Чувствам се използвана и това ми пречи?!

Омъжи се и мъжа ти ще ги сложи на място.
Шегувам се разбира се.Бях в твоето положение повече от 10 години. Отървах се чак като си купих собствено жилище и не знаеха какво правя и кога съм свободна. Все още се опитват да ме манипулират, но отказвам смело защото вече не ме е страх че ще ми вдигнат скандал или ще ми се сърдят със седмици,което редовно правеха като бяхме в едно жилище.

Наистина проблемът е в теб и по-точно в това,че им позволяваш да се държат така с теб.
Имам стринка,която всячески ме използваше - личен шофьор най-вече,кошче за душевни отпадъци,спонсор...но на фона на твоята картина,моята е просто миниатура.
Започнах да отказвам,просто ми писна...едва ли не нямах лично пространство. Осъзнах,че проблема е при мен и защото позволявам такова държание.
Нали знаеш поговорката: Не е виновен този,който яде баницата,а този,който му я дава.
Е,аз спрях да давам баница.
Сега се чувствам прекрасно. Не ме интересува,че се сърди. Да се сърди.

Научи се да отказваш. Когато те помолят за нещо,кажи,че ще идеш да питаш мъжа ти дали е възможно да им услужиш. После кажи,че не ти е възможно,че имате работа.Че ще ходите някъде....абе всъщност защо трябва да им даваш обяснения...прекъсни пъпната връв дето се казва.


Жената е омъжена.

Нали знаеш,че приятелите си можеш да избираш,но роднините си-не.Ти си тази,която ги е научила така,а не те са те възпитали по този начин,и ако нещо не ти харесва сама трябва да се противопоставяш.Тук всички ще ти отговорят да казваш \"не\",а щом на всички ни отговаряш,че не можеш,просто не знам защо се допитваш до нас.Аз мисля,че сама трябва да намериш решение на проблема си,защото ние ти даваме съвети,но ако не ни послушаш тогава не можем да ти помогнем.

Ако наистина искаш да ги научиш да се съобразяват с теб, точно едно 'голо' НЕ ти трябва - да ги сепнеш малко, да се освестят! Ти продължавай да им се обясняваш за всяко твое решение, пък после чакай отношение от тези хора. Съжалявам, но според мен поведението на родителите и близките ти е леко егоистично и за да имаш мира, трябва да им отвърнеш със същото. Молят те нещо, отговаряш: Съжалявам, не мога! Защо? - Заета съм с детето, имам ангажимент, имам среща, излизам с мъжа си, уморена съм, дори не ми се занимава. И като ти кажат , че си много важна, точно това им отговори: Да, време и аз да стана важна поне за себе си! Не толерирам мачкането и подтискането на интересите на другия, особено от най-близките хора. Че те ако не се съобразяват поне малко с теб, какво очакваш от страничните люде. Ти сама си го казала: Каквото си постелиш, на това ще легнеш. Само от теб зависи !   

Ти сама си го правиш наистина. Защото дори и с отказа си пак искаш те да са доволни. Приеми мисълта, че за да си добре ти, те няма да са толкова добре. Само че в твоя си живот ти си с приоритет пред всички други и имаш правото и задължението да мислиш първо за себе си.
Достатъчно обяснение е, че имаш работа или си заета. С какво си е твой проблем, не техен. Голям човек си, имаш ангажименти.

Кви родители има да се възползват от добротата на собственото им дете,ама и ти имаш вина както си ги свикнала,така ще бъде сега,те едва ли ще се променят ,повредата е в твоя телевизор

От какво се притесняваш толкова? Това, което е важно в едно семейство са не кръвните връзки, а обичта между хората. Използвачеството не влиза в дефиницията за обич. Ако наистина те обичат, ще разберат, че вече си имаш свое семейство, работа,  други отговорности и задължения и не може да си им на разположение, щом им скимне. Ако не могат да го разберат и приемат - значи не те обичат достатъчно и за тях наистина си просто товарно магаре. Грубо прозвуча, но просто така стоят нещата. Но в никакъв случай не очаквай трансформацията да мине безболезнено - няма как да стане.
Истината е, че аз самата разбрах каква патка съм била чак след като родих. Защото вече не ставаше въпрос да жертвам само собственото си удобство, но и това на бебето. И въпреки че при мен ситуацията по принцип беше в много по-лека форма, моите близки все още отвреме-навреме избухват в негодувание как съм се била променила и колко лоша съм била станала. А всъщност не е така - просто вече помагам тогава, когато човекът действително има нужда от помощ, и отказвам, когато преценя, че може да си свърши работата и сам, но иска да увеличи собственото си свободно време за сметка на моето и без това оскъдно такова.

