като малка си мечтаех да ги махна и какво ли не правих,какви ли не бабини истории,но те не се махнаха. 
Зимата имам по-малко,пролет се увеличават и така до есента.Имам само по носа,малко по челото....и от много отдавна съм спряла да ги прикривам с грим и др.Имах една позната дето толкова ги мразеше че слагаше 1 тон фондьотен и беше 5 пъти по грозно,въпреки че всички и казвахме че луничките й са много симпатични,даже аз бих искала да имам като нейните. 
Зимата имам по-малко,пролет се увеличават и така до есента.Имам само по носа,малко по челото....и от много отдавна съм спряла да ги прикривам с грим и др.Имах една позната дето толкова ги мразеше че слагаше 1 тон фондьотен и беше 5 пъти по грозно,въпреки че всички и казвахме че луничките й са много симпатични,даже аз бих искала да имам като нейните.
Някога се терзаех за това, че съм висока и слаба. Но сега разбрах, че не е толкова зле и дори не слизам от 10 см. токове. Но продължавам да си харесвам миньончета, някак си по успяват да се запазят с годините. И не се налага да се хранят непрекъснато, за да поддържат килограми като мен. 
Но нещата, с които не можах да свикна /кривите и без блясък зъби, както и гръцкият нос/, си ги коригирах. На този етап съм доволна, макар че има какво още да се иска.
Но нещата, с които не можах да свикна /кривите и без блясък зъби, както и гръцкият нос/, си ги коригирах. На този етап съм доволна, макар че има какво още да се иска.
Изхвръкналото дупе ми е било проблем.
И мойто е изхвръкнало, но вече си мисля, че ми отива, поне е стегнато, пък и мойто мъж и приятелите ми казват че ми завиждат за него
И аз като ученичка бях висока и слаба и това ме терзаеше. Постоянно ми се натякваше колко съм слаба, колко ми били мънички дънките....На мен толкова ми писна един ден, че подносих къси поли и високи токове....И за ужас на съученичките ми, момчетата взеха да ми викат Барби...Така си остана и до днес - запазена марка ТМ! Имам високо чело, някакси не ми отиваше да си опъвам косата назад,все гледах да ми е напред, да покрива челото и лицето ми....Сега демонстративно си приглаждам косата назад и турям едни големи обеци 
Туй е май...поне засега
Имам високо чело, някакси не ми отиваше да си опъвам косата назад,все гледах да ми е напред, да покрива челото и лицето ми....Сега демонстративно си приглаждам косата назад и турям едни големи обеци Туй е май...поне засега
такива прически,че стои много фешън.Но има дефекти,които немогат да се превърнат в ефекти.Криви зъби,бричове,торбички под очите,щръкнали уши,криви крака... 
тези трябва да се прекриват 
Май при мен е обратното - майсторски превръщам ефекта в дефект. 
Например косата. Така и не се научих да си я правя.
Години пред мен стоеше следната дилема - очи или нос. Ще обясня. Когато съм слаба, очите ми стават грамадни, но и носът ми си развява флага.
Туря ли някое килце, очите намаляват (поради бузи). Носът също, ура.
Обаче мина време и какво се оказа? Трябва да съм слаба. Защото когато се закръгля, вече изглеждам дърта. Преди не беше така. Освен това, колкото по-слаба съм, толкова по-цицореста изглеждам (извинете за откровението.)
Така че вече няма дилема. Трябва да съм слаба и точка.
П.П. И аз съм кьорава, но дори Додо не може да ме убеди да се покажа по цайси пред обществеността. Упорито нося лещи.
И винаги съм мечтала за лунички.
Като малка си рисувах с оранжева водна боя и сапун.
Например косата. Така и не се научих да си я правя.
Години пред мен стоеше следната дилема - очи или нос. Ще обясня. Когато съм слаба, очите ми стават грамадни, но и носът ми си развява флага.
Туря ли някое килце, очите намаляват (поради бузи). Носът също, ура.
Обаче мина време и какво се оказа? Трябва да съм слаба. Защото когато се закръгля, вече изглеждам дърта. Преди не беше така. Освен това, колкото по-слаба съм, толкова по-цицореста изглеждам (извинете за откровението.)
Така че вече няма дилема. Трябва да съм слаба и точка.
П.П. И аз съм кьорава, но дори Додо не може да ме убеди да се покажа по цайси пред обществеността. Упорито нося лещи.
И винаги съм мечтала за лунички.
Като малка си рисувах с оранжева водна боя и сапун.
Разбира се, че има дефекти, които няма как да бъдат трансформирани в нещо по-различно от това което са. Нямах тях предвид, а онези спорните.
Умнице, нямаш повод за оплакване. Едни гърди напред и няколко години назад, са си за предпочитане от където и да го погледнеш, пред единия му нос.
И да, мисля, че шепа лунички ще ти вървят на баретата. При подходяща оферта съм склонна на размяна
Умнице, нямаш повод за оплакване. Едни гърди напред и няколко години назад, са си за предпочитане от където и да го погледнеш, пред единия му нос.
И да, мисля, че шепа лунички ще ти вървят на баретата. При подходяща оферта съм склонна на размяна
Додо, не ме подкокоросвай! Малко ми трябва, за да започна пак да си рисувам точки с боя.
Луничките добре, ами бенките? Аз съм бяла и съм като далматинец вече.
Като дете си имах само една по-голяма бенка на лицето. Още си я имам, но толкова съм свикнала да си я имам, че въобще не я забелязвам. Не я превръщам в ефект (не знам как).
П.П. Ще цитирам Ламята Неспаска (спомени от тийнейджърските й години, от които още не е излязла
): "Когато ми излезеше пъпка, аз се гордеех с нея. Да я крия ли? Да не съм луда!Това беше МОЯТА пъпка, най-голямата, най-червената пъпка на света."
Ето това за мен е правилният подход. Така дефектът става ефект, а често даже и излиза на мода (като бенката на Синди, примерно).
Малко ми трябва, за да започна пак да си рисувам точки с боя. Луничките добре, ами бенките? Аз съм бяла и съм като далматинец вече.
Като дете си имах само една по-голяма бенка на лицето. Още си я имам, но толкова съм свикнала да си я имам, че въобще не я забелязвам. Не я превръщам в ефект (не знам как). П.П. Ще цитирам Ламята Неспаска (спомени от тийнейджърските й години, от които още не е излязла
): "Когато ми излезеше пъпка, аз се гордеех с нея. Да я крия ли? Да не съм луда!Това беше МОЯТА пъпка, най-голямата, най-червената пъпка на света."Ето това за мен е правилният подход. Така дефектът става ефект, а често даже и излиза на мода (като бенката на Синди, примерно).
ЦЯл живот съм била тормозена затова, че съм горда притежателка на астеничен тип телосложение. Какви ли не епитетити чувах по свой адрес - кльощан, хърбел, щъркел... Много се травмирах. Като тийнеджър постоянно се тъпчех, но ефект -0. Освен по отношение на корема - той ми се разви малко повече отколкото бих искала. Сега на "зрялата възраст" 30г. смятам, че имам едно голямо предимство пред другите жени - астеничното ми телосложение. При ръст 171см тежа 46-48кг /48кг съм когато 'надебеля'
/ Явно този факт буди завист и постоянно разни 'лелки' /лелки като състояние на духа, а не като възраст/, ми съобщават колко съм слаба и с 'тревога' в гласа се интересуват дали не съм болна. После същите тези лелки ме питат как да отслабнат 
...
/ Явно този факт буди завист и постоянно разни 'лелки' /лелки като състояние на духа, а не като възраст/, ми съобщават колко съм слаба и с 'тревога' в гласа се интересуват дали не съм болна. После същите тези лелки ме питат как да отслабнат ...
наскоро посетих кожен лекар, който ме "посъветва" че трябва да си избелвам луничките, защото не било цитирам "естетическо" да имаш такива петна по лицето. Тогава за първи път разбрах, че се възприемат като дефект........чудно защо ли аз вече 30 години не ги смятам за нищо друго, освен за чар:-)........все едно някоя звезда като се отчекути от небосклона и да избере да кацне на лицето ти. така и с бенките....като дете чух от някой, че ако имаш "съ-бенчие" или тръпчинки, значи си целунат от Богородица.
а иначе за дЕфектите - имам такав алицева пареза, че човек като ме види няма начин как да не ме запомни
а иначе за дЕфектите - имам такав алицева пареза, че човек като ме види няма начин как да не ме запомни