krisstinn , аз много добре те разбирам. Със семейството си нямам такива проблеми, но с подчинените си - леле! Години наред не смеех да ги накарам да свършат нещо по-сложно да не би да им стане кофти и да си помислят, че съм кофти използвачка. Скъсих си живота с няколко години, хем от напрежение, хем от факта, че всичката неприятна работа я вършех аз.
После ми се случиха разни лични драми и ми дойде като проблясък - за мен няма никой на света по-важен от мен. Точка. Повтаряй си го, дори да не го вярваш, ей така, от време на време. Истината е, че това си е много сериозен психологически проблем (психоложката ми го наричаше "Синдрома на отличничката) и е непонятен за хората, които не са го преживели - с това си обяснявам многото момичета, които са ти написали, че е толкова лесно - само кажи не. Да де, ама не е толкова лесно, нали така?
За да успееш да кажеш не, е важно първо да осъзнаеш за себе си собствената си значимост. Наистина не мога да те посъветвам как да стане това, при мен се случи със стечението на обстоятелствата. Но трябва да го преодолееш, защото това си е съвсем истинска зависимост, както към алкохола например - зависимостта да се харесаш на всяка цена.
Сега, не става въпрос да откажеш да закараш болната си майка на лекар, нали така. Брат ти е голямо момче, има си семейство, да бъде така добър да си го гледа.

Конкретно на въпроса ти как да отговаряш - отговора ми е - без много обяснения.Не мога - защо не можеш - имам си проблеми, мамо, не мога. Какви са пък тия проблеми - няма значение, не искам да те натоварвам.
Това е единствения начин. Опиташ ли се да дадеш и най-разумното според теб обяснение, те ще имат контра за него - ти това си го знаеш. Затова - загадъчни проблеми. Да се чудят. Ти сега си си създала образа на жена, в чийто живот всичко е цветя и рози. Нека да се позамислят и над факта, че и ти можеш да имаш проблеми. А защо не ги споделяш - е, много ясно, прекалено ги обичаш, за да ги натоварваш.

Дожаля ми за теб, честно. Аз също трудно казвам НЕ, обаче не съм се отказала да се усъвършенствам в това.
На въпроса: Защо не?, можеш да отговориш със: Защото така! Според мъжът ми това е типично женски отговор, защото в него няма логика и затова жените могат да го използват с чиста съвест (според него жените не могат да мислят логически ). Това хем е в рамките на шегата, хем е сериозен съвет. Не си длъжна да даваш обоснован отговор на всички. Важното е, че ти не желаеш, а ти също имаш право на чувства и предпочитания. Ако на някой това не му харесва и не желае да те уважава, да си върви по пътя

Като не можеш да отказваш, не отказвай. Казвай "да, добре" и не изпълнявай нищо. Обещаваш и не изпълняваш. Ще дойда, да, идвам - и не идваш. Те те чакат, теб те няма. По това време си се покрила нейде си и си изключила телефона. Появяваш се по-късно със сериозна история за сериозен проблем, който ти е попречил да дойдеш и много съжаляваш. Ама някой иска да му ушиеш нещо - може, ама не точно сега, а утре. Оставяш плата в някой шкаф и го забравяш. Като питат кога ще стане - скоро, утре. А утре пак ще кажеш утре. И не пипваш нищо. Ама и не отказваш. Някъде след около 10 -то връзване на тенекия те сами ще те обяват за безотговорна и за човек, на когото не може да се разчита и ще те оставят на спокойствие.
 Този номер съм го видяла при синът на една позната. Работи безотказно, никой вече не го търси, защото всички знаят, че на него не може да се разчита изобщо. Ще уреди среща и няма да дойде. Ще дойдат да го търсят у тях (с предварителна уговорка), а той отишъл на кръчма и го няма. Нещо обещал, ама после забравил. И така си живее супер.
Само не казвай, че така не можеш. Ако наистина искаш да си решиш проблема, а не само да се оплачеш, значи можеш 

Мога да подстригвам - изръсиха се де що има познати, приятели и колеги! Мога да правя маникюр с разни рисунки - е колежките ми всеки ден си сменяха рисунчиците... На края толкова ми писна, че сега освен мъжа ми и синовете ми не подстригвам никого, и освен на себе си не правя маникюр!
Малко прозаични примери, но напълно те разбирам krisstinn! Научи се да казваш твърдо НЕ!